Когато интересите на България се различават от тези на Русия, трябва да изберем нашите

По време на мандата на Петър Стоянов България е изправена пред най-сериозната си политическа криза – фалирала държава и опасност от гражданска война. Стартът на реформите и подадената молба за членство в НАТО обаче предотвратяват катастрофата. Години по-късно Румен Леонидов пише, че Петър Стоянов е бил наясно, че „никой няма да ни пусне в Европейския съюз, ако преди това не си събуем окончателно съветските солдатски ботуши и не престанем да си играем на швейцарски неутралитет и на необвързани държави“. Едва две години по-късно войната в Косово ни дава и този урок. Когато НАТО решава да започне военната си операция в Югославия, Петър Стоянов първи от страните в Източна Европа декларира българската подкрепа малко преди полунощ на генералния секретар на Алианса Хавиер Солана. Ако се бяхме забавили, може би никога нямаше да се простим с ролята си на бивш съветски сателит, спомня си Петър Стоянов. Тогава обаче историята се преобръща. 

Годината е 1997. След катастрофалното управление на Жан Виденов, което фалира държавата на четвърти февруари България окончателно променя посоката на развитието си. Западният свят приветства желанието на страната да отвори нова страница в историята си и от верен сателит на Съветския съюз да поеме по пътя на европейската и атлантическата интеграция. Москва обаче не гледа с добро око на перспективата да загуби влиянието си върху България. Сблъсъкът тепърва предстои, при това на международна сцена - в Страсбург, по време на заседание на Съвета на Европа.

„На фона на днешните настроения в България предизвикани от агресивната война на Русия в Украйна, колко хубаво е да разберем, че Русия има своите интереси, а има и хора, които ги защитават. Малки сме, трябва да се обединим и да защитаваме нашите интереси. Трябва да преодолеем онази щампа, която ни преследва вече повече от 150 години, че нашите интереси не могат да се различават от интересите на Русия. Напротив. Много често се различават и когато се различават трябва да изберем нашите, а не на Русия“, казва Стоянов.

Малко по-късно Петър Стоянов се среща с руския президент Борис Елцин. България вече е започнала дълго отлаганите реформи, включително и ратифицирането на европейското законодателство. Срещата между двамата държавни глави в Москва е заредена с напрежение.

Той споделя, че е държал на среща с Борис Елцин, за да успокои обществото, че членството в НАТО не е враждебен акт към Русия, че то не означава „на насочим дулата на нашите дула срещу Русия“. Срещата завърши така, както аз исках. лцин

Демонстрациите против НАТО достигат своя апогей по време на ударите срещу Югославия в разгара на косовската криза през 1999 година. Въпреки че все още не сме членове на Алианса България заема твърда позиция по отношение на конфликта и дава транзитен въздушен коридор на силите на НАТО в рамките на операция „Съюзна сила“. Войната продължава три месеца. 1999 година обаче се оказва ключова с още едно събитие. На 21 декември Иван Костов прави радикален ремонт на правителството. Това предизвиква истински вътрешнополитически катаклизъм. Част от освободените министри започват атака към кабинета.

Стоянов разказва, че по това време са освободени ключови министри. Той припомня, че Богомил Бонев е искал оставката на Иван Костов. Президентът споделя, че е трябвало да подкрепи правителството. „Реформите тъкмо вървяха“, казва той. Затова категорично застава зад Костов.

„Иван Костов не назовава кои са носителите на корупцията в това правителство и по този начин подкопа доверието в СДС. Аз призовавах Иван и ръководството на СДС да не губят общественото доверие. Бях убеден, че по-добър кабинет от този България не може да има“, разказва Стоянов.

„Проблемът беше в активите, които по наше време получиха висшите представители на комунистическата партия, на службите“, продължава той.

БЕЛЕЗИ ОТ СВОБОДАТА-2: Президентът Петър Стоянов за комунизма, прехода и кризите

Част от пропагандните мероприятия по време на мандата на Петър Стоянов е свързана и с една откровена клевета. Че се обмисля страната да се откаже от кирилицата и да се въведе латиницата. Слухът се пуска от ловките манипулатори малко преди кампанията за президентските избори.

„Това е нелепа история, няма кой да направи това“, продължава президентът и допълва, че няма и как да се случи.

Завръщането на Симеон Сакскобургготски пренарежда политическата система. Тежката социална цена на реформите, подозренията за корупция, скандалите в управлението на СДС, предвещават краха на парламентарните избори. През юни 2001 година Национално движение Симеон Втори печели безапелационно вота. Депутатите на НДСВ са 120, само един по-малко от абсолютното мнозинство. Обединените демократични сили водени от Иван Костов понасят тежко поражение и печелят едва 51 места в парламента.

Президентските избори се провеждат пет месеца по-късно. Петър Стоянов се кандидатира за втори мандат, а срещу него се изправя лидерът на БСП Георги Първанов. Анализаторите сочат Първанов като аутсайдер. Изненадващо той повежда на първия тур и печели балотажа с над 2 милиона гласа.   

Години по-късно политзатворника Георги Константинов, осъден на смърт за взривяването на паметника на Сталин си спомня за този момент с думите: Цяло чудо е, че Стоянов успя да стане президент. Но чудото се случва веднъж затова и не го преизбраха, защото всички бяха в сговор срещу него. Той просто не един от тях.

„Когато усетих, че губя изборите между двата тура, човек от моя щаб отиде при хора близки до Иван Костов, за да му каже, че се иска само едно, а именно някой да излезе и да каже, че Петър Стоянов е лош седесар, но не е ли по-добре да подкрепим “лошия“ седесар, отколкото лидера на БСП. Загубя ли и аз десницата много трудно ще се възстанови. СДС вече загуби. Историята го показа, че десницата никога повече не можа да се възстанови. Бях огорчен“, споделя Стоянов.

Президентът казва, че всяка една криза като тази, в която в момента сме изпаднали подкопава основите на демокрацията. При демокрацията понякога мнозинствата грешат, особено при незрялата демокрация, добавя той.

„Ние спечелихме изборите в голяма степен на хората, които пееха на митингите“, разказва той.

Сега ако се обърнем назад можем да видим колко дълъг път сме изминали. Как животът ни е променил. С какви трудности сме се преборили. Ако мислим, че днес ни е трудно, нека си спомним, как през 1997-а година, страната беше изправена пред опасността от гражданска война. Тогава избегнахме пропастта. Днес като че ли е време да си спомним и текста, на песента „Вдигни очи“. Това е вече края на тази сива приказка, която ни остави на края на света. Отлетелите мечти връщат се при нас. Вдигни очи, виж този свят, животът днес върви напред, а не назад. Вдигни очи, светът е с нас! Вдигни очи и знай, ти имаш шанс!

Финалът на историята в „Белези от свободата“ можете да видите във видеото.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.