От модел до военен кореспондент - историята на една впечалтяваща жена

Елизабет „Лий“ Милър има дълбоко влияние върху изкуството и фотожурналистиката на 20-ти век. Работата ѝ зад камерата разширява границите на фотографското изразяване. Нейната история бележи впечалтяващият път от модел на Vogue до първата жена военен кореспондент от времето на Втората световна война - човекът, който разказва истории от фронта в кадри и разкрива на света ужасяващите последствия от войната.

Детство

Родена през 1907 г. в Покипси, Ню Йорк, Лий Милър се запознава с фотографията от ранна възраст. Баща ѝ Теодор Милър е инженер и фотограф любител, който я обучава както на техническите, така и на творческите аспекти на фотографията.

Стив МакКъри: Разказвачът на визуални истории, който стои зад едни от най-великите кадри (ГАЛЕРИЯ)

На пръв поглед Милър има привилегировано и щастливо детство. Въпреки това, тя е принудена да се справи с психологическите и физическите последици от изнасилването си от семеен приятел, докато е била на гости на роднини. Нападението я оставя не само травмирана, но и със заболяване, предавано по полов път, което по това време се лекува с инвазивни процедури, които тя успява да понесе стоически. Баща ѝ също я принуждава да позира гола за снимки и продължава да го прави до 20-те ѝ години, създавайки образи, които изглеждат обезпокоителни и неподходящи.

Образование и кариера на модел

Милър се затруднява в училище и с намирането на посока в обучението си, но е изключително красива, умна и независима - качества, които определят бъдещето ѝ. Първоначално се интересува от театър, учи осветление и сценография в новооткритото училище L'École Medgyés pour la Technique du Théâtre в Париж в продължение на седем месеца. След това за кратко се присъединява към Експерименталния театър в колежа Васар, близо до Покипси, Ню Йорк. По-късно взима и уроци по танци.

През 1926 г., на 19-годишна възраст, тя напуска дома си завинаги. Започнва да се занимава с моделиране и се записва в Лигата на студентите по изкуства в Манхатън, където учи рисуване.

Милър се запознава с магната в издателската индустрия Condé Nast, когато той, според сведенията, я спасява от удар от насрещно движение. Впечатлен от красотата ѝ, той я взима за модел за Vogue.

Пазителят на времето: Великият фотограф на Холивуд Джордж Хъръл

Тя е на корицата на американското и британското издание през март 1927 г. Милър е снимана от известни модни фотографи като Арнолд Генте, Николас Мюрай и Едуард Щайхен. Последният продава няколко нейни снимки. В резултат на това Милър става първият модел, използван в реклама на менструални продукти, роля, от която е донякъде смутена. Скоро след излъчването на рекламата, тя напуска Ню Йорк и заминава за Париж през 1929 г.

Във френската столица Милър започва да учи фотография при сюрреалистичния художник Ман Рей. Между тях се развихря романтична връзка, а също така си сътрудничат професионално. Заедно те внедряват иновативни техники и създават изкуство, което изследва теми на подсъзнанието чрез неочаквани образи. Портрет на Лий Милър от 1930 г., направен от Ман Рей, е част от колекцията на Националната портретна галерия на Смитсониън.  

В Париж Милър се потапя в сюрреалистичното движение. Тя се сприятелява с художници и поети като Пабло Пикасо, Пол Елюар, Макс Ернст, Салвадор Дали, Хуан Миро и Жан Кокто. Всички те стават нейни модели.

Фотографията ѝ става по-експериментална. 

Милър и Рей прекратяват професионалната и романтичната си връзка през 1932 г., въпреки че остават приятели до края на живота си. По това време Милър иска да изследва креативността си сама и се чувства ограничена от връзката си с Рей. Съкрушен от раздялата им, Рей създава някои от най-емблематичните си произведения през следващите години, използвайки изображения на очите и устните на Милър.

Обратно в Ню Йорк, Милър създава фотостудио с по-малкия си брат Ерик Милър. Обучението ѝ по театрално осветление е от полза при инсталирането на необходимото оборудване и електрическо окабеляване в студиото ѝ. Тя започва да се занимава с портрети на знаменитости, сюрреалистични фотографии и реклама. А също така продължава да работи като модел и започва да снима за Vogue.

През 1934 г. Милър се омъжва за Азиз Елуи Бей, египетски железопътен магнат, и отива да живее с него в Кайро. Там снима пирамидите, пустинята, селата и руините. Тя пътува сама до Париж и по време на едно от посещенията си през 1937 г. се запознава с британския художник-сюрреалист Роланд Пенроуз. Те се влюбват и пътуват заедно из цяла Европа.

През 1939 г. Милър напуска Бей и се мести в Лондон, за да бъде с Пенроуз. На следващата година тя фотографира Лондон по време и след Блица — както започват да се наричат ​​германските нощни нападения срещу британските индустриални центрове по време на войната. Запознава се редакторката на британския Vogue - Одри Уидърс, и установява връзка, която ще промени живота както на Милър, така и бъдещето на списанието. 

Лий става активен сътрудник на британския Vogue.

Военен кореспондент 

Милър става акредитиран фотограф в американската армия чрез Condé Nast Publications през 1942 г.  До 1943 г. Милър става акредитиран военен кореспондент на Vogue, а на следващата година започва работа заедно с фотожурналиста на Life Дейвид Е. Шърман. Двамата следват 83-та пехотна дивизия на американската армия, докато тя напредва по фронтовата линия. Милър става първата жена фотожурналист, която прави това.

Тя запечатва мъчителни и незабравими сцени от Втората световна война - лондончани, намиращи убежище по време на Блица; последиците от Деня „Д“; освобождението на Париж, битката при Сен Мало, влизането на американските военни в концентрационните лагери Бухенвалд и Дахау, полевите болници в Нормандия.

Лий изпраща снимките обратно на Vogue, несигурна дали ще могат да публикуват ужасяващите изображения, заедно с телеграмата „УМОЛЯВАМ ВИ ДА ПОВЯРВАТЕ, ЧЕ ТОВА Е ИСТИНА“. Броят на American Vogue от юни 1945 г. отпечатва снимките на Милър от концентрационните лагери със заглавие „Вярвайте“.   

Нейните кадри, едни от първите фотографски доказателства за Холокоста, са ужасяващ поглед към зверствата, извършени от нацистите в лагерите.

Vogue се превръща от луксозно модно списание в източник на сериозни новини. 

От Дахау Милър и Шерман отиват ​​в личния апартамент на Хитлер в Мюнхен. Шерман я снима как се къпе във ваната на Хитлер, а калните ѝ ботуши са върху постелката за баня. През 1945 г. Милър пътува из Източна Европа, за да види и снима опустошителните последици от войната.

След войната

След края на войната Милър продължава да пътува из Европа и да снима жени на работа, особено в болници. Преследвана е от преживяното и видяното в Бухенвалд и Дахау ѝ се струва невъзможно да се върне към нормалния живот.

Въпреки борбата с депресията, алкохолизмът и посттравматично стресово разстройство след войната, тя се завръща в Лондон и продължава да прави снимки, особено на художници и писатели, като Ив Танги, Ернст, Доротея Танин, Уифредо Лам, Дилън Томас и Исаму Ногучи.

Лий се омъжва за Пенроуз през 1947 г. и на 40-годишна възраст ражда сина си Антъни. Две години по-късно Милър и Пенроуз купуват фермата "Фарли" в Източен Съсекс, където приемат художници и писатели, много от които тя снима в непринудена и интимна обстановка, по-специално Пикасо - близък приятел на семейството. Последната творба на Милър за Vogue (юли 1953 г.) е озаглавена „Работещи гости“ и показва такива фигури от света на изкуството като директора на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк - Алфред Х. Бар-младши, който храни прасетата във фермата им. Милър помага на Пенроуз, който пише биографии на художници, като фотографира негови обекти, включително Пикасо и Антони Тапиес.

В началото на 50-те години на миналия век Лий завършва фотография и преоткрива себе си като гурме готвач, посещавайки Cordon Bleu в Париж. Тя е домакин на сюрреалистични вечери и приготвя експериментални ястия, сервирайки на гостите си храни като зелено пиле или синя риба, за която се твърди, че е вдъхновена от Миро.

Наследството на Милър

Милър умира от рак през 1977 г. Синът ѝ Антъни Пенроуз е ключова сила за запазването на нейните фотографии и наследство. Няколко години след смъртта на Лий, Пенроуз и покойната му съпруга Сузана създават архивите на Лий Милър, за да направят каталог и да изложат нейни непубликувани материали, отркити на тавана във фермата "Фарли" - около 60 000 негатива, 20 000 отпечатъка и контактни листове, документи и други текстове, опаковани в кутии.

От 80-те години на миналия век Антъни Пенроуз работи за архивирането и популяризирането на нейните творби, които до голяма степен бяха забравени от света на изкуството. Благодарение на неговите усилия Милър стана обект на няколко изложби, биографии и монографии. 

Снимка: Антъни Пенроуз, Кейт Унслет и Кейт Соломон, Getty Images

През 2023 година излезе и филмът за нейния живот "Лий" с участието на Кейт Уинслет в ролята на Милър. Лентата е адаптация на романа на Антъни Пенроуз „ Животът на Лий Милър“. Лентата е номинирана за наградите БАФТА. Режисьор е Елън Курас, а партньори на Уинслет са актьорите Марион Котияр и Александър Скарсгард.

Източник: Britannica, womenshistory.si.edu, Би Би Си

Последвайте ни