
Снимка: Getty Images
Работен стрес, липса на сън и надвиснали задачи са най-честите фактори
Неделя е – уикендът неусетно отминава и вместо да се насладим на последните часове свободно време, познато напрежение започва да се надига. Мисли за непрочетени имейли, безкрайни срещи и вече препълнен списък със задачи нахлуват в съзнанието и помрачават деня. Това чувство на тревога, което мнозина са изпитвали, има име - „неделна тревожност“ (Sunday Scaries). Макар да звучи като лековата фраза, науката показва, че явлението е много по-разпространено и сериозно, отколкото се предполага.
Според Американската академия по медицина на съня (AASM) близо 80% от възрастните в САЩ имат проблем със заспиването в неделя в сравнение с други вечери. Във Великобритания държавно проучване установява, че 67% от възрастните редовно изпитват неделна тревожност преди началото на работната седмица, като този дял се повишава до 74% при младите на възраст между 18 и 24 години. „Работен стрес, липса на сън и надвиснали задачи“ са най-честите фактори, посочва AASM.
Последиците обаче не са само психологически. Проучване от 2025 г. при възрастни хора показва, че тревожността, свързана с понеделник, води до 23% по-високи нива на кортизол – основния хормон на стреса – задържани за период от два месеца. Ако остане без контрол, това може да влоши психичното здраве, да наруши съня и дори да засегне сърдечно-съдовата система.
„Неделната тревожност е строго индивидуално преживяване“, казва Илке Инсеоглу, професор по организационно поведение и управление на човешките ресурси в Бизнес училището на Университета в Ексетър, която ръководи проект по темата.
„За някои хора това е просто леко чувство на напрежение в края на уикенда. Но за други е истинско изпитание – те чувстват тревожност, страх, и не са способни да участват в социални или семейни занимания в неделните вечери. Това може да повлияе и на съня им“, обяснява тя.
Нейното изследване поставя под въпрос някои от обичайните схващания. „Не става дума само за удовлетворението от работата“, казва Инсеоглу.
На прага на есента: Как да се преборим със сезонния стрес след отпуските и ваканциите
„Разбира се, ако не харесвате работата си, няма да очаквате с нетърпение понеделника – това е едната група. Но съществува и друга – хора, които обичат работата си, дори са страстно отдадени на нея, и въпреки това изпитват неделна тревожност“, добави професорът.
Екипът ѝ е анкетирал близо 600 души и е провел задълбочени интервюта с 33 служители. 79% от тях съобщават, че изпитват или са изпитвали неделна тревожност.
По-конкретно: 37,3% казват, че в момента са засегнати, а 42% – че са преживявали това в миналото. Не са открити значими различия между половете, но по-младите са значително по-склонни да съобщават за тревожност в неделя вечер.
„Установихме връзка с възрастта. Колкото по-възрастен си, толкова по-малка е вероятността да преживяваш неделна тревожност. Изглежда, че след преминаване през различни етапи на кариерата човек започва да гледа на работата по различен начин“, каза Инсеоглу.
Д-р Одри Танг, психолог и автор на Ръководство на лидера за благополучие, смята, че неспокойствието често е свързано повече с непредсказуемостта, отколкото с отвращение от самата работа.
„Мнозина предполагат, че става дума за нежелание да се върнеш на работа. Аз по-скоро мисля, че тревогата произтича от неизвестното, което може да се случи в понеделник – сякаш вместо плавен старт, човек има усещане, че влиза в битка: ‘какво ново бедствие ме чака и ще се справя ли?’“, заяви тя.
Пандемията от COVID-19 и навлизането на дистанционната и хибридната работа замъглиха границата между работно и лично пространство, задълбочавайки проблема.
Тихият бунт в метрото: Защо поколението Z пътува до работа, без да поглежда телефона си?
„За съжаление, можем да бъдем обусловени от усещанията в дадена среда. Ако, например, работите от леглото, започвате да свързвате това място с мисли или тревожност за работа… и после, опитвайки се да заспите там, тези усещания се връщат“, каза Танг.
Съвети и методи да се справим с неделната тревожност
Докато някои хора може да се нуждаят от професионална помощ, ако неделната тревожност е тежка или постоянна, Инсеоглу и Танг препоръчват и практични подходи за облекчаване на симптомите.
Инсеоглу съветва неделите да се пазят чрез предварително планирани приятни дейности.
„Неделната вечер може да бъде кино вечер с приятели. Има множество доказателства, че спортът, социалните контакти, хобитата – всичко това е полезно за овладяване на тревожността“, заяви тя.
Мениджърите също могат да помогнат.
„Те биха могли да избягват да изпращат имейли през уикенда или да обмислят промяна на сутрешните срещи в понеделник. Някои иновативни организации се питат: наистина ли е нужно да са първото нещо в понеделник? Защо да не ги преместим във вторник и да дадем възможност хората да се адаптират?“
Танг пък препоръчва малки, осъществими промени.
„Важно е да се разделят физически работното и личното пространство – дори просто затваряне на вратата на домашния офис или прибирането на лаптопа, ако сте работили в кухнята или спалнята“.
„Ако не можете да повлияете на самите задачи, съсредоточете се върху това, което е във ваш контрол – пригответе дрехите си за седмицата, подгответе си обяда. За някои хора работят медитация или леки упражнения, за други – малки осъзнати моменти: да се фокусираме върху храната, върху времето със семейството, или просто върху чаша чай. Но това е активен избор, който трябва да се прави, докато се превърне в навик“, добави тя.
„Високо напрежение”: Какво е да си човек с психично заболяване в България
За повечето хора неделната тревожност е неприятна, но преодолима част от работния живот. За други обаче тя може да бъде толкова тежка, че да повлияе върху големи житейски решения. Проучване на Resume.io сред 1000 американци показва, че 20% от представителите на поколението Z са напуснали работа именно заради неделната тревожност, а близо половината са обмисляли този ход.
Това може да звучи крайно, но показва колко дълбоко може да оформи живота ни стресът в очакване. За едни той е сигнал за сериозно неудовлетворение от работата, за други – за нереалистични очаквания към себе си или непосилни натоварвания.
В крайна сметка, неделната тревожност вероятно никога няма да изчезне напълно. Но разбирането ѝ като нещо повече от „смешна“ или „мила“ фраза – като явление, в което се преплитат психология, биология и работна култура – може да е първата крачка към овладяването ѝ.
Както казва Инсеоглу: „Може да е отражение на това, че не сте доволни от работата си, но може и да е израз на твърде високи очаквания към себе си. А може и да е възможност да потърсите диалог с мениджъра си за приоритизация на задачите“. И може би, само може би, да си върнем неделите...
Редактор: Ивайла МитеваПоследвайте ни