Human Library е необичаен социален експеримент, роден в Дания преди повече от четвърт век

Представете си библиотека, в която няма нужда да пазите тишина. Не избирате роман от рафта, не разгръщате страници и не получавате картонче със срок, в който трябва да върнете книгата. Вместо това срещу вас сяда човек.

На „корицата“ му може да пише „Бежанец“, „Биполярно разстройство“, „Бездомен“, „Трансджендър“, „Жертва на тормоз“ или „Човек с телесни модификации“. А след това имате възможност да направите нещо, което в ежедневието вероятно никога не бихте си позволили – да зададете въпроса, който винаги сте искали да зададете на човек като него.

Защото в тази библиотека книгите могат да отговарят.

Грамотност от ранна възраст: Как инициативата "Библиотека в кошница" насърчава любовта към четенето

Това е The Human Library - „Човешката библиотека“, необичаен социален експеримент, роден в Дания преди повече от четвърт век. Идеята му е едновременно проста и провокативна: вместо да говорим за хората, към които имаме предразсъдъци, да поговорим с тях.

Днес организацията определя себе си като платформа с нестопанска цел, която създава безопасно пространство за лични разговори, предназначени да поставят под въпрос стигмите и стереотипите. „Човешките книги“ са доброволци с личен опит по темата, която представляват, а трудните въпроси не просто са разрешени – те са очаквани.

Всичко започва с 50 „книги“ и един фестивал

Историята започва в Копенхаген през пролетта на 2000 г. На датски проектът се нарича Menneskebiblioteket.

Зад идеята стоят Рони Абергел, брат му Дани Абергел, Асма Муна и Кристофер Ериксен. Те разработват концепцията за едно от най-известните музикални събития в Европа - фестивала Roskilde.

Първият експеримент е мащабен. „Библиотеката“ работи по осем часа дневно в продължение на четири дни. На посетителите са предложени повече от 50 различни човешки „заглавия“.

И хората започват да четат. Не страници, а непознати.

Повече от 1000 посетители се възползват от възможността да разговарят с някого, към когото може би до този момент са имали изградена представа, без никога действително да са го познавали. Според организацията реакцията и въздействието на първото събитие изненадват както създателите, така и доброволците и „читателите“.

Това, което започва като четиридневен експеримент на датски музикален фестивал, постепенно се превръща в международно движение.

Видинската болница откри библиотека с близо 150 книги

Не съди за книгата по корицата

Механизмът на Human Library наподобява този на обикновената библиотека само на пръв поглед.

Има библиотекари. Има читатели. Има каталог. Има книги. Книгите могат да бъдат „заемани“. Само че всяка от тях е човешко същество.

Доброволците представляват теми, с които имат личен житейски опит и заради които могат да бъдат обект на стереотипи, стигматизация или предразсъдъци. Читателят избира човека, с когото иска да разговаря, и двамата сядат един срещу друг.

"Роди се човек": За доброто и изборите, които чертаят живота ни

Тогава започва „четенето“.

При някои формати разговорите са до около 30 минути. Например при специално издание на Human Library за деца в Копенхаген сред „книгите“ са били бежанец от Сирия, човек с увреждане, човек с хранително разстройство, полицай, жертва на тормоз, жена, която преди е била бездомна, и човек с телесни модификации. Разговорите тогава са били ограничени до половин час.

Няма сюжет, който трябва да бъде прочетен от първата до последната страница. Посоката на разговора се определя от двама души. И именно тук е същината на експеримента.

Въпросите, които обикновено не задаваме

Human Library не се опитва да създаде свят, в който неудобните въпроси не съществуват. Напротив - създава място, на което те могат да бъдат зададени директно на човека, за когото се отнасят.

Самата организация подчертава, че това е пространство, в което трудните въпроси са очаквани, ценени и получават отговор.

И така човекът, за когото обществото често говори в трето лице, изведнъж получава възможността сам да разкаже историята си.

→ Какво е да живееш на улицата?

→ Как изглежда светът през очите на човек, който страда от психично заболяване?

→ Как реагират хората, когато видят различното ти тяло?

→ Какво е да бъдеш бежанец в държава, в която никога не си планирал да живееш?

→ Какво е най-болезненото погрешно предположение, което непознати правят за теб?

В обикновения живот подобен разговор рядко се случва. Често виждаме различния човек за секунди - в метрото, на улицата, в магазина - и продължаваме нататък. Понякога обаче тези няколко секунди са достатъчни, за да му напишем цяла биография в собственото си съзнание.

Human Library се опитва да прекъсне именно този процес.

Човекът зад „Човешката библиотека“

Централна фигура в историята е датчанинът Рони Абергел. След първото събитие той вижда потенциала на концепцията и започва да я представя пред нови организатори. По-късно основава Human Library Organization и работи за разпространението на модела извън Дания. Днес организацията продължава да го посочва като свой директор.

Философията, която стои зад проекта, може да бъде събрана в две думи, превърнали се и в негово послание: „Unjudge someone“.

Или - опитай да се освободиш от присъдата, която вече си произнесъл за някого.

Самият Абергел описва идеята като създаване на сигурна среда, в която хората могат просто да се срещнат и да разговарят, за да разберат по-добре различията помежду си.

От Копенхаген до повече от 85 държави

След Дания концепцията постепенно преминава границите. Първите години разпространението е сравнително бавно, но през 2008 г. Human Library достига САЩ и Канада, след което започва да се разраства с много по-високи темпове.

Днес организацията посочва, че нейни „книги“ са били представяни в повече от 85 държави. Human Library организира формати в библиотеки, музеи, училища, университети, фестивали и конференции, работи и с частния сектор, а част от разговорите се провеждат виртуално.

Така един експеримент с 50 „заглавия“ и хиляда любопитни читатели се превръща в глобална платформа с хиляди доброволци. Но Дания остава домът на идеята.

Освен Копенхаген, организацията развива свои т.нар. book depots - общности от доброволци и библиотекари - в Орхус, Одензе и района Есберг-Варде. Те организират посещения в училища, библиотеки, фестивали и други обществени пространства.

Библиотека със собствена „градина за четене“

В Копенхаген Human Library създава и първото си постоянно пространство - Reading Garden, или „Градина за четене“. Но и там няма да намерите традиционното четене под дърво с роман в ръка.

Мястото е създадено специално за срещите между „книгите“, библиотекарите и читателите и за посещения на училища и други групи. Организацията го описва като постоянно пространство за разговори за многообразието.

Това е може би и най-буквалното въплъщение на идеята - физическа библиотека, чието най-важно съдържание не стои върху рафтовете. То седи срещу теб.

Когато „корицата“ разказва само част от историята

През годините темите на човешките книги показват колко различни могат да бъдат причините някой да бъде поставен в определена категория.

При едно от събитията на Copenhagen Pride например читателите са могли да разговарят с доброволци по теми като асексуалност, живот с ХИВ, ампутация, биполярно разстройство, тревожност и депресия. Само за четири часа десет човешки книги са били „заети“ повече от 50 пъти.

Сред портретите, които организацията е представяла, е и човек с лицева деформация вследствие на рядък синдром. Друг доброволец разказва за живота си като трансджендър човек, но също така говори открито за социалната си тревожност, психично разстройство и телесни модификации.

И точно това разрушава удобството на етикета. Защото зад една дума никога няма само една история.

А какво става, ако въпросът е прекалено неудобен?

Това вероятно е едно от първите неща, които човек би се запитал. Защото идеята да позволиш на непознати да задават трудни въпроси предполага огромна уязвимост от страна на доброволеца.

Но „книгите“ не са изложени на показ като експонати. Смисълът на формата е да се създаде безопасна рамка за диалог, а доброволците участват именно защото имат личен опит и са готови да разговарят за него. Организацията обучава и местни организатори и ръководители на своите book depots, за да може моделът да бъде прилаган устойчиво в различни общности.

В основата обаче стои нещо много по-старо от всяка методология. Любопитството.

Не онова любопитство, което превръща различния човек в атракция, а онова, което започва с признанието: „Не знам какво е да бъда на твое място. Разкажи ми“.

26 години по-късно

През 2026 г. се навършват 26 години от първата Human Library. От четири дни на Roskilde Festival концепцията достига десетки държави и хиляди доброволци.

Но може би най-интересното е, че през всичките тези години технологията зад проекта почти не се е променила. Не е необходим алгоритъм. Няма екран. Няма бутон „харесвам“. Няма коментари от анонимни профили. Има двама души, седнали един срещу друг.

Единият носи история, която често е била разказвана от други вместо него. Другият носи своите въпроси, а понякога и своите страхове, представи и предразсъдъци.

И за кратко двамата получават възможност да проверят колко от онова, което са мислели един за друг, всъщност е вярно.

Може би затова най-важната книга в Human Library не е тази с най-драматичната история. А онази, която никога не бихме избрали от рафта. Защото понякога са необходими само 30 минути, за да разберем, че корицата, по която сме съдили човека срещу нас, никога не е била цялата му история.

И че най-краткото разстояние между двама непознати понякога е един въпрос. „Разкажи ми“.

Редактор: Цветина Петкова

Добави ни в предпочитани източници в Google

Последвайте ни

tracking tracking tracking tracking tracking tracking tracking