Разходи с компенсаторни мерки и съкращения в администрацията: Как България може да излезе от надзора за свръхдефицит на ЕК

Европейската комисия е препоръчала България да бъде поставена в процедура по прекомерен бюджетен дефицит, след като е прогнозирано трайно превишение на допустимия праг от 3% от БВП. Според оценката на ЕК дефицитът на страната се е повишил до 3,5% през 2025 г., като се очаква да достигне около 4,1% през 2026 г. и да остане над 4% и в следващите години.

Като основна причина за влошаването на фискалната позиция се посочват устойчиво високите публични разходи без достатъчни компенсаторни мерки за приходната страна на бюджета. В анализа се отбелязва, че увеличения на социални плащания, пенсии и заплати, често индексирани автоматично, са допринесли за разширяване на бюджетния дефицит, въпреки положителния икономически растеж.

ЕК препоръча България да бъде поставена в процедура по свръхдефицит. Какви санкции ни грозят

В анализа на Европейската комисия се посочва, че за България бюджетният дефицит за миналата година не е надхвърлял 3% от БВП, когато се вземат предвид допълнителните разходи за отбрана по клаузите за дерогация. От тази година обаче превишението на прага от 3% вече не може да бъде обяснено единствено с разходи за отбрана, поради което докладът заключава, че критерият за бюджетен дефицит не е спазен.

Следващата стъпка е икономическата и финансова комисия да формулира позиция по случая, след което Европейската комисия може да предложи официално започване на процедура по прекомерен бюджетен дефицит срещу България.

В анализа се посочва още, че освен дефицита, България е надвишила и показателя за държавен дълг, който е достигнал 23,8% от БВП през миналата година. За настоящата година се очаква той да нарасне до почти 30%, с риск да премине 35%.

Процедурата по свръхдефицит представлява механизъм за надзор и корекция, чрез който Европейската комисия упражнява контрол върху бюджетните политики на държавите членки и изисква мерки за фискална стабилизация. Според обясненията, тя не е наказателен инструмент, а средство за коректив върху разходната и бюджетната политика.

В рамките на този механизъм България би имала срок от около 4 години за коригиране на отклоненията, докато при други държави като Италия и Франция срокът достига до 7 години при демонстрирани реформи.

„Разходи, скрити по чекмеджетата“: Финансовият министър разкри откъде идва натрупаният 7,4% дефицит

Процедурата е свързана и с изпълнението на ангажименти по ПВУ, като България трябва да представи плановете си до 31 август. Ако те бъдат одобрени до края на септември, може да последва искане за плащане и евентуално разплащане до края на годината.

В препоръките се съдържа и насока за ограничаване на броя на държавните служители с аргумент за по-ефективно използване на квалифицирани кадри и намаляване на бюджетната тежест. Отбелязва се още, че към момента около 9 държави в Европейския съюз са в подобни процедури, като според експертни оценки механизмът рядко води до наказания, но има дисциплиниращ ефект чрез засилен европейски надзор и влияние върху други финансови програми.

България вече е била под такава процедура в периода 2010-2012 г., която е била прекратена след подобряване на бюджетните показатели и възстановяване на фискалната дисциплина.

Кореспондентът на „Клуб Z“ в Брюксел Момчил Инджов коментира в ефира на „Твоят ден“ развитието на европейските процедури по свръхдефицит и отражението им върху България.

По думите му към момента срещу 10 държави в Европейския съюз вече има активни процедури по сходни фискални нарушения, сред които са Белгия, Финландия, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша, Румъния и Словакия.

Инджов посочва, че при подобни процедури са възможни санкции, включително финансова глоба до 0,05% от БВП за предходната година. При продължаващо неизпълнение на препоръките санкциите могат да бъдат увеличавани от Съвета на ЕС.

Той подчерта, че процедурата не е свързана с приемането на еврото в България и че няма институционална връзка между еврозоната и критериите за свръхдефицит. По думите му това е официална позиция на Европейската комисия.

Според анализа му държавата разполага с около 4 години за коригиране на бюджетните отклонения, като стандартният срок включва периода 2026-2029 г. Възможно е обаче фискалната корекция да бъде постигната и в рамките на една година при по-строги мерки.

Като основен фактор за дефицита се посочва увеличението на разходите за публичния сектор, включително ръст на заплатите и разширяване на щата в държавната администрация. Според експертни оценки, цитирани от Инджов, възможни мерки за ограничаване на дефицита включват замразяване на възнагражденията и съкращаване на държавни служители, вместо директно намаляване на заплати.

Той отбелязва, че досегашните политически практики са избягвали резки фискални мерки поради изборна нестабилност и популистки натиск, което е довело до натрупване на структурни проблеми в бюджета.

Инджов коментира още, че членството на България в еврозоната би могло да има значение, тъй като санкции по процедурата се прилагат основно към държави, които са част от нея, което дава допълнително значение на фискалната дисциплина в рамките на ЕС.

Повече по темата гледайте във видеата.