Домбровскис: 1 януари 2025 г. е възможна дата за присъединяването на България към еврозоната

1 януари 2025 г. е възможна дата за присъединяването на България към еврозоната. Това заяви в ексклузивно интервю за „Здравей, България” изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия по икономическите въпроси Валдис Домбровскис, който е на посещение в България.

Домбровскис заяви, че Европейската комисия подкрепя усилието на България да се присъедини към еврозоната. Подчерта обаче, че трябва да се покрият критериите от Маастрихт. Основната спънка пред страната ни сега, за да се присъедини от началото на 2024 година, е инфлацията. Уточни, че все пак България не е страната с най-високи нива на инфлация в Източна Европа. Налага се отлагане, което по думите му, не е притеснително, и се надява да не е много дълго.

„Това включва инфлацията, също така солидно публично управление, лихвени проценти, стабилност, тези критерии са покрити, но що се отнася до инфлацията, бих казал, че това подлежи на оценка от експертите на ЕК от България и тази оценка показа, че критерият за инфлацията няма да може да бъде посрещнат, затова трябва да има едно отлагане”, заяви Домбровскис.

Запитан за четирите закона, които не бяха приети от 48-ото НС, Домбровскис отново каза, че основното е високата инфлация, а законите се отнасят за периода след европейския валутен механизъм. „Практиката в ЕС е всички държави, които ще се присъединяват към еврозоната трябва да изпълняват тези критерии и Латвия се присъедини през 2007 година. Тя не можа да е присъедини от разлика от 0,02%, а в случая с България процентът е доста по-голям. В случая критериите от Маастрихт не са изпълнени, а те са условие. Що се отнася до четирите закона, които споменахте, те се отнасят за периода след европейския валутен механизъм. Това са закони, които трябва да бъдат гласувани, защото това също ще бъде оценено. Но като срокове е възможно тези закони да се приемат за няколко месеца. Докато инфлацията изисква повече усилия”, каза Домбровскис.

Той  коментира инфлацията в Хърватия. „Да, що се отнася до случая с Хърватия, беше направен анализ на стойностите, които са извън нормалните. Това е стандартна процедура, която се прилага за страните извън еврозоната. Това се прилага, защото всички страни следват една и съща процедура за инфлацията. Когато инфлацията е ниска по една или друга причина тези държави биват изключени от анализа. В момента ние обсъждаме изпълнението на България спрямо критериите. Тези прекалено високи или прекалено ниски статистически стойности ще бъдат изключени. Ще бъде приложена съвършено същата методика, а този анализ показва, че неизпълнението на критериите за инфлацията е твърде голямо”, каза Домбровскис . 

Попитан, дали 1 юли 2024 г. е дата за България, той каза: „Да, бих казал, че датата е тази, когато бъдат изпълнени критериите от Маастрихт, както ии когато са изпълнени всички условия, включително и тези от европейския валутен механизъм. Тогава ще може България да се присъедини. Така че не бих посочил конкретна дата. Знаете, че обичайно държавите се присъединяват от 1 януари, чисто практически е по-полезно. Така че, 1 януари 2025 година е по-вероятно. Основното е да се спазят критериите от Маастрихт и другите условия”, каза Домбровскис.

Той коментира и страховете у нас.

„Присъединяването към еврото определено носи сериозни ползи, включително по-голяма финансова стабилност, по-ниски трансакционни разходи и прозрачност за предприятията. Това са все ползи, които способстват за икономическото развитие на страната. Това сме го видели в страните с по-нисък БВП на глава от населението”, каза Домбровскис. 

Според него отлгането на членството не е притеснително.

„Наистина понякога европейският валутен механизъм се нарича „чакалня”. Както казах, важното е да не се отклоняваме от пътя заради това закъснение. Някои страни са чакали много по-дълго - като Латвия и Литва, например. Те бяха 8-9 години в тази чакалня. Мисля, че разумното време за изчакване на България ще бъде по-кратко”, каза Домбровскис.

„На първо място, всички знаем, че глобалният икономически конфликт, руската агресия срещу Украйна доведе до нарастване на енергийните цени, особено в ЕС. Икономическите нарушения се усещат по-силно в Източна Европа. Инфлацията в България съществено надвишава критериите от Маастрихт, но пак е по-малка от централноевропейските страни като Полша, Унгария и Чехия. В Балтийските държави също този глобален икономически ефект задълбочава проблемите”, каза Домбровскис. Той обясни, че България в никакъв случай не е страната с най-висока инфлация в Източна Европа.

„На първо място трябва да се укротят енергийните цени, тъй като основният двигател на инфлацията в България и Европа, са именно те. Има интервенции на пазара, включително за природния газ. Подготвя се структурна реформа за енергийния пазар. Това е един начин да се укроти инфлацията, като се насочим към нейните корени”, каза Домбровскис. 

„На второ място са мерките за подпомагане на икономиката. Важна е паричната политика. По нея също се работи за намаляване на инфлацията. Това не трябва да опорочава другите елементи на фискалната политика. Затова мерките за подпомагане трябва да са временни или целенасочени Фискалните политики на България са много солидни”, смята изпълнителният зам.-председател на ЕК. 

„На второ място са мерките за подпомагане на икономиката. Важна е паричната политика. По нея също се работи за намаляване на инфлацията. Това не трябва да опорочава другите елементи на фискалната политика. Затова мерките трябва да са временни или целенасочени”, заяви Домбровскис. 

Той беше помолен и за коментар по темата със санкциите срещу българи по Закона „Магнитски”.

„Да, бих казал по отношение на защитата на финансовите интереси - това не е на първо място въпрос на санкции, а рамката за борба с прането на пари, избягването или укриването на данъци. В случая с България все още трябва да се приемат някои важни закони за борбата с изпирането на пари. Както знаете, санкциите по закона „Магнтиски”, са наложени от САЩ. Когато обсъждаме ситуация в ЕС, ние имаме собствен санкционен списък, насочен към определени лица. Що се отнася до националното законодателство, той трябва да се прилага правилно”, каза Домбровскис. 

Европа трябва да продължи да оказва необходимата подкрепа на Украйна - политическа, военна, финансова. Санкциите срещу Русия също не трябва да се вдигат, смята още Домбровскис.

„Една година след началото на инвазията е важно да поддържаме курса, да сме обединени, да подкрепяме Украйна, за да защитава тя своята територия. Русия, с нейните империалистични планове да завладява други страни, трябва да бъде спряна. Мисля, че имаме конструктивно сътрудничество с българските власти. Знаем, че Русия извърши една брутална и незаконна агресия. Тя трябва да бъде спряна, така че е нужно да подкрепяме Украйна до победа. В противен случай империалистичната инвазия ще продължи”, каза Домбровскис.

Домбровскис е на официално посещение в България. Днес беше удостоен с почетния знак „Доктор хонорис кауза” на УНСС. По-късно той ще разговоря с президента Румен Радев, а след това - и със служебния премиер Гълъб Донев.

Цялото интервю гледайте във видеото.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.