Парите в хазната: Защо Бюджет 2026 се оказа толкова труден

Ден преди крайния срок за внасяне на държавния бюджет в Народното събрание, проектът му все още не е публично достояние, а обществото научава за ключови параметри само от политически анонси. В предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS темата коментираха предприемачът Таня Скринска, икономистът и бивш зам.-министър на финансите Людмила Елкова и икономистът от БАН Димитър Събев. Всички се обединиха около тезата, че липсва предвидимост, а ключови решения се взимат без обществен дебат и ясна визия за бъдещето.

„Нямам представа за какво сме готови, защото преди да дойда тази сутрин тук, отворих сайта на Министерството на финансите и там няма качени проекти“, заяви Людмила Елкова. Тя подчерта, че макар законовият срок за внасяне на бюджета да е инструктивен, при наличието на редовно правителство е недопустимо да няма никакви анонси и публичност. Според нея тази липса на предвидимост е пагубна за инвеститорите. „Няма човек с акъла си, който да дойде и да инвестира“, категорична бе Елкова.

Богдан Богданов за Бюджет 2026: Допълнителните разходи за работещите и за бизнеса не са оправдани

Според предприемача Таня Скринска основният въпрос, на който никой не дава отговор, е откъде ще дойдат заложените повече приходи. „Не може да се раздават толкова пари, при условие че ние ги нямаме. Не виждам реформи. Какво ще получим срещу това“, попита тя. Скринска направи аналогия с частно предприятие, което не може да харчи повече, отколкото изкарва, защото ще фалира. Тя обърна внимание и на огромния проблем със сивия сектор, който според различни данни достига до 30%, както и на липсата на връзка между образователната система и реалните нужди на бизнеса от кадри.

Икономистът от БАН Димитър Събев определи подготвяния бюджет като „бюджет на мързела“, защото се залага на най-лесния начин за събиране на приходи - увеличение на осигурителните вноски. Той разби мита, че в България има плосък данък. „Нямаме плосък данък, защото данъците и осигуровките винаги вървят ръка за ръка. Имаме регресивна данъчна система“, обясни той. Според него хората с ниски и средни доходи плащат общо около 22-23% данъци и осигуровки, докато тези с доходи над максималния осигурителен праг - едва 15%. „Тези 7-8 процентни пункта са проблемът и цялата дискусия в България“, заяви Събев.

Експертите бяха единодушни, че е време за честен разговор за ефективността на публичните разходи и за реални реформи. „Трябва да се променим, защото твърде дълго време карахме на инерция. Светът се промени“, заключи Димитър Събев.

Целия разговор гледайте във видеото.