Президентът на Източен Тимор - най-католическата страна в света след Ватикана, в откровено интервю пред Марина Цекова

Да прекараш близо 30 години далече от дома си, да оцелееш след опит за убийство, да бъдеш министър, премиер, президент и носител на Нобеловата награда за мир. Това накратко е биографията на Жозе Рамос-Орта. Той е държавен глава на Източен Тимор - най-католическата страна в света след Ватикана. Точно там е предпоследната спирка при последната задгранична визита на папа Франциск. Повече от половината население на страната или над 700 000 души посрещат Светия отец. Жозе Рамос-Орта застава пред Марина Цекова в откровено интервю, в което от първо лице разказва за вярата, мира и защо е предложил Европейския съюз за Нобелова награда.

Свободата е мото на живота му. Когато страната му е окупирана от Индонезия, една трета от сънародниците му загиват. Живее в изгнание близо 30 години с една единствена мисия: ”Ние вярваме, че независимостта е първата и единствена стъпка към истинска свобода и прогрес”.

Работата му за справедливо и мирно разрешаване на конфликта в Източен Тимор не остава незабелязана и от целия свят – той е носителят на Нобелова Награда за мир за 1996 година. Завръща се в страната си, но в битката за свобода губи двама братя и една сестра. През 2008 година оцелява по чудо при опит за убийство. Бил е министър, премиер и в момента е президент за втори мандат. Държавен глава на най-католическата страна в света след Ватикана и една от последните държави, които посещава папа Франциск. При неговата визита по улиците на столицата излиза повече от половината население.

Преди всичко, г-н Президент, благодаря Ви за времето, отделено за нашите зрители. Да започнем от близостта Ви с папа Франциск. Виждали сте се няколко пъти, но какво беше първото Ви впечатление от него?

При първата ми официална среща с папа Франциск все още не бях президент, а член на международно жури, което трябваше да му докладва. Бяха ми отредени 15 минути с него, но разговорът ни продължи повече от 40. Само двамата. Не говорихме много за моята страна, там има мир и нямаше за какво да се тревожим. Затова обсъждахме международни въпроси – за Газа, Мианмар и други глобални проблеми. Беше изключителен. Тук искам да кажа, че винаги предпочитам да използвам истинското му име – папа Франциско. Странно ми е, когато превеждаме имената на хората. Той избра това име, точно защото беше просто и популярно. Имаше изключителен интелект. Тъй като е от Аржентина и там знаят какво е диктатура, беше много по-чувствителен към страдащите от бедност и политическо насилие. Той много добре разбираше своята отговорност и какво като папа може да направи, за да подобри ситуацията по света. Той избра да казва истината на властта. До този момент това беше правил Йоан Павел II, но той беше по-фокусиран върху тогавашния Съветски съюз, Съветския блок и в частност Полша. Папа Франциско се вълнуваше от глобални въпроси като бедността, търговията с оръжие от богати държави към зоните на конфликт, околната среда и проблема с дълга на страните от третия свят. Така че той беше най-силният глас на морала в продължение на много години и то в свят, който е все по-застрашен.

Имаше ли теми, по които не бяхте съгласни с него? 

Изключителното при него беше, че говореше открито и не се страхуваше, дори и когато ставаше дума за вътрешноцърковни въпроси и реформите, от които Католическата църква се нуждае. Той имаше много по-приобщаващи възгледи за обществата, за човешките същества, когато каза, че църквата е отворена за всички. Той се насочи и към ЛГБТИ общността, чиито представители в някои страни страдат от насилие, дискриминация и изключване. Това е първият път, когато папа говори с такова състрадание. Той никога не се страхуваше да се изправи срещу властта. Беше срещу политиката на западните страни по отношение на бежанците, които той виждаше всеки ден в Италия. Изисква се смелост и лидерство, за да се говори открито.

Искам да ви върна към септември миналата година – Вашата страна беше спирка от последната му международна визита. Какво си спомняте от това посещение и как се организира събитие, знаейки колко хора ще искат да го видят?

Ние сме 99,6% католици. Изчислихме, че в столицата ще се стекат поне 700 000 души. Бях объркан, защото за нещо от такъв мащаб ти трябват две-три години за организация. А ние едва през април създадохме координационен комитет и определихме бюджет, за да подготвим посещението след четири месеца. Бях притеснен - все питах как ще го организираме, как ще осигурим прясна питейна вода, обществени тоалетни и храна за 700 000 души? Как ще се справим с децата, защото имаме много големи семейства в Източен Тимор. Как ще се погрижим за сигурността, ако сред тълпата само няколко души се паникьосат? Може да настане страшна блъсканица. В крайна сметка всичко мина безупречно. Освен това – винаги съм се тревожил за здравето на папата. Преди посещението му дори казах на няколко души, че понякога предпочитам той изобщо да не идва, защото не искам да го излагам на толкова дълго пътуване. Той можеше да не го преживее. Но бях изумен от това как папата винаги се усмихваше. Помогнах на много деца, на много хора в тълпата, защото виждах как някои се притискат в другите. Забелязах лицето на жена, напълно отчаяна. Изглеждаше, така сякаш ще се срине. Хванах я, отведох я при папата и тя заплака на коленете му. Видях едно малко момиченце, което плачеше, защото е видяла Светия отец. Заведох я при него.  Хората бяха купили религиозни сувенири. Занесох му кошница, пълна с 50 броеници, дадох му ги и той ги благослови. Направи всичко това.  И беше удивително как успя да устои физически.

Това ли беше последната Ви среща. Какво си казахте преди да се разделите?

Когато той си тръгваше, трябваше аз, както всички останали, да спрем при почетната гвардия. Но той ме държеше за ръцете и, говорейки на испански, ми каза да тръгна с него. Пошегува се, че трябва да му помогна да напусне страната. Искаше да го придружа през целия път. И тогава, докато влизаше в асансьора към самолета, се обърна към мен, със сълзи в очите, и каза на испански: „Погрижете се за тези прекрасни хора“. И добави: „Никога не съм бил приеман толкова добре“. Очевидно е, че той беше приветстван навсякъде по света. Но това, което имаше предвид, беше силата на тази преданост, с която хората ни се отнесоха към него. Няколко седмици по-късно, получих красиво писмо от него, което завършва така: „ Забелязах колко сте близо до хората“. Имаше една дума, която папата използваше често - на испански думата cercanía, което означава "близост",  за това как лидерите трябва да бъдат близо до хората.

Какво загуби светът с неговата смърт?

Ние губим голяма морална сила, морален авторитет, красноречив, смел човек. Губим някой с кураж да говори пред силните в света, защото необикновеното е колко силен е папата всъщност. Той няма армия. Той не командва 7-и или 6-и флот. Ватиканът не е икономика номер едно в света. Но си спомням, че когато отиде на срещата на Г-7 в Германия, всички световни лидери се наредиха да го поздравят. Почти като в имперските времена, всички отиват в Рим, за да отдадат почит на папата. И това е необикновената власт на папата. Но на този конкретен папа - папа Франциско. Защото другите папи в нашата история от 20 век, 21 век, с изключение на Йоан Павел II, не са имали това влияние.

Говорейки за наследниците му, вече има спекулации, че следващият папа ще бъде от азиатски произход. Говоря за кардинал Луис Антонио Тагле, наричат го „Азиатският Франциск“. Какво мислите за него?

Кардиналът, когото споменавате, придружи папата в Източен Тимор.  Той беше там и се срещнах с него. Видяхме се наскоро и в Абу Даби. Има много спекулации в медиите за него. Но Ватиканът винаги има своите много мистериозни начини за вземане на решения. Каквото и да отсъдят, надявам се избраният да е с интелектуалния статус, харизмата, убежденията, смелостта и красноречието на папа Франциско.

Папа Франциск се бореше за мир, дори и когато беше критикуван за това. Вие също, носител сте на Нобелова награда. Имате ли обяснение защо днес мирът изглежда толкова невъзможен?

През годините съм се срещал с много други Нобелови лауреати. Говорим за мир. Но може би разпространяваме грешно послание и понякога се уморявам от това. Канят ме по целия свят. Ходя на конференции и говорим едно и също нещо. Имаме нужда от мир. Имаме нужда от предотвратяване на конфликти. Говорих с Негово Светейшество папа Франциско в Рим за това. Казах му: "Ваше Светейшество, в продължение на много десетилетия всички продължаваме да говорим колко е важно да се предотвратяват конфликти. Но всеки път се проваляме". Войната в Украйна не беше ли предотвратима? Разбира се, че беше. Ситуацията в Газа, не беше ли предотвратима? Разбира се, че беше. Но силите, независимо дали в Европа или атлантическата система знаеха, че нещо ще се случи. Първото предупреждение беше Крим. Къде беше превантивната дипломация? Нямаше я. И така казах на Негово Светейшество, че толкова много хора можеха да се включат. По отношение на Украйна, очевидно това беше въоръжена агресия от страна на Русия. Човек може да прави всякакви интелектуални упражнения, за да намери обосновка за намесата на Русия. Можете и я да намерите. Но това все още е нарушение на международното право. И същото по отношение на Газа и палестинския въпрос. Но всичко това изисква силно политическо лидерство. Ако нямаме лидери, имаме конфликт. И този конфликт съсипа международните отношения.

Освен че спечелихте Нобелова награда, вие живяхте в изгнание почти три десетилетия, през 2008 се опитаха да ви убият. Докъде бяхте готови да стигнете в битката си за мира?

Когато знаете какво е заложено на карта – животът на милиони хора и техните основните права. И когато виждате как тези хора показват смелост, как се бият и умират - тогава не можеш да бъдеш безразличен. Трябва да направиш всичко възможно, така че справедливостта и свободата да възтържествуват. Понякога се питам -  ще водя или ще подведа хората да се бият в името на свободата, на демокрацията, когато знам, че могат да умрат? Защото се страхувам да загубя, да нося отговорност за един единствен изгубен живот.  Но има ситуации, в които, независимо дали има или няма лидери, хората ще се борят за себе си. Случвало се е през цялата ни история. Винаги се сблъскваме с това. Загубих двама братя и една сестра по време на конфликта в моята страна. Открихме тялото на сестра ми. По-малките ми братя не знаем къде са и до днес. Затова бих искал да кажа на хората от бившите съветски държави, Източна Европа, Централна Европа: Най-великото нещо е, че жертвите на толкова много хора под съветска окупация се изплащат от демокрацията, свободата и просперитета, на които се радват Източна и Централна Европа днес.

В тази връзка – какво би било посланието ви към хората, които все по-често подлагат демокрацията под съмнение?

Аз съм този, който през 2000 година и в края на 2008 – 2009 година номинирах Европейския съюз за Нобелова награда за мир. Това беше моя инициатива. Защо? Хората наистина не разбират какво огромно постижение е това. Втората световна война беше най-лошото бедствие в света, но европейците успяха за много кратък период от време да се помирят в Европа и постепенно и бързо да изградят това, което днес се нарича Европейски съюз. Винаги казвам колко важен е Европейският съюз като баланс на силите в света. Вие ​​трябва да сте мостът между САЩ и Русия, между САЩ и Китай, защото, за да градите, за да бъдете строител на мостове, трябва да сте много силен инженер. Трябва да имате ресурси. Европейският съюз разполага с финансовите и икономически ресурси, а и с легитимността на историята, която научи европейците как да градят мир. И затова номинирам Европейския съюз за Нобеловата награда за мир, защото ние се нуждаем от толкова важна, важна институция, за да балансираме тези силови съперничества в света.

Благодаря Ви за това интервю, г-н президент.

Благодаря Ви.

Последвайте ни