Какви трудности и рискове крие въвеждането на новите мита за индустрията?
Наказателните мита върху стоманата и алуминия, които обяви президентът на САЩ Доналд Тръмп, вече влязоха в сила. Европейският съюз вижда значителни рискове за икономиката и вече обяви контрамерки. Предстои да видим дали тази стъпка ще е началото на голяма търговска война.
„Перфектната буря"
За европейската стоманодобивна промишленост митата представляват допълнително предизвикателство, след като години имаше спад в търсене. Сега тя се подготвя да понесе и последиците от митата, наложени от САЩ.
Искри летят безспирно в един от заводите за производство на стомана край Амстердам. Служителите там разказват, че обичайният работен ритъм все повече се превръща в битка, като последният удар е американската митническа политика – поредното предизвикателство в дълга редица от проблеми.
„Ние поемаме разходи, свързани с целия процес на декарбонизация, а в същото време се сблъскваме с огромен излишък на капацитет по света. Така че това е нещо като „перфектната буря", заяви Роналд де Хаан от Tata Steel Netherland.
Мита и контрамита: Търговските войни на САЩ в нова фаза
Висококачествената стомана се използва за батерии, опаковки и автомобилни части. Производството ѝ би било трудно за местене, а това означава, че някои американски клиенти ще продължат да купуват.
Алтернативни пазари?
По-сериозното опасение е, че повече субсидирани азиатски метали ще залеят европейския пазар, тъй като Китай търси алтернативни пазари на фона на нарастващото напрежение със САЩ. „Тази стомана ще бъде пренасочена и, тъй като Европа е един от малкото останали отворени пазари в света, вероятно основната цел ще бъдат европейците. Ако няма равни условия за конкуренция, вместо иновации започва орязване на разходи. И влизате в режим на оцеляване“, допълни той.
Цените на енергията в Европа също са значително по-високи, отколкото на други места. „Течната стомана се излива в плочи. Те излизат с температура около 800 градуса по Целзий“, обясни кореспондентът на DW Роузи Бърчард.
Загубите
Нидерландският завод остава оптимистичен, но през последните години в цяла Европа беше обявено затваряне на стоманодобивни заводи и съкращения на работни места. „Загубихме около 30 милиона тона стомана в производството през последната година. А ако превърнем тези 30 милиона тона в работни места, то те ще са хиляди в цяла Европа“, обяви генералният секретар на IndustriALL Джудит Къртън-Дърлинг.
Тръмп: САЩ ще отговорят на реципрочните мита на Европейския съюз
Действията на ЕС
Брюксел е готов да подкрепи този стратегически сектор. Миналият месец ЕС представи мерки за намаляване на енергийните разходи и стимулиране на търсенето на по-чиста стомана, като за края на март са планирани още мерки. „Трябва да предприемем различни стъпки. Да направим частните инвестиции по-малко рискови и да създадем така наречените водещи пазари, така че индустриалните играчи да бъдат стимулирани да инвестират в декарбонизацията и да могат да извлекат ползите от „зелената премия“, заяви говорителят на Европейската комисия Леа Зубер.
Въпреки че ЕС твърди, че това отговаря на обещанията за екологични изисквания, активисти се опасяват, че блокът отстъпва от ангажиментите си, според които замърсителите трябва да плащат. „Индустрията винаги твърди, че губи работни места, защото не може да се конкурира с други страни с по-ниски стандарти. Ние категорично не бихме били доволни, ако ЕС участва в т.н. реторика за „надпревара към дъното“, каза енергийният активист от Greenpeace Netherlands Вилем Вискерке.
Редактор: Камена Георгиева