Как ще се сформира служебно правителство и каква изборна процедура ни очаква (ОБЗОР)

Преди да е приключила процедурата с връчването на всичките три мандата, на масата вече е големият въпрос - как ще се сформира служебно правителство, ако не се състави редовно такова? Това ще бъде поредната ситуация без аналог след шестата поправка на Конституцията.

Ако се стигне до съставяне на служебен кабинет, президентът Румен Радев ще трябва да го назначи по текстовете, които атакува пред Конституционния съд. Според новата процедура президентът назначава служебно правителство след консултации с парламентарните групи.

Съставът на кабинета се предлага от номинирания от него за служебен премиер. Това може да бъде само някой, заемащ една от фиксираните в Конституцията публични длъжностни. Радев ще избира от осем позиции - председателят на Народното събрание, председателят на Сметната палата или заместниците му, управителят и подуправителите на БНБ, омбудсманът или неговите заместници. Диана Ковачева обаче беше избрана за съдия в Страсбург, така че тя няма как да оглави служебно правителство. 

Идва ли нов служебен кабинет и кои са вариантите за премиер?

Според преподавателя по конституционно право доц. Орлин Колев от Софийския университет е възможно част от тези хора да си направят отвод или да дадат на президента списък със служебен кабинет, който той да не одобри.

„Преценката с кого да започне консултациите за бъдещия служебен кабинет е предоставена изцяло на президента. Впоследствие министър-председателят следва да представи структура и състав на бъдещото правителство, при което президентът следва със свой указ да назначи служебното правителство", обясни доц. д-р Колев.

"В този случай президентът е обвързан с конституционния текст, но не може да се въздейства върху него да подпише указа. Тоест, ако Радев прецени, че предложеният проект за служебни министри, за служебно правителство е неприемлив, той би могъл да откаже да подпише такъв указ. Това ще го изправи пред нарушаване на Конституцията и може да бъде образувана процедура по импийчмънт. Но това е риск, който самият президент следва да прецени дали да поеме”, допълни той. 

Една от считаните за най-консенсусна фигура е тази на управителя на БНБ Димитър Радев. Той обаче има много задачи по евентуалното приемане на България в еврозоната и затова мандатът може да се насочи и към някого от неговите заместници. Официално от БНБ отказаха коментар. Коментар към днешна дата не получихме и от Народното събрание, Сметната палата и офиса на омбудсмана.

Румен Радев чака решение на НС, след това връчва втория мандат

Междувременно, във вторник председателят на Народното събрание свиква извънредно заседание, на което да бъде гласуван отказът на Мария Габриел от поста министър-председател. След това топката се връща отново в полето на „Дондуков” 2.

Ако предположим, че президентът връчи втория мандат още на 27 март, то ПП-ДБ ще има седем дни да направи опит за съставяне на кабинет. Тогава стигаме до 3 април, когато от ПП-ДБ трябва да върнат папката на президента.

В случай, че и вторият опит се окаже неуспешен, държавният глава може и да не бави процедурата и още на 4 април да връчи третия мандат на парламентарна група по негов избор. Предвид заявките на опозиционните партии и на ДПС очакванията са папката да бъде върната веднага, без да се полагат усилия за редовна власт.

Пореден обрат: Има ли шанс за съставяне на кабинет, или отиваме на избори

За да има избори 2 в 1, президентът трябва да издаде указ около 9 април, за да се спази разпоредбата от 60 дни до вота. Така до издаването на въпросния указ държавният глава ще има няколко дни, за да назначи служебна власт по новите конституционни правила, след нови консултации с парламентарните групи. Срок, който изглежда все по-трудно да бъде спазен.

„За да бъдат изборите за европейски парламент и предсрочни парламентарни в един и същи ден, следва процедурата за вот за НС да бъде максимално бърза. Защото в противен случай времето, което остава към момента за връчване на втори и трети мандат и започване на консултации за съставянето на служебно правителство, е прекалено кратък. Възможно и най-вероятно е изборите за Народно събрание да бъдат на друга дата, защото все още не е гласувана оставката на министър-председателя, на който е връчен мандатът”, твърди бившият председател на ЦИК Александър Андреев.