Тази болка често е много силна и може да ни накара да преустановим всякаква физическа дейност

На всеки човек му се е случвало да получи внезапно мускулно схващане. Тази болка често е много силна и може да ни накара да преустановим всякаква физическа дейност. В тази статия ще се запознаем с причините за получаване на крампи и какви са начините да ги избегнем.

Мускулните крампи представляват внезапно неконтролирано свиване на мускулите в долната част на тялото, най-често в областта на краката или стъпалата.Сред тях коляното, прасците, глезените, тазобедрената става и квадрицепсите.

Снимка:pexels.com

Схващанията на краката обикновено траят няколко секунди, но в някои случаи, могат да продължат и по-дълго (до 15 минути) и болката се усеща, като свиване на мускула.

Най-честите симптоми при крампи:

- Свиване или усукване на мускулите

- Усещане, че мускулът трепери

- Внезапна остра болка предимно в прасеца

- Невъзможност да се повлияе физически върху схванатото място

- Симптоми за увреждане на мускулите е тъмната урина

- Усещане за пълзяща болка от мястото на схващането по протежение на засегнатия мускул

Схващанията на прасеца могат да възникнат поради различни причини, като - носене на неудобни обувки, внезапно напрегнато движение или липса на определени хранителни вещества. Тук е важно да се отбележи, че постоянната болка на прасеца, придружена от зачервяване и подпухване е знак за тромбоза и се нуждае от спешна медицинска помощ.

При някои, болки в прасеца се появяват предимно през нощта. Схващанията на краката обикновено траят няколко секунди, но в някои случаи, могат да продължат и по-дълго (до 15 минути) и болката се усеща, като свиване на мускула и болезненост.

Причини за появата на крампи:

- Изпълнение на тежки упражнения, за които тялото още няма капацитет, както и правилното им  изпълнение

- Липса на магнезий в тялото

- Дехидратация

- Генетична предразположеност

- Прием на определени лекарства и кортикостероиди

- Бременност

- Мускулна умора от физическо натоварване

- Наднормено тегло

Въпросът е как да се справим с крампите, които сме получили у дома или по време на тренировка?

- Разтягане на мускула с лек стречинг

- Масажиране на схванатия мускул, като се използват бавни и силни движения по протежението на засегнатия мускул. Така той ще се захрани с кръв и ще разсее болката

- Локално затопляне - когато се насочи гореща струя вода или горещ въздух към схванатия мускул

- Локално охлаждане - голямо количество лед се изсипва в голяма кърпа и се налага върху засегнатия мускул, като по този начин се тушира болката.

- Движението - с ходене и едновременно с това се изпъват ходилата и краката

Независимо, че не можем винаги да контролираме тялото си и да му влияем изцяло на физическото му състояние, можем поне да намалим появата на крампите, като се вземат превантивни мерки. Например:

- Добра хидратация - добрата хидратация ще помогне да се избегнат мускулни схващания. Когато имаме усещане за жажда, означава че организма ни е дехидратиран.

- Стречинг преди и след тренировка - Това разтягане ще помогне на мускулите да се захранят с кръв, преди упражненията и ще се избегнат травми и схващания.

 - Прием на калций, калий и магнезий - Приема на тези важни микронутриенти е едно от основните неща, от които се нуждае всеки, за да избегне крампи. Храни като броколи, смокини, бамя и зелените листни зеленчуци са чудесен източник на тези хранителни елементи.

 - Хранителни добавки - Ако не съумявате да набавите нужното количество минерали чрез храна и получавате мускулни схващания, може да започнете да приемате допълнително хранителни добавки.

Ако страдате от повтарящи се крампи, въпреки че приемате адекватни количества магнезий, се препоръчва да се консултирате с лекар. Симптомите може да не са ограничени до крампите на прасеца, а да има някакви сериозни заболявания.

Мускулните схващания не са особено от най-приятните усещания и могат да засегнат, както трениращите, така и тези, които не са спортни натури. Следенето за добра хидратация и балансираното хранене, организма ще си набавя всички нужни хранителни стойности.

Редактор: Маргарита Стоянчева