Сделката за бюджета на съюза бе определена като историческа

Като „историческа“ беше определена сделката за бюджета и пакета за възстановяване след пандемията, договорени от европейските лидери след изтощителни 5-дневни преговори. Споразумението отваря пътя на Европейската комисия да събере милиарди евро на капиталовите пазари от името на 27-те – безпрецедентен акт на солидарност за почти 7 десетилетия европейска интеграция.

Огромни опасения, че срещата ще се провали, съпътстваха рекордните 5-дневни преговори на лидерите. А такъв провал в разгара на пандемията щеше да постави жизнеността на Евросъюза на сериозно изпитание след години на икономическа криза и раздялата с Великобритания. Но в 5.15 часа сутринта във вторник, договорката най-накрая стана факт. „Вярвам, че това споразумение ще бъде смятано за основополагащо по пътя на Европа. То ще ни изстреля в бъдещето. Всъщност, за първи път в европейската история, нашият бюджет ще бъде свързан с целите ни по отношение на климата. За първи път, наистина за първи път спазването на върховенството на закона ще бъде основният критерий за бюджетните разходи”, каза Шарл Мишел, президент на Европейския съвет.

Лидерите на Евросъюза всъщност договориха две неща. Пакет от 750 милиарда евро Фонд за възстановяване и 1.1 трилиона евро дългосрочен бюджет на Общността за периода 2021-2027 година. „Поставихме финансовите основи на Европейския съюз за следващите седем години и същевременно дадохме отговор на най-голямата криза в историята на Европейския съюз под формата на Фонд за възстановяване. Общата му сума от 750 милиарда евро е запазена - безвъзмездните средства са намалени до 390 милиарда евро, докато заемите са леко увеличени”, коментира  канцлерът на Германия Ангела Меркел.

Целта на фонда за възстановяване е  да извади континента от най-дълбоката рецесия от края на Втората световна война насам, след като коронавирусът блокира икономиките на държавите-членки. Но фондът стана и ябълката на раздора между лидерите. Холандия поведе т.нар. „група на пестеливите“, в която влязоха Австрия, Швеция, Дания и Финландия. Те настояваха помощта за Италия, Испания и други средиземноморски държави, опустошени от пандемията, да бъде предимно в заеми, а не в безвъзмездни средства. „Като направим възможно дори една страна да каже „ще блокираме средствата“ за програма за друга държава-членка, тогава тази държава да може да блокира парите за тази определена програма. Мисля, че е изключително важно, защото парадоксално, но ще доведе до ситуация, в която тази система не е необходима. Просто страните ще знаят, че има още един чифт очи . На всички нас от Европейския съюз, които стоим на тази маса и гледаме дали правите това, което сте обещали”, заяви Марк Рюте, министър-председател на Холандия.

България ще получи близо 29 милиарда евро финансова подкрепа - сума, по-голяма от тази, с която страната ни разполага през сегашния период. Част от тези пари ще дойдат от фондове, както и редица средства по безвъзмездни програми, най-голямата от тях на стойност 7,7 милиарда евро. „При 62 милиарда евро по-малък бюджет, над един милиард евро повече за България. Е, затова заслужавам да ми се иска оставката, защото близо два милиарда лева повече. При това окастрена, така че на тези, които… днеска това ще се упражняват, нека да го знаят. Нека да го знаят, в най-тежката обстановка за Европейския съюз”  , коментира българският премиер Бойко Борисов.

Парите ще бъдат свързани и със спазването на върховенството на закона – проблем, заради който Полша и Унгария са предмет на разследване от страна на комисията.” Европа като цяло сега има огромен шанс да излезе по-силна от кризата. Днес направихме историческа стъпка, от която можем да сме горди, но друга стъпка остава пред нас. Първо и преди всичко трябва да работим с Европейския парламент, за да одобри споразумението”, коментира Урсула фон дер Лайен, президент на Европейската комисия.

Но сделката предвижда орязване на инвестициите в климатичните фондове, за изследвания и иновации – нещо, от което депутатите от Европейския парламент не са доволни. „Има предложение на масата, искаме да подобрим това, като дадем отговори на някои от съкращенията, които изглеждат неоправдани. Ако трябва да заложим на бъдещото поколение, не можем да отрежем бюджета за изследвания, за младите хора и на програма „Еразъм””, уточни Давид Сасоли, председател на Европейския парламент

Eвропарламентът поиска промени в бюджета на Европа с резолюция, приета с голямо мнозинство. Депутатите призоваха за преговори за промяна и изразиха несъгласие с орязването на парите в определени области. Парламентаристите подчертаха, че въпросът за изплащането на заемите за възстановяване от коронавируса, не е решен. Те поискаха тежестта да не пада върху гражданите, а връщането на парите да се гарантира със стабилна система от нови собствени ресурси.

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за информационния бюлетин на nova.bg ТУК, за да получавате най-важните новини от деня на електронната си поща.

  1. Получавайте безплатно най-важното от деня в пощата си