Столтенберг: Няма пряка заплаха срещу която и да е страна на Балканите

Стратегически въпроси на НАТО, ситуацията в страните от Западните Балкани, както и военната агресия на Русия в Украйна бяха обсъдени на неформалната среща на лидерите на страните членки на алианса от Западните Балкани, каза на пресконференция след разговорите в Скопие генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

По думите му пряка военна заплаха, срещу която и да било от страните в региона няма, но напрежението в Босна и Херцеговина, случилото се в Северно Косово и възможността, чрез кибератаки да бъде застрашена демокрацията в региона от „авторитарни държави като Русия” кара НАТО да бъде внимателна.

Столтенберг: Косовските сили са подсилени с батальони от България, Румъния и Великобритания

„Има причини за безпокойство - заканите за сепаратизъм в Босна и Херцеговина, крехката ситуация със сигурността в Косово и изоставането в преговорите между Белград и Прищина. Авторитарни държави, като Русия, заплашват нашия демократичeн интегритет с киберзаплахи. Обръщам се към всички в региона. На всяка среща изтъквах важността на диалога и дипломацията по отношение на конфликти и войни. Диалогът е от съществено значение за Белград и Прищина. Време е регионалните конфликти, които продължават твърде дълго да бъдат преодолени. Трябва да се разбере силата и значението на НАТО”, каза Столтенберг.

По думите му Северна Македония е важен съюзник на НАТО и пример за мултиетническо общество, в което „хора с различна етническа и религиозна принадлежност могат да живеят заедно и в мир”.

„Като съюзници демократи, прогресивни лидери, ние изграждаме нов регион и непрекъснато го подобряваме. Това определено може да се каже за Северна Македония, която отдавна е пример за съвместно съществуване, мирно разрешаване на спорове чрез диалог, чрез реформиране и практикуване на демокрация и приобщаване при вземането на решения”, каза премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски, който отново посочи значението на европейската интеграция на Северна Македония.

Премиерът на Албания Еди Рама каза, че е предложил следващата среща на НАТО с лидерите от Западните Балкани да включва не само държавите членки на алианса, но и страните партньори на НАТО от региона. По думите му силите на НАТО в Косово трябва да бъдат увеличени и да бъде гарантирана сигурността по границата на Косово със Сърбия, „която практически не се контролира и през нея се случва нелегална активност”, а случилото се в Северно Косово „извади на светло големия потенциал за дестабилизация и възможна ескалация на конфликт”, който може да бъде решено само чрез диалог между Косово и Сърбия, като Косово, според него, трябва да забърза процесите за интегрирането си в НАТО.

Попитан за експулсирания хърватски дипломат от Сърбия президентът на Хърватия Зоран Миланович посочи, че хърватският дипломат е правил "всичко онова, което правят дипломатите”, а случилото се не е продуктивно и не помага за засилване на нивото на отношенията между държавите.

Премиерът на Черна гора Милойко Спаич посочи, че Черна гора няма конфликти със съседни държави, а неговото правителство ще бъде правителство на действието, а не на думите.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви, че започва подготовката за следващата среща на върха на НАТО във Вашингтон, а в началото на неформалната среща на лидерите на страните членки на НАТО от Западните Балкани приветства споразумението за временно примирие между Израел и палестинската групировка „Хамас”.