Актьорът споделя, че един от любимите му герои е този на Алексис Зорбас

Американският актьор Антъни Куин е известен с образите си на страстни герои, белязани от брутална и първична мъжественост. Той участва в над 100 филмови, телевизионни и сценични роли между 1936 и 2002 г. Куин е двукратен носител на наградата „Оскар“, номиниран е и за пет награди „Златен глобус“, две награди БАФТА и една награда „Тони“. Днес се навършват 110 години от рождението му.

В дългата си кариера той изиграва много националности - от мексиканец, ескимос, грък, италианец, панамец, хаваец, китаец, японец чак до индиец. Антъни Куин е известен с ролите си в филми като „Зорба гъркът“, „Лорънс Арабски“, „Авантюристът“ и много други.

Куин печели два „Оскар“-а за най-добър актьор в поддържаща роля - първия през 1952 г. за филма „Да живее Сапата!“, а втория четири години по-късно за ролята на художника Пол Гоген във филма „Жажда за живот“.

Въпреки че е единствено номиниран за „Оскар“ за най-добър актьор за ролята си на гърка Зорба, тя остава може би най-запомнящата се в неговата кариера.

„Забавно е, че един от любимите ми герои във всичките ми филми беше гъркът Зорба“, казва той пред „Лос Анджелис Таймс“. „И мисля, че откакто го изиграх, все повече приличам на Зорба“, казва той.

Още в ранна детска възраст проявява талант към изкуството и става опитен художник, известен със своите маслени картини и скулптури.

Антъни Куин е роден под огъня на революцията в Чиуауа, Мексико, през 1915 г. в семейството на баща полуирландец и майка мексиканска индианка. Франсиско Куин и Мануела Паларес Оахака са на бойното поле, сражавайки се като войници под знамето на революционера Панчо Виля, когато Мануела забременява с Антъни и е принудена да се върне у дома в Чиуауа. Влошените икономически и социални условия по време на войната карат Мануела да избяга в САЩ, когато Антъни е само на осем месеца. Тя подкупва влаков машинист, за да им позволи да се скрият във вагон с въглища. Семейството се събира отново едва когато Куин е на почти три години. Крайната бедност ги кара да търсят работа като мигранти, събиращи плодове в Тексас и Калифорния, и накрая се установяват в Източен Лос Анджелис. Франсиско си намира работа в киностудиото Selig's Studio.

Интересът на Антъни към изкуството започва от ранна детска възраст. Той започва да рисува скици на филмови звезди, които вижда, когато баща му го води в студиото. Една от тях изпраща на американския актьор Дъглас Феърбанкс и за своя изненада получава в замяна чек за 25 долара. На деветгодишна възраст започва да се занимава със скулптура и след три години участва в конкурс в щата Калифорния. Тогава той печели състезанието за гипсовия си бюст на Ейбрахам Линкълн.

Когато Антъни Куин е на 11 години, баща му умира. Антъни решава да помага на майка си, сестра си и баба си. Той пропуска редовно училище и започва да работи каквото намери, за да помогне на семейството си да оцелее. Преди да навърши 18 години, вече е бил работник във ферма, вестникар, проповедник, шофьор на такси. Освен това изкарва по пет и десет долара на мач като боксьор в полутежка категория, но треньорът му казва да се откаже, защото бил твърде добродушен, за да стане добър боксьор.

След това Куин участва в друг конкурс с архитектурен план за пазар и отново е обявен за победител. Наградата, която печели е да учи и работи с известния американски архитект Франк Лойд Райт. Тази среща завинаги променя живота на младия Куин.

Райт забелязва срамежливостта на Куин и лекото нарушение в говора му. Той му препоръчва да го коригира. Посъветва го да отиде на лекар, който извършва проста операция на езика, наречена лингвална френулотомия.

След операцията му е препоръчана логопедична терапия, затова той търси помощ от Катрин Хамил, която ръководи актьорско училище за младежи в Холивуд. Той започва да работи като чистач, за да плаща за уроците си. Един ден Хамил моли Антъни да поеме ролята на друг актьор, който се е разболял и не може да участва в училищната пиеса. Той получава чудесни отзиви и така започва интересът му към актьорството. По-късно му предлагат договор за работа в Paramount Studios за 75 долара на седмица. Младият Куин се колебае дали да приеме предложението, тъй като мечтае да стане архитект. Той се обажда на своя ментор Франк Лойд Райт за съвет. Райт му казва, че би било лудост да не приеме предложението и че винаги има време да стане архитект.

След повече от шестдесет години на сцената, в телевизията и киното Антъни Куин изиграва в кариера си класически образи в „Пътят“, „Да живее Сапата!“, „Жажада за живот“, „Реквием за един боксьор“ и „Зорба гъркът“.

Докато работи на филмови площадки в пустините на Северна Африка и Близкия изток, той често извайва малки парчета от камък и дърво. Така през 80-те години на миналия век той започва да увеличава тези „макети“ в пълноразмерни скулптури с единствената цел да придаде красота на жилищните си пространства. За негова изненада хората започват да го питат откъде могат да си купят творбите. Куин решава да организира самостоятелна изложба в галерия в Хонолулу, Хавай, и всяко произведение е продадено.

Антъни завършва последния си филм „ Отмъщение за Анджело“ със Силвестър Сталоун в Торонто през май 2001 г. През юни същата година той умира от дихателна недостатъчност на 86-годишна възраст.

Снимка: АП, БТА

Редактор: Цветина Петрова
Източник: Анна Владимирова, БТА

Последвайте ни