Как се танцува "на пауза"?

Имаме бутон, с който да натиснем „пауза” на филма, който гледаме през компютъра си. Имаме дистанционно, с което управляваме телевизора. Можем да пуснем в дома си каквито кадри изберем, когато пожелаем. Как обаче да спрем времето? Има ли свръхбутон на магическо дистанционно, който да „блокира” тик-такащите секунди, да хербаризира миг на щастие, да трансформира момента във вечност? 

Стефани работи в полето на съвременния танц и пърформанс, с хореографи като Сидра Бел, Мила Искренова, Красен Кръстев, Боряна Сечанова, Живко Желязков. От 2014-а е част от трупата на балет „Арабеск”. През 2015-а представя България на международния танцов конгрес между Китай и Европа CEEC DANCE CAMP.Стефани Ханджийска, танцов изпълнител и дебютиращ хореограф, събира екип, с който преобръща времето поне за час. Резултатът от съвместните им усилия е „TheTimeStopper” – физически пърформанс, чиято премиера ще се състои в събота, 24-и октомври.

"TheTimeStopper" е първата ѝ цялостна хореографска творба.

Как да спрем мига – разкрива тя в интервю за NovaNews.bg.

Какво е времето, когато времето спре?

Изживяно.

Как да спрем мига и да му се полюбуваме?

Като посветим 10 минути на друго човешко същество.

Бързането ли разделя „младите” и „старите”?

Бързането, предразсъдъците, вградените умствени модели, че другите не заслужават време и внимание.

Забравата на „старите”, че са били „млади” и неосъзнаването на „младите”, че ще станат „стари” – там ли се корени разминаването в разбиранията или другаде?
Може би всичко идва от ценностите на времето ни. Някак в наши дни всичко е толкова концентрирано около това да си успешен, добър професионалист, кариерно развитие... Да живееш с постоянната мисъл за надбягване със себе си и с другите автоматично премахва голяма част от социалните ти контакти.

Как се изтанцува разбирателството?

Не мисля, че танцът има вербален еквивалент. Иначе не би съществувал.

Стефани Ханджийска

Защо решихте да „прекрачите прага” на този проект?

"TheTimeStopper” назряваше около година и половина в съзнанието ми. Първоначално възникна наблюдението, че в обществото има реален комуникативен дефицит, буквално има дупка в общуването. Започнах да обмислям темата по-внимателно и си дадох сметка, че всъщност това общуване между поколенията е двустранен процес - и младите, и старите имат какво да научат едни от други... Стига само да бъде задействан подобен комуникативен процес.

Младите и старите обикновено общуват помежду си главно в рамките на някакви зависимости – семейни, професионални, академични. Но извън тези рамки общуването между двете групи е рядкост. По това време моят дядо написа мемоари, в които описа живота си. Аз започнах да ги чета и осъзнах колко много неща не знам за собствения си дядо и той за мен. Респективно изникна въпросът „защо?” Отговора го даваме автоматично - нямаме време. И тогава си помечтах за тази машина, която ще спре времето и за един час всички ще имаме всичкото време на света да бъдем заедно.

Какви са хората в екипа, с който работите? Определете всеки от тях с точно една дума!

Много съм влюбена в екипа си, който успях да събера след дълъг и труден кастинг. Особено трудно ми беше да намеря правилните „възрастни“, които да повярват в идеята и да преборят предразсъдъците, че телата им вече са стари и не могат да участват в движенческо представление.

Не обичам да определям хората с думи, затова ще опитам със звуци.

Йонко - звукът на балонче от дъвка по време на класно по математика.
Цвета - върховете на боровете на Витоша, които се люлеят на вятъра.
Иво - звукът от изскачаща препечена филийка.
Калин - звукът от съскането на дрехите на брейкъра по пода.
Теодора - звукът от приближаващи се токчета отдалеч, по мраморен коридор
Таня - много силен вятър.
Васи - звукът на малките лястовичета в гнездото.
Тодор - звук от почукване на теме.

Коя позиция на тялото си заслужава да остане „на пауза”?

Тази, която тялото е заело, движено от нещо отвътре. Нещо, неизразимо с думи.

Автор: Галя Станева