Един държавен преврат с трагичен край, според журналиста Майкъл Бом
Навършват се сто години от Октомврийската революция в Русия. Десетки милиони паднаха жертва на този чудовищен социално-икономически експеримент. В месомелачката бяха хвърлени интелигенти, учени и творци. Някои от тях бяха набързо убити. Други нямаха този късмет.
И въпреки категоричните присъди днес, много въпроси остават отворени. Бил ли е Николай II слаб император? Той е възприемал титлата си като дар и проклятие. Възможно ли е, в стремежа си да бъде демократичен и щедър, да е позволил задълбочаването на революционните брожения? Можел ли е да избегне въвличането на Русия в Първата световна война, което се превръща в катализатор на събитията от онзи фатален октомври?
Тръмп обяви 7 ноември за национален ден на жертвите на комунизма
Американският журналист Майкъл Бом определя събитията от 1917-а година по-скоро като държавен преврат с трагичен край. До 1913-а година Русия е богата и развита страна с активен бизнес и индустриален сектор, коментира той. По това време икономиката на Руската империя е в първата четворка в света, а доходът на глава от населението се нарежда между този в Испания и Италия. Въпреки това Русия страда от сериозни проблеми като голямата пропаст между богати и бедни. Всички успехи и прекрасни перспективи обаче са разрушени от болшевиките, коментира Майкъл Бом в анализа, публикуван в сайтовете „Московский Комсомолец” и „Радио Эхо Москвы”.
Участието на Руската империя в Първата световна война доведе до милиони загинали войници, политически хаос, масови стачки и протести, глад и бедност. Болшевиките, с помощта на популизъм и прости и ясни лозунги, умело използват горчивия вкус в устата на народа, причинен от световното клане.
Как по време на комунизма е било възможно да не си сътрудник на ДС?
Според Бом напълно възможно е било да се предотврати трагичната Октомврийска революция, ако Александър Керенски, тогавашният глава на временното правителство, заедно с германското военно командване не бяха приели официално предложението на германския Райхстаг за сключването на "мир без анексии и обезщетения", през юни 1917 г. Но фаталната грешка на Керенски беше, че той, подобно на немския военен елит, реши да продължи войната. Грешка, която болшевиките максимално използваха за своите политически цели. А неутолената жажда на руския човек за справедливост доля последната капка.
Пет месеца по-късно усилията им родиха плодове. Но вместо "диктатурата на пролетариата" се появи диктатура на КПСС. А болшевишкият лозунг "цялата власт за народа" отекна като празно ехо. Селяните не получиха обещаната земя, а работниците не получиха обещаните фабрики. За сметка на това всички получиха пълна разруха.
След смъртта на Сталин кланицата беше затворена. Но СССР остана да гние в блатото на световната изолация, разкъсван от вътрешните си язви.
„Московский комсомолец” посочва, че според Фонда за жертвите на комунизма, над 100 милиона души са загинали заради ленинизма-комунизма в държавите, в които той е властвал – СССР, Китай, Северна Корея, страните от Източна Европа, Куба, Камбоджа и други. 100-годишнина и 100 млн. убити по целия свят - интересно съвпадение.
Но не можем да си затворим очите, че Съветският съюз успя да се превърне в могъща индустриална държава, коментира Иля Харламов, цитиран от РИА Новости. Тя строши гръбнака на най-ужасния демон в световната история - нацизма. После полетя и Гагарин. Формирането на социална държава също е неоспорим факт. И защо забравяме за страните и народите, на които СССР даде възможност да запазят своята идентичност и суверенитет, пита експертът в коментар за радио „Спутник”. Той припомня, че за пръв път в историята на човечеството именно в Съветския съюз работниците са получили право на осемчасов работен ден и отпуск. Както и безплатни жилища, здравна помощ и образование.
Великата октомврийска революция не е нито велика, нито октомврийска (справка: Григорианския календар). Революция също не е. А какво е тогава? Позор или опит за въдворяване на справедливост? Бедните лъвския пай ли е трябвало да получат или сами да се превърнат в храна на зверовете? Сто години по-късно тези въпроси още водят до противоречиви отговори. Но имат смисъл. И ни подтикват да погледнем на миналото в нюанси, а не само в черно-бял двуизмерен образ.
Автор: Гергана Тенева
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК. Там очакваме и вашите коментари.
