„Вентилаторите” на природата: Как се избират имената на ураганите

Ураганите са едни от най-мощните природни явления на Земята - гигантски въртящи се бури, които се формират над топлите океански води. Те се раждат, когато топлината и влагата от морската повърхност издигат въздуха нагоре, създавайки области с ниско налягане и силни ветрове. Под влияние на въртенето на Земята бурята започва да се завихря, оформяйки характерното си „око“ в центъра. Ураганите могат да носят разрушителни ветрове, проливни дъждове и наводнения, затова разбирането на начина, по който се образуват, е ключово за прогнозирането им и защитата от тях.

Ураганите се образуват над топлите океански води (обикновено над 26–27 °C), когато налице са няколко природни условия едновременно.

→ Топла вода = енергия

Топлината от океана кара водата да се изпарява, а водните пари се издигат във въздуха. Тогава се охлаждат и кондензират, освобождавайки огромно количество топлина (т.нар. латентна топлина на кондензацията). Тази енергия загрява въздуха и го кара да се издига още повече.

→ Ниско налягане в центъра

Издигащият се топъл и влажен въздух създава зона с ниско налягане близо до повърхността на океана. Околният по-хладен въздух се стреми да запълни празнината, което поражда въртеливо движение.

→ Въртене благодарение на въртенето на Земята (ефект на Кориолис)

Тъй като Земята се върти, движещият се въздух се отклонява - на север от екватора завихрянето е обратно на часовниковата стрелка, а на юг – по часовниковата. Така бурята започва да се завърта и оформя спираловидна структура.

→ Организиране на циклона

Когато системата набере сила и се поддържа от постоянен приток на топъл, влажен въздух, тя се превръща в тропическа буря, а след това — в ураган (или тайфун, или циклон, в зависимост от региона).

→ Око на бурята

В центъра на урагана се оформя така нареченото око - зона на относителен покой, заобиколена от „стена от облаци“ (eyewall), където ветровете и валежите са най-интензивни.

Загуба на сила

→ Ураганът отслабва, когато се премести над суха земя или по-хладни води, защото губи източника си на топлина и влага.

В редки случаи могат да възникнат подобни на ураган системи и по други начини, например:

⇒ над по-хладни води, ако има необичайно много енергия и влага (субтропически циклони);

⇒ когато остатъци от стари фронтове се съчетаят с топли въздушни маси;

⇒ при т.нар. медика́ни — „медитерански урагани“, които се формират над Средиземно море.

Иначе казано: топлината е „двигателят“, вятърът е „архитектът“, а въртенето на Земята е „диригентът“ - без тях ураганът просто не може да се роди.

Центърът на урагана е едно от най-интересните и парадоксални места в природата.

 1. Око (Eye)

Това е центърът на урагана — относително спокоен, с ниско налягане, ясна видимост и леки ветрове. Диаметърът му може да е от 10 до 60 км. Въздухът в тази зона се спуска надолу, което „прочиства“ облаците и създава илюзия за тишина и спокойствие.

2. Стена на окото (Eye Wall)

⇒  Това е най-енергичната и разрушителна част на урагана. Представи си я като висок пръстен от облаци, обгръщащ окото.

⇒  Ветровете тук достигат максималната си скорост.

⇒  Валежите са екстремни, често придружени от гръмотевици.

⇒  Въздухът се издига рязко нагоре, защото е изключително влажен и топъл.

Когато ураганът се засилва, стената на окото може да се свие — това се нарича „замяна на стената на окото“ (eyewall replacement cycle) и обикновено води до временна промяна в интензитета на бурята.

3. Спирални дъждовни ленти (Rainbands)

⇒  Това са дълги, извити облачни ивици, които се простират навън от центъра на урагана, като спирала.

⇒  Те могат да се простират на стотици километри от окото.

⇒  Носят интензивни дъждове, бурни ветрове и понякога дори торнадо.

⇒  Между лентите има по-спокойни зони - така наречените „прозорци на тишина“ между поривите.

⇒  Тези спирални ленти са резултат от въртенето на бурята и конвекцията - топлият влажен въздух се издига нагоре, охлажда се, кондензира и образува облаци и валежи.

Горен отток (Outflow)

⇒ На върха на урагана (на височина 10–15 км) въздухът, който се е издигнал нагоре, се разпростира навън. Това създава нещо като „чадър“ от облаци.

⇒  Оттокът е жизненоважен - ако не може да се оттича свободно, ураганът се "задушава" и отслабва.

⇒  Именно добрият отток позволява на урагана да се „захранва“ с нов топъл въздух отдолу.

Долните части – захранващият пояс

В долната част на бурята въздухът навлиза спираловидно към центъра, като „всмуква“ топлина и влага от океана. Това е "горивото" на урагана. Без топла вода (над 26–27 °C), системата бързо губи сила.

Ураганът е като гигантска топлинна машина: засмуква топъл, влажен въздух от океана, издига го нагоре в стената и лентите, изхвърля го навън на върха, и се върти, задвижван от разликата в налягането.

Как се дават имената на ураганите?

Имената се определят от Световната метеорологична организация (WMO) - специална агенция на ООН, която координира метеорологичните служби по света. За всеки океански басейн (Атлантически, Тихи, Индийски и др.) има списъци с имена, които:

⇒ се подготвят предварително за шест години напред;

⇒ след шестата година имената от списъка започват да се повтарят;

⇒ мъжките и женските имена се редуват.

В Атлантика, откъдето идват най-познатите урагани (като Katrina, Irma, Maria), списъкът включва имена от А до W, като:

⇒ няма имена, започващи с Q, U, X, Y и Z (защото са редки),

⇒ имената вървят в азбучен ред — Alberto, Beryl, Chris, Debby… и т.н.

Ако в дадена година има повече урагани, отколкото имена (което е рядко, но се е случвало), се използва резервен списък.

Кога се „пенсионира“ име

Ако даден ураган е особено разрушителен или смъртоносен, името му се премахва завинаги от списъка, за да не предизвиква болезнени спомени. Примери:

⇒ Katrina (2005)

⇒ Irma (2017)

⇒ Maria (2017)

⇒ Harvey (2017)

Те никога повече няма да се използват. На тяхно място се добавят нови имена със същата начална буква и "пол".

Кой избира имената

Имената се избират на международни срещи на метеоролози от съответния регион. Те се стремят да подберат имена, които:

⇒ са лесни за произнасяне,

⇒ имат културно разнообразие (различни езици и страни от региона),

⇒ нямат двусмислено или обидно значение.

Интересен факт

Преди 1950 г. ураганите не са имали имена — те са били наричани по координати или дати (например The Great Miami Hurricane of 1926). Първо започват да им дават женски имена, а от 1979 г. мъжките и женските се редуват.

Ако човек попадне в центъра на ураган, преживяването ще мине през две напълно различни фази — пред и след окото, защото самото „око“ (центърът) е най-спокойната част, но до него се стига през най-опасната зона. Ето как би изглеждало това:

1. При приближаването към стената на окото

Това е най-ужасната част от урагана. Тук:

⇒ ветровете могат да достигнат 250–300 км/ч при най-силните (категория 5),

⇒ има летящи отломки, разруха, порои и огромни вълни (ако си близо до море),

⇒ налягането рязко пада, което може да предизвика болка в ушите и гърдите,

⇒ дишането става трудно заради влагата и летящите частици,

⇒ вероятността за смъртоносни травми е изключително висока.

Никой човек не би могъл физически да „премине“ през стената на окото без сериозни наранявания — дори бетонни сгради трудно издържат.

В самото око (центъра)

Ако попаднеш в центъра, изведнъж всичко се променя:

⇒ вятърът почти спира;

⇒ небето може дори да е ясно;

⇒ въздухът е топъл;

⇒ настъпва зловеща тишина.

Това трае между 15 минути и час, в зависимост от размера и скоростта на урагана. Но това не е краят, а само „почивката“ между две части на бурята.

Излизане от окото – втората стена

След това идва втората стена на окото - с ветрове, които духат в обратна посока. Тя е също толкова или дори по-разрушителна. Често точно тогава има най-много поражения, защото хората мислят, че ураганът е свършил и излизат навън.

Физиологични ефекти върху човека

⇒ Удар от отломки, летящи с над 150 км/ч е фатален.

⇒ Разликите в налягането могат да увредят тъпанчетата и синусите.

⇒ Влага + силен вятър = риск от хипотермия, дори в тропически условия.

⇒ Задушаване е възможно заради прах, дим или липса на кислород в затворени пространства.

Макар ураганите да изглеждат само разрушителни, има „логика“ дори в тях. Те играят важна роля в поддържането на баланса на климата и екосистемите.

1. Преразпределят топлината на планетата

Ураганите са като огромни „вентилатори“ на природата. Те пренасят топъл въздух и енергия от тропиците към полярните зони, което:

⇒ охлажда океаните;

⇒ стабилизира температурите;

⇒ помага на атмосферата да се „освежи“.

Без тях тропическите води биха станали прекалено горещи, а това би нарушило климатичния баланс.

Осигуряват валежи в засушени райони

След като отслабнат, ураганите често носят животоспасяващи дъждове, особено в сухи региони на Мексико, Тексас или Африка, които иначе биха страдали от дълги суши.

В някои случаи остатъчните тропически бури попълват водоизточници, езера и подземни води.

Подхранват почвата и възстановяват екосистемите

Ураганите „смесват“ екосистемата: вятърът и дъждът пренасят органична материя, семена и хранителни вещества, падащи дървета освобождават място за нов растеж в горите, а морските течения, предизвикани от бурята, вдигат хранителни вещества от дъното — което подхранва морския живот (особено планктона и рибите).

Полза за морските екосистеми

⇒ След преминаване на ураган: температурата на повърхността на океана спада, което предпазва кораловите рифове от прегряване, водите се обогатяват с кислород и хранителни елементи, някои видове риби и морски костенурки използват променените течения, за да се придвижат към нови места.

Естествен механизъм за „пречистване“

Въпреки разрушенията, ураганите понякога действат като екологично рестартиране: те почистват застояли лагуни, блата и устиета от натрупани утайки, премахват болни или отслабени дървета, а понякога дори намаляват замърсяването на въздуха временно, като разпръскват прахови и индустриални частици.

Ураганите и торнадата често изглеждат сходни, защото и двете са въртящи се вихри с разрушителна сила, но между тях има огромни разлики — по размер, произход, продължителност и механизъм.

Произход

Ураганът се образува над топъл океан (обикновено над 26–27 °C), когато влагата и топлината създават мощна система от възходящи въздушни потоци.
→ Това е огромна атмосферна система, захранвана от енергията на морето.

Торнадото се образува над сушата, най-често в гръмотевични бури (особено в т.нар. суперклетки).
→ То възниква, когато студен и топъл въздух се сблъскат и създадат въртящ се стълб въздух.

Размери

Ураган → диаметър от 200 до 800 километра.

Торнадо → ширина обикновено 100 до 500 метра, понякога до 2 км.

Тоест ураганът може да покрие цяла държава, а торнадото – само един квартал, но с много по-концентрирана сила.

Продължителност

→ Ураганът може да бушува дни или дори седмици, движейки се през океани и континенти.

→ Торнадото трае минути – обикновено между 5 и 30, но може да причини поражения за секунди.

Скорост на вятъра

→ Ураганите имат устойчиви ветрове от 120 до 300 км/ч (категория 1–5).

→ Торнадата могат да достигнат над 500 км/ч при най-силните (категория EF5).

Т.е. торнадото е по-малко, но по-интензивно.

Местоположение

→ Урагани се срещат в тропиците: Атлантическия океан, Карибите, Тихия океан, Индийския океан.

→ Торнада най-често се образуват в централните райони на САЩ – известни като Tornado Alley (Оклахома, Тексас, Канзас), но се случват и в Европа, включително Балканите.

Структура

→ Ураганът има ясно изразено око, стена на окото и спирални ленти от облаци.

→ Торнадото е вихров стълб, свързващ облак с повърхността на земята.

Връзка между тях

Понякога ураганите пораждат торнада, когато преминават над сушата – най-често в периферните им части, където въздушните потоци са нестабилни.