Гледките са наслада за всеки любител на планината

Китна пролет е прегърнала Еленския Балкан. Уловили всяка капка от майските дъждове, деретата и реките изпълват планината с живот. А някъде там, високо над облечените в зелено долини и възвишения, изпъква силуетът на вечно намусения връх Чумерна.

Из непознатия Северозапад: Къде се намира легендарният Алботински манастир

Качваме се на билото на живописния Твърдишки проход, оставяме автомобила и поемаме на изток по тесния път към хижа Чумерна. В този участък преходът е през висока букова гора, която в жегите предлага приятна прохлада. Когато вървим по основния път, не е лошо да се оглеждаме за малки, странични пътечки. Дори и леко по-стръмни, те често пестят много от разстоянието.

„Дотам и обратно”: Маджарово - перлата в кратера на древен вулкан

Ако сме тръгнали от историческата местност „Хайдушка поляна”, след около час ще излезем край една от първите туристически хижи в България. Разположена е сред цветната планинска идилия на закътана поляна край ски пистата под първенеца на Еленския Балкан.

В самото подножие на върха е изградена хижа още в началото на 20 век. Всъщност третата планинска хижа в България, след Скакавица в Рила и Алеко във Витоша. Днешният планински дом е изграден през втората половина на миналия век и е ориентир по най-дългия маркиран пешеходен маршрут в България „Ком-Емине”.

Малко след хижа „Чумерна”, пътеката към едноименния връх излиза на открито. Движи се покрай ски пистата, стръмно към старопланинското било. Изпълзим ли горе, вече сме в царството на облаците – там, където за минути видимостта може да падне до нула, да загърми и да се излее проливен дъжд.

Въпреки капризите на времето, пейзажите наоколо, гледките на север към десетките селца около град Елена, или път морето от възвишения в южна посока - всичко това е истинска наслада за всеки любител на планината. Времето тук на 1536 метра може доста бързо да се начумери. Да се струпат гръмотевични облаци, да задухат силни студени ветрове. Всичко това напълно оправдава името на връх Чумерна.

От начумерения първенец на Еленския Балкан, надолу по усойните гънки на планината, се събират водите на десетки дерета, които пълнят Мийковската река. А по нейното течение, в близост до село Руховци, природата е изваяла един от най-впечатляващите водопади в Северна България.

По пътя на юг от Руховци е обособен паркинг, откъдето добре утъпкан коларски път извежда до самия водопад. Върви се около половин час. Река Мийковска се разгръща по широко скално корито. Преди години водата тук е била отклонявана към старите мелници по бреговете. В месеците с обилни валежи потоците по северните склонове на Балкана са пълноводни и превръщат Христовския водопад във впечатляващо зрелище. Някои дори го оприличават по форма с популярния световен феномен Ниагара. Когато река Мийковска е пълноводна, най-често напролет, от целия около 20-метров праг се спуска вода.

При добра организация човек би могъл спокойно да обходи в рамките на ден, както връх Чумерна, така и Христовския водопад. Ще остане време и за лека следобедна разходка по тихите уютни улички на град Елена. Край старата часовникова кула от далечната 1812 година, сред цветята около внушителната църква „Успение Богородично” и музейния комплекс, посветен на Възраждането с първото българско класно училище.

Не изпускайте ритъма на деня! Последвайте ни в Google News Showcase