В "Комсомолец" се намират две торпеда с ядрени бойни глави, чиято обвивка корозира

Годината е 1989 г. Съветската подводница „Комсомолец“ потъва край бреговете на Норвегия. Четири години по-късно "Би Би Си" съобщава за плановете да бъдат запечатани торпедата ѝ, съдържащи токсичен плутоний.

„Комсомолец“ е бомба със закъснител, която тиктака на дъното на Норвежко море. И ако не се предприемат мерки – и то бързо – всички сме в опасност". Така руският активист на „Грийнпийс“ Дмитрий Литвинов описва през 1993 г. в репортаж на "Би Би Си" риска, който представлява потъналата съветска ядрена подводница.

Тя лежи на дълбочина около 1,6 км край бреговете на Норвегия, след като четири години по-рано пожар причинил потъването ѝ. В нея се намират две торпеда с ядрени бойни глави, чиято обвивка корозира. Това създава риск от изпускането на около 4 кг плутоний в Норвежко море.

Операция "Гънърсайд": Как Съюзническите сили спряха създаването на атомна бомба от Третия Райх (СНИМКИ)

При проектирането на „Комсомолец“ са използвани най-модерните за времето си съветски технологии. Подводницата била уникална с дълбочината, на която можела да се потапя. НАТО очаквало тя да бъде първата от нов клас големи ударни подводници, но други плавателни съдове от този тип така и не са построени.

Документален филм на "Би Би Си Horizon" от 1994 г. разказва: „Комсомолец“ трябваше да бъде тайното непобедимо оръжие на Съветския съюз – единствената подводница в света, способна да плава и да изстрелва ядрени ракети от дълбочина 1000 метра, което е два пъти по-дълбоко от максималната дълбочина, на която могат да действат западните подводници. Днес „Комсомолец“ е техническа и научна катастрофа".

Когато на 7 април 1989 г. на борда избухва пожар, екипажът успява да изведе подводницата на повърхността. Пет часа по-късно обаче тя потъва, а 42 от общо 69-те членове на екипажа загиват. Докато подводницата потъва, спасителна капсула изстрелва петима блокирани моряци към повърхността, но само един от тях успява да се измъкне, преди капсулата да се напълни с вода.

След като „Комсомолец“ достига морското дъно край бреговете на Норвегия, експлозия разкъсва титановия здрав корпус на подводницата и позволява на морската вода да влезе в контакт с ядрените торпеда. Изследователска експедиция на руски океанографи установява, че части от корпуса на подводницата са се „спукали и разпаднали от експлозията като стъкло“.

След катастрофата учените са разделени по въпроса какво трябва да се направи. Руският учен Игор Спаски от института „Рубин“, който е проектирал „Комсомолец“, казва пред журналиста на "Би Би Си" Бен Браун през 1993 г., че ситуацията не е катастрофална, въпреки че според него подводницата трябва да бъде извадена от морето. „До десет години двете ядрени бойни глави на борда ще бъдат напълно разядени вследствие на електрохимична реакция със солената морска вода и силно токсичният плутоний ще изтече от повредените торпеда в околната среда“, заявява той пред Военноморския институт на САЩ.

„Според природозащитниците ако това се случи, моряците, загинали тук, няма да бъдат единствените жертви на „Комсомолец“. Експертите твърдят, че животът на много други хора също ще бъде изложен на риск, защото богатите риболовни райони в този район ще бъдат подложени на катастрофално радиоактивно замърсяване", казва Бен Браун.

Доклад, публикуван през 1993 г. от международен екип учени обаче стига до заключението, че е малко вероятно подводницата да замърси риболовните райони.

20 години под вода: Последният командир на българската подводница „Слава“

Въпреки противоречивите оценки за опасността са предприети мерки за ограничаване на евентуално радиоактивно замърсяване. Между 1995 и 1996 г. при дълбоководни инженерни операции са запечатани пукнатините в корпуса и торпедните апарати, за да бъде задържан радиоактивният материал. Работата приключва преди 30 години – през юли 1996 г. Последващи проверки на норвежкото правителство обаче показват, че в подводницата продължава да има течове, а използваният уплътнител е бил проектиран да издържи само около 30 години.

Потенциална опасност без краен срок

Доклад, публикуван през март 2026 г., установява, че макар торпедата да остават запечатани, ядреният реактор постепенно се разрушава и периодично изпуска видими облаци радиоактивни вещества в морето. Екипът на Норвежката агенция за радиационна и ядрена безопасност (DSA) посочва, че течът не е постоянен, а се проявява на отделни интервали при конкретни места по корпуса, като „облак“ от радиоактивни вещества излиза през вентилационен канал.

Според експертите настоящите нива не представляват опасност. „Радиоактивните изпускания от реактора са оказали минимално въздействие върху околната морска среда“, казва Ингар Амундсен, който е изпълняващ длъжността директор на отдела за международна ядрена безопасност и сигурност към DSA.

Това обаче може да се промени. Според директора на Проекта за ядрена информация към Федерацията на американските учени Ханс Кристенсен както ядреният реактор на подводницата, така и торпедата с ядрени бойни глави продължават да представляват потенциална заплаха. Пред "Би Би Си" той заявява, че с течение на времето корозията на подводницата може да повлияе на нивата на радиация. „Това зависи и от други фактори, като например нивото на кислород в морската вода около и вътре в останките на подводницата, както и от състоянието на използвания уплътнител“, допълва той.

Кристенсен посочва още, че променящите се морски течения също са фактор, който влияе върху това колко бързо радиоактивните вещества могат да бъдат освободени от останките на подводницата и впоследствие да навлязат в хранителната верига чрез дънните организми и рибите. „Фактът, че подводницата вече веднъж е била запечатана, е официално признание за съществуването на този риск“, допълва той.

„Ядреното гориво е в пряк контакт с морската вода и продължава да се разрушава“, казва Амундсен. „Необходими са допълнителни изследвания, за да се разберат механизмите, които стоят зад изпусканията, протичащите корозионни процеси и какви последици могат да имат те за бъдещи изтичания", допълва той.

Подобни действия обаче няма да бъдат предприети скоро. „Дълбочината, на която се намира подводницата – близо 1700 метра, прави изключително трудно извършването на каквито и да било мерки за ограничаване на риска, а към момента не ни е известно да има подобни планове“, казва той.

Кристенсен смята, че трябва да бъдат предприети повече действия. „Поне трябва да бъде организирана нова експедиция, която да установи актуалното състояние на останките. Предвид периода на полуразпад на плутония в ядрените бойни глави – около 24 000 години – той ще остане потенциална опасност практически за неопределено време от човешка гледна точка“, казва той.

Редактор: Цветина Петрова
Източник: "Би Би Си"

Добави ни в предпочитани източници в Google

Последвайте ни

tracking tracking tracking tracking tracking tracking tracking