Ангел Джонев: От 1910 година нашият влак чака на границата с РС Македония

„Железопътната линия София-Кюстендил-Скопие е елемент от българската външна политика и елемент от македонския въпрос. Тази линия е по-стара от третото издание на българската държавност. От 1910 година нашият влак чака на границата.”.

Това каза пред БГНЕС историкът доц. д-р Ангел Джонев, който от години следи темата.

Според него, откакто Македония е независима държава, там думите са повече.

В събота премиерите на България и на РСМ Гълъб Донев и Димитър Ковачевски отбелязаха началото на строителството на Източната част на железопътния Коридор 8, участък Куманово-Беляковце-Крива паланка.

По думите на българския служебен премиер направлението София-Скопие-Тирана-Дуръс трябва да бъде определено като част от европейския коридор „Западни Балкани”.

През настоящата 2022 година се навършват 150 години от началото изграждането на железопътната линия София-Кюстендил-Скопие. 

НАПРЕЖЕНИЕ В БЛАГОЕВГРАД: Открива се Македонски културен клуб "Н. Вапцаров"

В средата на май 1872 година Османската държава се задължава да изгради това трасе и през следващите няколко години първо се работи. Като в последвалата руско-турска война мероприятията са прекратени. С възстановяването на българската държавност има извършени определени строителни дейности, но е незавършена линия.

С възстановяване на българската държавност, започва и сагата за самата България по реализирането на направлението към Скопие, припомня историкът доц. Джонев.

По думите му още от 1880 година с първите стъпки на младата държава, в последствие през 90-те години на 19 век и първото десетилетие на 20 век, България се опитва да го реализира. Първо, през 1893 година достига успешно до Перник, 1897 година до Радомир и 1909-1910 година до Кюстендил и Гюешево. От 1910 година нашият влак чака на границата.

В същото време дипломацията се опитва да убеди Османската империя да продължи участъка от Гюешево до Куманово, като за този период от време резултатът е само няколко споразумения и нищо, което да бъде реализирано на терена като строителен участък.

Освен Османската империя, която е противник, противници са западните ни съседи Сърбия, Гърция също, сред великите сили особен против е Австро-Унгария. Всички гледат на реализирането на свързването със Скопие като на провал на тяхната политика и успех за България!

Когато твърдо на запад се разполага Югославия с нейната великосръбска политика, тя въобще не дава да се изговори за реализиране на железопътна линия или свързване между Гюешево и Куманово. Въобще не се предприема абсолютно нищо, каза историкът.

„Така след 1941 година, когато България за втори път влиза във Вардарска Македония и за малко повече от три години се опитва да навакса това, което не е постигнала в предишните десетилетия, а именно – още в началото на май 1941 година правителството постановява изграждането на линията от Гюешево до Куманово. След около 40 дни, започва и реалното строителство от Куманово до Кратово, това е първият участък. На следващата година – 1942 година, на 9 февруари, започва изграждането и на останалата част – от Кратово до Гюешево, като може да кажем, че имаме юбилей. Имаме един 150-годишен юбилей от Османската империя и 80-годишен юбилей на изграждането на участъка от Кратово през Крива паланка до Гюешево”, обясни Ангел Джонев.

Началото на строежа на жп. Линията, поставено през 1941 завършва през 1944 година с възстановяването на териториалното статукво. България съответно спира строителството на участъка като мащабите са много сериозни – около 54 тунела, над 30 са пробити, вододелният тунел.

От 9 септември 1944 г. отново има опит да бъде завършена тази кратичка жп. Линия. България и Югославия по това време декларират приятелство и все пак продължават някакви строителни дейности, особено на вододелния тунел от страна на България.

През 1948 година, опити за разнообразие на инфраструктурната свързаност между съседните страни са спрени. Единствено е изграден участъка от Куманово до Беляковце – участък от 34 км на територията на тогавашна Народно република Македония в средата на 90-те години на 20 век. Друго нищо съществено не се получава до 1990 година, подробно разказа историкът доц. Джонев.

„Тази линия е по-стара от третото издание на българската държавност. Тя е елемент от българската външна политика и елемент от македонския въпрос”, каза историкът.

След 1990 година все повече се стеснява възможността за извинение, категоричен е историкът. 

Гълъб Донев за жп Коридор VIII: Да изградим директни пътища за алтернативни доставки

„Ако досега говорихме за държави, които са позиционирани, така че Македония се явява провинция – така и в Османската империя, така и в Югославия, то след 1991-1992 година Македония вече е суверенна държава, тя разполага със своята територия и при всяко желание може да започне изграждането на този участък, но тук има и една спекулация и тя е много ясно изразена с популярните първи копки”, каза историкът.

Той припомни, че първата копка от периода на съседната независима Македония е от октомври 1994 година. Тогавашното правителство на Бранко Цървенковски декларираше, че линията ще се построи за една година. За десетилетие се работеше в участъка от Беляковце до Крива паланка. В средата на първото десетилетие на 21 век тези мероприятия спряха и обектът беше замразен.

Фактически от Беляковце до Крива паланка и сега могат да бъдат видени и мостове, и табели, и трасе – започнати и строени до някъде. След това имаше още първи копки.

Очаква се участъка от Куманово до Беляковце,  построен през 50-те години на 20 век да бъде завършен от австрийската „Щрабаг”, а следващият участък от турската фирма „Гюлермак”.

Още през 90-те години по така известения Коридор номер 8 беше подписано двустранно споразумение от правителството на Иван Костов с Любчо Георгиевски. Тогава Македония пое ангажимент да изгради своя липсващ участък. Над 30 години при съществуването на независима Македония, думите и меморандумите са повече от действия.  Последният обявен пусков срок е 2030 година.