Сградата се нуждае от основен ремонт
Мизерия, мухъл и първобитни тоалетни в Инфекциозната клиника във Варна. Сградата се нуждае от основен ремонт, но пари за него няма от години. Как се лекуват възрастни и деца с тежки заболявания в ужасни условия и има ли начин това да се промени?
Това е входът на Инфекциозната клиника във Варна. Достъпът, разбира се, е забранен, заради естеството на болестите, които лекуват тук, но и пациентите, и лекарите са категорични – повече над 10 години условията в тази клиника са истинско изпитание за всички.
„Условията са по-зле от бежански лагер – стари тоалетни, първобитна история, мухъл, стърчащи контакти. В стаята, в която бяхме през лятото с малкия ми син, лампата висеше на два кабела с риска да падне и да стане проблем. Пълна, пълна мизерия! Олющени тавани – падат, матраци, легла под всякаква критика. Просто влиза човек да си лекува децата, пък може да излезе със сто други неща”, разказва Кристина Мързакова.
„Даже мисля, че са малко по-търпеливи, отколкото трябва да бъдат пациентите. Това, което говорят е вярно – условията не са такива, каквито би следвало да бъдат”, на мнение е проф. Риналдо Шишков от УМБАЛ “Св.Марина“-Варна.
„Налагаше се с жената, с която бяхме заедно в стаята да топлим вода с електрическа кана и да смесваме с бутилки, за да може да се полеем, нали, да се поизмием и децата”, разказа Кристина Мързакова.
Кристина е била в клиниката три пъти само за последната година. Възхитена е от лекарите и вниманието на персонала, но е ужасена от условията и се моли да не попада тук отново.
От болницата правят възможното – козметични ремонти стая по стая, смяна на дограмата и фасадата с пари по проект. Нужен е обаче основен ремонт за около 3 милиона лева, които са поискани от здравното министерство.
„Доста общини си изпращат пациентите тук и мисля, че е редно и те да поемат някакъв ангажимент по отношение на реновирането. Една инфекциозна клиника в общи линии работи като една армия. Няма война, но армията я има”, казва проф. Риналдо Шишков от УМБАЛ “Св.Марина“.
Лекарите са категорични - инфекциозните клиники у нас ще затъват все повече, ако не им се плащат реалните разходи за всеки пациент.
„За мен е голямо чудо как тези хора са останали да работят в България и да лекуват нашите деца и нашите болни, а не са избягали навън”, добави Кристина Мързакова.
От ръководството на болницата не знаят кога и в каква степен ще получат поисканото финансиране, но се надяват в най-скоро време дългоочакваният ремонт да стане факт.
Репортер: Искра Урумова