Сезонно ли е поскъпването в ресторантите и хотелите или тенденцията ще продължи

Инфлацията в България през юли е 0,8% на месечна база и 4,5% на годишна. Най-сериозно са поскъпнали услугите, свързани с развлечения, спорт и култура, както и ресторантите и хотелите. Това коментираха икономистите Румен Гълъбинов и Георги Вулджев в ефира на „Твоят ден“ по NOVA NEWS.

Георги Вулджев посочи, че ръстът при развлеченията, спорта и културата е над 11% на месечна база, но според него това до голяма степен е сезонно. По думите му през последните години именно ресторантите, хотелите и секторът на развлеченията традиционно отчитат най-висока инфлация.

Румен Гълъбинов също определи поскъпването като сезонно. Според него юли и август са месеци с повече туристи, спортни събития и концерти, което повишава търсенето и цените на билетите и услугите.

Най-големият скок на инфлацията - в сектор „Развлечения, спорт и култура“

Икономистите отчетоха като положителна тенденция понижаването на цените на хранителните продукти. Вулджев посочи, че инфлацията при храните се забавя осезаемо след отчетения пик през пролетта. Според него за това е възможно да са повлияли и публичните действия на държавата и натискът върху търговците заради мерките срещу необоснованото покачване на цените.

Вулджев обаче предупреди, че инфлацията има и сериозни вътрешни фактори. "Сред тях са високото кредитиране, увеличението на паричната маса и дефицита по текущата сметка. Износът се забавя на рекордни нива, а вносът расте. Това вече става сериозен структурен проблем“, коментира икономистът.

По думите му охлаждането на кредитния пазар е важно, особено при жилищното кредитиране, което през последните години бележи силен ръст.

Румен Гълъбинов посочи три основни направления, по които държавата трябва да работи за ограничаване на инфлацията – фискална консолидация, привличане на инвестиции и ограничаване на сивата икономика. "Чрез повече инвестиции България може постепенно да премине от икономика, основана основно на потреблението и вноса, към икономика с по-висока производителност и износ", смята експертът.

Методиката „Справедлива цена”: Ще спре ли поскъпването на храните

Гълъбинов подчерта и значението на ограничаването на сивата икономика, тъй като това би увеличило приходите в бюджета и би ограничило възможностите за злоупотреби и корупция.

Икономистите обсъдиха и новия механизъм за определяне на минималната работна заплата. Георги Вулджев го определи като по-добър от досегашния, защото предвижда диапазон, в който работодатели и синдикати да договарят размера. По думите на Вулджев новият механизъм е по-предвидим и премахва порочната връзка между ръста на минималната и средната работна заплата.

Румен Гълъбинов обаче предупреди, че минималната работна заплата не бива да бъде разглеждана като основен фактор за инфлацията. „Инфлацията не се бори с намаление на личните доходи“, посочи той. Според него ограничаването на държавните разходи, намаляването на бюджетния дефицит и увеличаването на инвестициите са по-ефективни инструменти за овладяване на ценовия натиск.

Целия разговор гледайте във видеото.