Въпреки това те са по-известни със своите оглушителни песни

Шепненето най-често се използва за предаване на информация, която не искаме другите да чуят.

 

Гибоните, по-известни със своите оглушителни песни, отекващи из горите, често комуникират секретно, подавайки информацията си именно чрез шепот, пише вестник "Дейли Мейл".

 

Маймуните, които са характерни за горите на Югоизточна Азия, произвеждат различни меки видове повиквания, звучащи като "хоо", които са почти недоловими за човешкото ухо.

 

Изследователите са открили, че „хоо” звуците на хищниците са произведени при честоти доста под прага на слуха на орлите и други грабливи птици. Това означава, че тихите шепнения са предназначени да предупреждават други гибони наблизо, без да алармират хищниците, които дебнат.

 

По същия начин биолози, изучаващи гибоните, са открили, че те използват различен вид шепот, за да предупредят, когато наблизо има тигър или леопард.

 

Д-р Естер Кларк, ръководител на изследването от университета в Дърам, казва, че откритията биха могли да спомогнат за осигуряване на ценни улики за това как е еволюирала човешката реч и може би биха могли да дадат отговор защо хората са започнали първоначално да шепнат.

 

"Тези животни са изключително вокални същества, които ни дават рядката възможност да изучим еволюцията на комплексната устна комуникация в един нечовешки примат”, обяснява д-р Кларк.

 

"В бъдеще вокализацията на гибоните може да разкрие много за процесите, които оформят устна комуникация и тъй като те са вид маймуни, могат да бъдат една от най-добрите ни надежди при проследяване на еволюцията на човешкото общуване като цяло”, допълва Кларк.

 

Гибоните имат един от най-силните призиви в естествения свят, създавайки „хоо” звуци, които могат да пътуват с километри през гъстите гори, които те обитават. Въпреки че тези мощни повици са известни на учените от около 1940 г. насам, те не са били изследвани подробно, поради ниската им честота и защото са почти неразличими за човешкото ухо. Със съвременни записващи технологии и компютърен анализ д-р Клар и колегите ѝ са били в състояние да открият доловими разлики в честотата, дължината и звука на тези шептящи разговори. Те са открили 450 различни „хоо” звуци, които гибоните издават.

 

Изследователите също са успели и да посочат кои от тези повиквания са свързани с конкретни ситуации. Те откриват, че гибоните произвеждат индивидуални „хоо” звуци в различни ситуации, включително, когато търсят храна, когато се срещат със съседи, по време на дуетни песни между ухажващи се двойки и когато забелязват хищници.

 

Макар че и двата пола гибони издават подобни „хоо” в разговорите си, тези на женски са в по-ниски честоти от тези на мъжките гибони.

 

Учените казват, че изследването е от пряко значение за текущия дебат относно развитието на човешката реч.