Вижте кадрите, заснети от уникалния „Джеймс Уеб”

НАСА разпространи още снимки, направени от телескопа „Джеймс Уеб”. След като преди часове беше публикуван най-яркият кадър на Космоса, сега от НАСА, заедно с Европейската и Канадската космически агенции, показаха и останалите изображения, с които разполагат до момента. Кадрите обхващат ранната вселена и развитието на галактиките във времето, жизнените цикли на звездите и не на последно място - други светове, извън нашия.

УНИКАЛНИТЕ СНИМКИ ОТ НАСА ВИЖТЕ ТУК

На едно от тях се виждат млади звезди в мъглявината Карина, където ултравиолетовата радиация и звездните ветрове са формирали огромни „стени” от прах и газове, обясняват от НАСА. Мъглявината се намира на 7500 светлинни години от Земята.

Изображението на „Дмеймс Уеб„ се фокусира върху регион, известен като космическите скали - „брегова линия“, съставена от огромни облаци газ и прах, където образуването на звезди се случва на фона на „син океан“ от други звезди.

Инфрачервените наблюдения на телескопа са уловили обитателите на мъглявината. „Карина“ е истинско звездно „родилно отделение". В регион, простиращ се над 100 светлинни години, има 1000 звезди с масата на нашето Слънце и най-малко 70 с маса между 15 и 150 пъти по-голяма от тази на Слънцето. Ултравиолетовата светлина на тези масивни горещи и големи звезди извайва праха на мъглявината и той преизлъчва светлината като инфрачервена.

КАДЪР ЗА ИСТОРИЯТА: НАСА показа най-ярката снимка на Космоса, правена някога

Друга снимка показва Квинтетът на Стефан - визуално струпване на пет галактики, четири от които образуват първата компактна група галактики, виждана някога. Тя е открита от Едуар Стефан през 1877 г. Групата е най-изучаваната от всички компактни галактически такива. В най-ярката от тези галактики − NGC 7320, се наблюдават обширни области от йонизиран водород, които са и области с бурно звездообразуване.

Тези галактики са прекарали милиарди години във взаимодействие, прелитане една край друга и сливане помежду си. Сложната система в крайна сметка ще се превърне в един обект, превръщайки го в една масивна елиптична галактика. Четирите галактики в „Квинтета на Стефан“ се намират на 290 милиона светлинни години.

На третия кадър се вижда мъглявината Южен пръстен с угасваща звезда, заобиколена от прах и светлина. Тя е разположена на около 2000 светлинни години от нашата планета.

Този тип мъглявини се създават, когато червен гигант (в късния си жизнен цикъл), освободи йонизираната си газова външна обвивка. За Южен пръстен червеният гигант вече е изчезнал и това, което е останало, е бяло джудже - неговото дегенерирало открито ядро. То се движи в орбита на спътник, за който инфрачервеното изображение показва, че е обвито в прах. Бялото джудже има температура от 100 000 градуса по Келвин, която е достатъчно висока, за да накара мъглявината да флуоресцира под интензивната ултравиолетова светлина.

На изображенията, получени от „Джеймс Уеб”, за първи път в историята се вижда и вода на газовия гигант WASP 96-b. Благодарение на тази снимка, вече вероятно има и доказателства за наличието на облаци в атмосферата на екзопланетата.

Преди часове НАСА показа и най-ярката снимка от Космоса, правена някога. Тя беше и първото цветно изображение с висока разделителна способност на „Джеймс Уеб”. Телескопът, разработен срещу колосалната сума от 10 млрд. долара, засне най-отдалечената от нас част на Вселената, която сме виждали. Светлината идва толкова отдалеч, че част от показаните звезди са на място и в състояние отпреди 13 милиарда години. На изображението е запечатан галактическият куп SMACS 0723 и много фонови галактики, увеличени чрез гравитационни лещи. Тяхната светлина идва от зората на космоса – те са изглеждали така 600 млн. години след Големия взрив. За сравнение – нашата вселена е на 13.8 млрд. години.

Част от мисията на „Джеймс Уеб” е да направи възможно наблюдението на първите галактики, формирали се само няколкостотин милиона години след Големия взрив.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.

Редактор: Маргарита Стоянчева