България повече от 20 години разполага със своя научна база там
Видео/Снимка: БГНЕС
Там, в най-южната част на света, се извисява величествено Тангра планина. Докато природата вае ледени моржове и замъци от айсберг, залезът се превръща в розова рапсодия. Там, на ледения континент, пингвини бродят из "ледената супа", леопардови тюлени атакуват студените води, а разходката с лодка неочаквано те среща с китове. Битката със снега е нещо нормално, но снежната гледката от плажа преобръща представите ни за света.
Такова е ежедневието на Антарктида, представено във фотоизложбата "Малка България на ледения континент", предаде репортер на БГНЕС.
Пейзажите, запечатани през обектива на родните изследователи, ни връщат към студения континент, където България повече от 20 години разполага със своята научна база "Св. Климент Охридски" и където работят българските полярници. Изложбата поставя акцент над красотата на Антарктида, уникалния животински и растителен свят и девствена природа, която човекът стреми да не замърсява поне в най-южната част на земното кълбо.
"За пръв път стъпих на ледения континент преди четвърт век и на брега видях двойка пингвини, които направо ми приковаха погледа. Доближих се до тях, а те не се страхуваха. Наблюдавах ги около половин час, докато не ме извикаха да помагам за разтоварването на багажа", спомни си пред БГНЕС председателят на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев.
Полярният изследовател сподели, че пингвините и девственият свят пленяват човек за цял живот. И точно това те кара да се влюбиш в Антарктида. Едно от най-прекрасните неща, според него, са дългите залези или когато слънчевата светлина се пречупва, за да превърне леда в цветни кристали.
Освен неповторимата красота, България може да се гордее и със своите постижения на Южния полюс. Страната ни е част от Антарктида и от управлява 1/10 от континента, заедно с още 28 държави. Имаме и полярна база, на която се работи всяка година, а авангардната наука на българските изследователи е съизмерима със световните стандарти.
