Този път по-тежко, отколкото през 2017 год.

Съединените американски щати отново напускат Парижкото споразумение за климата. Второто оттегляне на страната от основния световен пакт за климата ще има по-голямо въздействие, там и в световен мащаб, от първото оттегляне на страната през 2017 г., заявиха анализатори и дипломати пред „Ройтерс“. Едно от първите действия на президента Доналд Тръмп след завръщането му на поста в понеделник беше да се изтегли от Парижкото споразумение, като част от плановете му да спре действията на Америка в областта на климата.

Последиците от това ще бъдат увеличаване на вероятността от ескалация на глобалното затопляне, забавяне на финансирането на САЩ в областта на климата в международен план и оставяне на инвеститорите сами да се ориентират в различията между европейските и американските зелени правила.

Това решение за оттегляне ще влезе в сила след една година, по-бързо от 3,5-годишния период на излизане, когато Тръмп за първи път се отказа от Парижкото споразумение през 2017 г.

Оттогава насам изменението на климата е станало по-екстремно. Миналата година беше най-горещата в историята на планетата и първата, в която средната глобална температура надхвърли 1,5 градуса по Целзий на затопляне - границата, която Парижкото споразумение задължава страните да се опитат да се задържат под нея.

„Очакваме да надхвърлим 1,5 градуса по Целзий - това става много, много вероятно. Което, разбира се, извежда на преден план необходимостта от много по-амбициозни глобални действия по отношение на изменението на климата“, заяви пред „Ройтерс“ професорът по право Кристина Войт от Университета в Осло.

ЕС: Съжаляваме за решенията на САЩ за оттегляне от няколко досегашни ангажимента

Днешният климат, измерен в продължение на десетилетия, е с 1,3 C по-топъл, отколкото в прединдустриалните времена, и е на път да се затопли с поне 2,7 C през този век. Макар и опасно, това е по-малко от прогнозираните 4 C, преди страните да договорят Парижкото споразумение от 2015 г.

Ангажиментът на всяка държава за постигане на целта от Париж е доброволен. Въпреки това се очаква Тръмп да се откаже от националния план на САЩ за намаляване на емисиите, а евентуално и от данъчните облекчения за проекти за намаляване на емисиите на CO2, въведени от администрацията на президента Джо Байдън.

Всичко това „допълнително ще застраши постигането на температурните цели на Парижкото споразумение“, казва професорът по право в Колумбийския университет Майкъл Джерард.

„Това очевидно оказва влияние върху другите. Защо другите трябва да продължават да събират парчетата, ако един от ключовите играчи отново напусне залата?“, каза бившият френски преговарящ по въпросите на климата Пол Уоткинсън, който е работил по Парижкото споразумение от 2015 г.

Някои американски щати обаче заявиха, че ще продължат действията в областта на климата. Независимо от политиката, благоприятните икономически условия доведоха до бум на чистата енергия по време на първия мандат на Тръмп - републиканската крепост Тексас е начело на рекордно голямото разрастване на слънчевата и вятърната енергия в САЩ през 2020 г., сочат данни на американското правителство.

Но 47-ият президент вече предприе стъпки, за да се опита да предотврати повторение на това, като в понеделник спря договорите за наем на офшорни вятърни електроцентрали и отмени целите на Байдън за електрическите превозни средства.

Тръмп срещу Байдън: Два различни подхода към енергийния сектор и климатичните промени

Днес САЩ произвеждат около 13 % от световните емисии на CO2, но са отговорни за по-голямата част от CO2, изпуснат в атмосферата от Индустриалната революция насам.

Като част от излизането от Парижкото споразумение Тръмп нареди в понеделник незабавно да се прекрати цялото финансиране от САЩ, обещано в рамките на преговорите на ООН за климата. Това ще струва на по-бедните държави най-малко 11 млрд. долара - рекордно високата финансова вноска на правителството на Америка, предоставена през 2024 г., за да им помогне да се справят с изменението на климата.

Заедно правителствата на всички богати държави са предоставили 116 млрд. долара за финансиране на борбата с изменението на климата за развиващите се страни през 2022 г., сочат последните налични данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Това не включва огромното държавно финансиране, благоприятстващо климата, което Байдън разгърна във вътрешен план и чието бъдеще при Тръмп е несигурно.

Според изследователската група с нестопанска цел Climate Policy Initiative общите разходи на САЩ за климата, като се броят вътрешните и международните, от частни и публични източници - са скочили до 175 млрд. долара годишно в периода 2021-2022 г.

САЩ отговарят и за финансирането на около 21% от основния бюджет на секретариата на ООН по въпросите на климата - органът, който ръководи световните преговори по изменението на климата, който сега е изправен пред недостиг на средства.

Коалицията We Mean Business, която има подкрепата на Amazon и Meta, заяви, че нарушаването на бизнес средата в САЩ от страна на Тръмп може да доведе до инвестиции в зелени технологии в други страни. Това може да „отвори вратата за други големи икономики да привлекат повече инвестиции и таланти“, заяви групата с нестопанска цел.

ЕК притеснен от намерението на Тръмп да отмени мерки от времето на Байдън

Трима инвеститори заявиха пред „Ройтерс“, че преходът към зелена енергия, включително в САЩ, ще продължи независимо от това.

Едно от последствията от излизането от Парижкото споразумение ще бъде възпрепятстването на американските предприятия да продават въглеродни кредити на подкрепяния от ООН пазар на въглеродни емисии, който може да бъде оценен на повече от 10 млрд. долара до 2030 г., според доставчика на финансова информация MSCI.

Въпреки че вече няма да могат да печелят пари от продажбата на излишни кредити, американските компании ще могат да ги купуват на доброволна основа.

Оттеглянето от Париж е проблем и за банките, и мениджърите на парични средства, които се намират между отстъплението на САЩ в областта на климата и натиска от страна на Европа за по-бързо постигане на климатичните цели там.

„Базираните в САЩ мениджъри на активи с европейски клиенти ще трябва да бъдат като двуглав Янус“ (Янус е един от най-древните богове в римския пантеон – б.р.), казва основателят на нестопанската организация Carbon Tracker Initiative Марк Кампанале.

Георги Стефанов: Светът не е готов да се адаптира толкова бързо към климатичните промени

„Ще рискуват ли да загубят европейските си клиенти, за да запазят щастието на американските политици? Съмнявам се в това“, допълни той.

Американските банки вече напуснаха коалицията за климата в банковия сектор след критиките на републиканците. Това не освобождава тях и други мултинационални компании от необходимостта да спазват предстоящите строги европейски правила за отчитане на устойчивото развитие.

„Като се има предвид разнообразието от глобални политики за климата, компаниите вероятно ще продължат да полагат усилия в областта на климата, но ще възприемат тактика на „зелено“ премълчаване“, каза той. Това означава: „Правете го, но не тръбете“, каза Кампанале.