Весна Змиянац пред NOVA: България е другият мой дом, публиката е най-добрата

Половин век в песен и един живот, като за сто. След операция на сърцето сръбската легенда Весна Змиянац, която българите добре помнят, избра именно българската публика за своето голямо завръщане. Защо София я лекува, кое разби сърцето ѝ и как преживява случващото се в Сърбия в момента? За първи път тя отваря дома си в рубриката „Между редовете” с Виктория Бояджиева.

„Добър ден, драги мои български приятели! Заповядайте в моя дом! Добре дошли”, посреща екипът на NOVA певицата.

- Добре заварили! Вярно ли е, че ние сме първият български екип, прекрачил прага на Вашия дом?

„Вие сте първата българска медия, която гостува в дома ми и ми е много драго”, казва Змиянац и допълва, че за нея е чест.

- В града ли предпочитате да живеете? Ние в момента сме в центъра на Белград.

„Аз гледам на Белград като на бизнес център. Но иначе предпочитам да бъда в моята къща, в имението ми в Буколя. Но и тук, разбира се, също е мой дом”, разкрива звездата.

- Знам, че за Вас участията продължава да са много чести.

„Аз работя и то работя много. Ето аз снощи се прибрах от участие в Лесковец от частно парти. Това не е беше концерт, нито беше в ресторант. Събрали се няколко приятели и искат да слушат Весна на живо. А иначе от 10 години говоря как не искам толкова много да работя и че трябва да спра. Но не мога. Аз трябва да пея, без пеене аз не мога да живея. Това е моят живот”, споделя Змиянац.

- Отбелязахте 45 години на сцената. Какво е за Вас този юбилей?

„Искам да ви кажа, че аз нямам усещане да са минали толкова много години. Имам усещане, че са минали 4 години и половина. И винаги пея все едно е началото. Вече годините за мен нищо не значат. Всичко друго, което живея, просто минава в ежедневието ми ей така. Но когато взема микрофона и стъпя на сцената. Това съм аз. И така стана така половин век. Вече 50 години аз пея”, посочва певицата.

Весна Змиянац казва, че е три пъти по-трудно да се задържиш на върха, отколкото да се качиш. „Но аз имам енергия. А това е така, защото много обичам това, което правя”, казва тя.

- Споменахте, че последният концерт в София е първият концерт след операция, след здравословен проблем. Имате два байпаса и един стенд.

„Не съм вярвала, че толкова бързо ще мога да се оправя и да стъпя на сцената след операцията. Но София има една много специална енергия за мен. Затова винаги казвам, че България е моят друг дом. И знам, че българската публика е най-добрата моя публика. И София е нещото, което мен ме излекува всъщност”, споделя Змиянац.

Певицата, че разкрива, че си е мислила „не трябва да умирам преди да направя този концерт в София”, посочва Змиянац.

- Знам, че сте искала да си купите апартамент на ул. „Витоша”.

„Не мога да прежаля, че не го направих. Когато дойдох за първи път в България, преди 40 години, можех да купя половин ул. „Витоша”, а не го направих.  Когато кацнах тук, ме посрещна хор, конна полиция — изненадах се и си казах леле къде съм попаднала. Нямаше почти нищо по магазините, бяха празни. Но залите бяха пълни, хората знаеха всичките ми песни. Имах пари, но нямаше какво да купя. Тогава вместо апартамент купих най-скъпите картини в галерия в София. Една от тях и днес е с мен в дома ми. Съжалявам, че не си взех имот. България стана още по-хубава с годините, а най-важното е, че тук имам най-добрата си публика. Тази връзка остава завинаги”, категорична е тя.

- Душата на българина трепти на същата честота, на каквато трептят и песните Ви. Следващият концерт е под надслов, казва се „100 живота”. Ако Вие имахте 100 живота, бихте ли живяла различно?

„Не. Щях отново да пея, бих пяла повече дори. Може би бих направила промени в моето обкръжение. Има доста хора, които са ми пречили”, казва Змиянац.

- 45 години пеете за душата на човек, за мъките, за радостите.

„50 години пея, от 45 съм известна”, казва сръбската звезда.

- А какво разбрахте за човека? За щастието му, за любовта му?

„Аз често чувам, че всичко се е променило. Че всички са се променили. Да, така е. Друго е. Друга е енергията. Животът става все по-забързан. Мисля си, че човек трябва, когато работи и живее,да мисли дългосрочно. Нищо не трябва да се прави повърхностно от днес за утре. Песента, „100 живота”, е на 35 години. Значи някой преди 30-40 години е мислил много добре за напред. И аз самата съм такава. Аз доста дълго размишлявам върху нещата от живота. Понякога съм уморена и от самата себе си. Понякога искам да съм такава, без много да мисля. Да играя, да се веселя, да си пея песни. Но при мен е друго. Аз когато взема микрофона е все едно плюя кръв. Всяка песен е по-тежка и по-тежка от другата”, добавя Змиянац.

- Мъдростта на вашия живот е описана в автобиографична книга. „Когато замиришат люляците”. С тъга или с усмивка я писахте?

„В началото, когато нищото не съм знаела, съм била весела. Изобщо като цяло в живота не съм била толкова нещастна. И съм се питала защо моите песни са толкова тъжни и тежки. Не зная, това може би е от някакъв друг живот. Така съм ги избирала винаги. Не съм вярвала в някакви леки песни”, добавя тя.

- Коя част от книгата беше напоена с най-много тъга? В нея споделяте, че сте изгубила две деца в седми месец на бременността и то по време на пауза на концерт.

„Има такава част в книгата. Както казах, в началото се почва леко и имаш много надежди. И си мислиш, че ще бъде супер живот, красив живот. Но ставах популярна и дойде тежестта. Тежест за всичко”, споделя Змиянац.

- Вие сте легенда. Възможно ли човек в живота си да бъде и легенда, но да бъде и човек, и приятел, и майка, и съпруга?

„Да, може. Това най-вече зависи от характера на човек. Аз когато бях много млада, съм била много силна, много бойна, а и бохем. С моят колега Шабан Шаолич например имахме много добро приятелство. Ако той е стоял три дни и три нощи в ресторант, аз съм седяла с него. Но нямахме много близки извън музиката, защото нямахме много време за други хора”, добавя още певицата.

- Има време човек да бъде и майка, да бъде и жена.

„Има време, да. Аз имам време. Нямат те време. Аз мога да бъда и майка, и жена, но има проблем от другата страна. Те в началото харесват и обичат Весна Змиянац. И всичко около мен и моята популярност. И като се оженим, като стана нечия жена, ето тогава вече започва да имат нещо против. Те искат малко повече да съм вкъщи, да готвя, да гледам дете и да бъда домакиня. И тогава започват да не приемат моята слава. Но аз не мога това да понеса. И беше трудно това нещо. Трябва да се пригодят или да си тръгнат”, споделя Змиянац.

- Пеете за любов, за дълбока, съкровена любов винаги. Почувствахте ли се в своя живот обичана, обожавана жена? Какво разбрахте всъщност за мъжете? Имате два брака зад гърба си.

„Аз съм била винаги обичана. И съм мислила, че всеки нов мъж, който се появява в живота ми, това е моят човек, който ще бъде. Mислила съм, че всеки, който идва, е най-добрият. Но всъщност не е така”, казва певицата.

- Ако приемем метафорично и с чувство за хумор проблемите със сърцето, кое ви разби сърцето?

„Животът. Моят живот е такъв. Аз не мога да правя нещо на половина или по малко. Аз винаги съм давала много от себе си. Ако слушаш много моите песни и твоето сърце ще се разболее. Винаги съм работила с душата си и съм се раздавала. С много емоция, не съм знаела друг начин. Била съм истинска и затова ги има тези песни, А аз нямам сърце. Имам, имам, шегувам се. Имам сърце, даже още по-голямо”, посочва Змиянац.

- Вашата дъщеря също се занимава с музика, но в друг стил, както и зет ви.

„Те са млади, пеят музиката на днешното време. Релия, зет ми, е рапър. Той е много популярен в Сърбия и тя по този начин всъщност и Ники отиде към рап музиката. Николия е в Атина в момента, снима видеоклип и в него има заложена сцена, в която плува в морето и ето тя отишла в това време на годината да плува в морето. Тя няма проблеми, готова е за всичко, ако трябва да се отиде в сняг, отива в сняг да се къпе”, споделя тя.

- Имате две внучки. Пеете ли им?

„Не пея аз на тях. Те пеят на мен. Аз казвам на Рея, така се казва по-голямата - каква искаш да станеш? А тя ми казва „певица”.  Аз казвам „моля? защо певица?”, а не да бъдеш в американски колеж или нещо друго? И тя казва „Не, аз ще пея. Пее баща ми, пее майка ми, пее баба ми, всички пеят в моята фамилия, аз какво да работя друго? И пее вярно. Красив е моя живот. А по-малката Хана със сигурност ще пее, 100%”, разказва Змиянац.

- За съжаление едно от най-мащабните събирания на сърби в последните години се случи не в ресторанта, а на площада. Какво е Вашето отношение към протестите, които се случват в страната?

„Не зная какво да мисля. Нищо не се е променило, а месеци наред се протестира. Към по-добро няма да стане. И си мисля, че няма да станат някакви промени. Аз не съм против да се излиза не протест, но не помня нищо да е променило така. Не можем сега да махнем Вучич и изведнъж да дойде някой друг и да бъдем щастливи. Не може така. И да се промени властта, да дойде някой друг, много години трябва да минат, полека някой много умен да движи държавата и да бъде по-добре”, посочва тя.

- Вие сте винаги до хората и в техните тъги, и в техните радости. Виждате лицата им при това през 80-те, 90-те, след 2000-та година. Как виждате прехода през годините?

„Като цяло светът е полудял. Покачва се напрежението. Лоша е енергията, която влияе в планетата. Недоволството на хората идва отвътре в самия човек. Някога сме били щастливи за малките неща. Аз съм била много щастлива, когато си купя нови обувки, поне 10 дни. Сега каквото и да купя, нищо не ме радва. Това е при много хора. Трябва да работим и всеки трябва да работи съвестно. Аз работя постоянно. Ето с нетърпение чакам да се оправи времето и да ида да си посадя градината. Всички семена, които трябва да посея съм приготвила. И когато пътувам из страната, много баби ми донасят от семена за домати и за фасул. Като цяло това не ми трябва на мен. Аз мога да купя целия пазар, но аз като донеса мой домат на моя мениджър в България Жоро пробва какво съм произвела и това ми е много приятно. Сега пак бих събрала нещо от моята градина, за да донеса в София. Нямам търпение за концерта в НДК на 2 април. Да съм на ул. „Витоша” в моя хотел и да се наслаждавам на живота и на времето”, разказва певицата.

- А защо концертът се казва „100 живота”?

„Ей така, да живеем всички 100 живота. Сто живота е песен, когато тя се появи в моя живот по време на едно турне в България. Дино Мерлин беше мой гост в концерта. Винаги той имаше стая до моята стая в хотела и винаги след концерта в стаята си свири на китара, измисля нови песни. И аз някъде през нощта чувам през стената нещо си пее акапелно”, споделя Змиянац.

Цялото интервю гледайте във видеото.