За тайните на съзнанието и уникалната операция с цигулка: Говори един от най-прочутите неврохирурзи в света (ВИДЕО)

Когато музиката е живот и животът е музика. Историята на една жена, пожелала да свири по време на операцията си, за да не загуби уменията си на цигулар, разтърси света. Тя поиска да „живее“ наистина, а не просто да продължи да диша. Дагмар Търнър стана световноизвестна с прекрасната мелодия, която изпълнява на любимия си инструмент, докато претърпява операция за премахване на тумор на мозъка. А неврохирургът, който се наема да извърши сложната интервенция разбира пациентката си отлично, защото и за него музиката е живот. И приема предизвикателството да отстрани образуванието, без да парализира нито една нейна възможност да бъде пълноценна и щастлива. Разбира се, успява. Защото той е световнопризнатият д-р Кейумарс Ашкан от болницата „Кингс Колидж” в Лондон. Спасил е хиляди животи, променил е безброй съдби и е върнал вярата на хора, загубили всякаква надежда. Роден в Иран и издигнал се до върха в медицината, той си остава усмихнатото четящо момче, което пътува с часове във влака, за да достигне до мечтата си – да спасява хора, лекувайки пряко и преносно умовете им. През 2025 г. е награден с Ордена на Британската империя за огромните си изключителни постижения или услуги за общността, които са оказали дългосрочно, значително въздействие. Това е последното измежду десетки международни признания за работата му. За българските зрители той разказва за необичайния случай на Дагмар Търнър, за тайните на човешкия мозък и за това как да поддържаме умовете си.

Здравейте, професор Ашкан!

Здравейте, приятели от България!

Бих искала да започна от самото начало. Къде израснахте и какво беше детството ви?

Роден съм в иранската столица Техеран преди много години. Имах много хубаво детство, от което съм запазил прекрасни спомени. Бях много ученолюбив и прекарвах повечето време в четене. Исках да получа добро образование. Все пак намирах време и за приятелите си. С някои от тях все още поддържам връзка, въпреки че живеят по цял свят. От малък имах досег с медицината, защото чичо ми беше лекар. Ще ти разкажа една забавна история. Цял живот съм обичал животните. Затова първоначалната ми идея беше да стана ветеринар. На петгодишна възраст проведох много любопитен разговор с един от приятелите на баща ми – също лекар. Когато ме попита какъв искам да стана, когато порасна, отвърнах, че не желая да гледам животните да страдат, затова ще ги лекувам. А той ме попита: Ами хората? И имаше право. Замислих се и постепенно започнах да се насочвам към лекарската професия, но в услуга на хората. Тогава още дори не бях тръгнал на училище, но вече ясно си представях какво ще работя.

А кога за пръв път се роди интересът ви към устройството на мозъка или от хирургията като цяло?

О, интересът ми към мозъка се роди доста по-късно. Преместих се от Иран, докато бях още тийнейджър и завърших средното си образование на Острова. Впоследствие завърших и медицина в Обединеното кралство и там изкарах специализацията си. Разбира се, във Великобритания има много възможности да се запознаеш с различни изследвания и иновативни лечения. Във всички дисциплини, които изучавах, винаги най-интересен ми е бил невромозъчният компонент, същото беше и с анатомията. Когато започнах работа в клиника, интересът ми в практическата си част отново клонеше силно към неврологията. С времето създадох свой курс по неврохирургия. На мен наистина ми доставяше удоволствие да се потопя в материята, но и да предам знанията си на другите. Когато завърших образованието си обаче, все още се колебаех дали да се отдам напълно на неврохирургията и говорих с консултанти. Те ме посъветваха да се задълбоча в материята и да изкарам няколко допълнителни курса, за да се усъвършенствам и да мога да избера най-добре. След като го сторих, реших, че действително именно неврохирургията е моето поприще, а не просто неврологията, както в началото си мислех.

Вие имате и музикално образование - свирите на пиано. Как музиката е повлияла на разбирането Ви за мозъка? Как тя оформя начина, по който виждате или практикувате неврохирургия днес?

Ако не бях започнал да се занимавам с медицина, със сигурност щях да стана музикант. Това са моите две истински страсти. Паралелно с медицинската ми специалност, изучавах и музика. На практика ежедневно ходех на лекции и усвоявах тънкостите на медицината, а през свободното си време свирех на пиано. Мисля, че двете неща се преплитат, защото хирурзите гледаме на медицината не само като на наука, но и като на изкуство. Често използваме израза „изкуството на хирургията“. Музиката и медицината са много различни, но и имат доста допирни точки. Мисля, че много от качествата, които притежават лекарите, ги имат и музикантите и обратното. Много често казваме, че една операция може да отнеме часове, случвало ми се е да оперирам и над 10 или дори 15 часа. И хората ме питат – не губиш ли фокус и концентрация, не се ли уморяваш? Не огладняваш ли, не ти ли се спи? Отговорът на всички въпроси е „не“, защото съм напълно зает с това, което правя и никакви външни фактори не ми влияят. Изобщо не се чувства умора. Същото е и при музикантите – понякога имат много дълги концерти, но през цялото време трябва да са 100% концентрирани. Това е една концепция, за която са писани дори книги. В една от тях се казваше, че когато прекараш часове наред в работа по нещо важно, си толкова вглъбен и посветен на задачата си, че никакъв външен фактор не е способен да ти повлияе. Определено професията ми учи на максимална концентрация и отдаденост, независимо колко дълго време продължи една интервенция. И в хирургията, и в свиренето на пиано се изисква много внимание и сръчност, което е общото между тях. Трябва да си много прецизен и съсредоточен, за да постигнеш желания резултат.

Вие сте пионер в работата във функционалната неврохирургия, невроонкологията, дълбоката мозъчна стимулация и геномиката. Но как в съвременната медицина се интегрира изкуственият интелект?

Мисля, че изкуственият интелект ще остане задълго в нашето ежедневие, включително в медицината. Няма смисъл да се противопоставяме на това неизбежно развитие на цивилизацията. Затова смятам, че трябва да приемем съществуването му, но и да бъдем внимателни с него. По мое мнение изкуственият интелект би следвало да бъде контролиран от човек и използван като негов инструмент. Защото е лесно да загубиш контрол над него и той да те кара да правиш разни неща, но това не бива да се допуска. За тази цел са необходими ясни регулации. Вече наблюдавам как редица учени, най-вече в областта на физиката и инженерството, изразяват скептицизъм по отношение на интеграцията на изкуствен интелект в областите си, като аз споделям част от тях. Нашите притеснения могат да бъдат облекчени от регулации, които да поставят ясни правила за употреба на изкуствен интелект в различни сфери. Той може да бъде мощен съюзник, дори при взимането на решения в медицината, но винаги под контрола на лекар. Аз например използвам изкуствен интелект в образната диагностика, но още сме далеч от реалната възможност той да поставя сам клинични диагнози, както и да предлага най-доброто възможно лечение в конкретен случай. Така че трябва да бъде интегриран постепенно в медицината, защото може да бъде полезен.

Вие сте помогнал на хиляди хора. Случаят на един от тях обаче разтърси света – този на музикантката Дагмар Търнър. Какво можете да ни разкажете за него?

Историята на Дагмар започва много преди да се срещне с мен. Аз я оперирах през 2020 г., но борбата ѝ с тумора в мозъка започва около 10 години по-рано. Тя е професионален музикант, който свири на цигулка в оркестъра на британския остров Ман. Дагмар посети моята болница и установихме, че туморът ѝ вече е много голям. Той засягаше именно движението на ръцете ѝ, имаше риск да остане парализирана. Направихме биопсия, за да установим за какъв тумор става дума. Преди това тя се беше подложила на лъчетерапия и нямаше проблеми през последните години, всичко изглеждаше под контрол. Но задължителното проследяване на шест месеца установи, че туморът е започнал да се променя – уголемяваше се и променяше своите характеристики. В такива случаи е задължително да се предприемат действия за овладяване на ситуацията. С Дагмар ме запозна нейна приятелка, която се занимава с благотворителност за нуждаещи се от лечение. Тази жена знаеше, че съм опитен хирург, но и запален музикант. Основното притеснение на Дагмар беше, че може да изгуби способността си да свири, а това е нейният живот. Разбира се, искаше и туморът да бъде премахнат, но без да рискува професията си. Тя обаче се тревожеше, че няма да може да обясни важността на молбата си на хирург, който не е така тясно свързан с музиката. Повечето ми колеги биха ѝ казали, че трябва да се тревожи за живота си, не за уменията си да свири, но за жена, чийто живот е музиката, такъв разговор би бил много разстройващ. Когато се срещнахме, аз проявих разбиране, защото имам експертизата да премахна тумора ѝ, но и възможността да разбера притесненията ѝ относно музиката.   

Така се разбрахме, че способността ѝ да свири на цигулка няма да бъде засегната и тя пропътува над 500 км от остров Ман до Лондон, където работя аз, за да извършим операцията. Това е много нетипично за Великобритания, защото в повечето случаи медицинските услуги се предлагат на местно ниво, страшно рядко някой търси помощ толкова далеч от дома си. Единственият начин да запази умението си обаче беше да остане будна по време на операцията и да свири на цигулка. В днешно време е напълно възможно да оперираш мозъчен тумор и да следиш за промяна в двигателните умения по време на операция. При такива интервенции обикновено пациентите искат да не останат парализирани и това е целта ни. Предприехме солидна подготовка за тази операция, многократно репетирахме позата, в която ще застане, за да бъдем подготвени за всичко. Имахме няколко предварителни срещи с хора от хирургическия ми екип, с терапевти, с различни специалисти, имащи отношение към случая. В рамките на около три седмици усилено се готвехме за сложната операция, за да подсигурим всеки детайл, а и да успокоим самата нея, че всичко ще мине по план.

В решаващия ден всичко премина според очакванията - 95% от тумора беше успешно премахнат, а сферите на мозъка, отговорни за движението и за умението ѝ да свири на музикален инструмент, останаха непокътнати. По време на интервенцията тя свири прекрасно, беше един много напрегнат, но и красив момент. След 2-3 дни се прибра вкъщи, а скоро след това поднови концертните си участия. Оттогава съм направил хиляди операции, но тази никога няма да забравя.

Изключително вдъхновяващ разказ, благодаря Ви, че се върнахте към този случай! Музиката съдържа в себе си много емоции, докато медицината е научна сфера, където всичко се базира на факти. Вие позволявате ли си лични емоции по време на работата си?

Смятам това за доста субективно, за мен медицината е много емоционална! Всъщност това е едно от общите ѝ неща с музиката. Може би има разлика в моментите, в които изразяваш емоциите си, но и в двете сфери ги има. В музиката също трябва да ги контролираш, за да изпълниш дадена мелодия по перфектен начин, а не да се разсейваш. Чрез емоциите си обаче можеш да придадеш повече чувство и душа на създадения ритъм и това да подобри изпълнението. Разбира се, в медицината е малко по-различно – когато оперирам нервната система на някого – било то мозък, гръбначен стълб или нещо друго, се старая силните емоции да не влияят на представянето ми. Винаги имам специална връзка с пациентите си, но не позволявам емоциите да попречат на работата ми, поддържам ги в здравословни граници. Все пак почти всеки ден опирам острие до човешката кожа. Ако тръгна да се замислям за това, няма да мога да си свърша работата, а ще се тревожа. Никога не съм безразличен към конкретен случай, но и не позволявам да ме разчувства така, че от това да пострада работата ми, защото често от нея зависи здравето или дори животът на човек. Освен при самата интервенция, когато задължително трябва да си хладнокръвен, през останалото време трябва да имаш емоционална връзка с пациента си, за да му помогнеш. Хирурзите изобщо не сме безчувствени, тъкмо напротив. Ние просто сме свръхвнимателни заради естеството на работата ни.

А каква е най-дълбоката тайна на човешкия мозък?

Интересен въпрос. Може би това е нашето съзнание – една от сферите ми на интерес. Иска ми се да имам време да го изследвам и да разбера същността му. Това е един от големите неразгадани въпроси на цивилизацията ни - как действа човешкото съзнание? Дали се отнася изцяло до физическите аспекти на мозъка или става дума за определена част от него, която го контролира. А може би съзнанието е част от метафизичното... Неврохирурзите сме пленени от тази мистерия, но никой досега не е успял да я разгадае. Ако имам повече време в бъдеще, ще се впусна в тази тема с голям интерес.

За финал бих искала да Ви попитам какъв е най-добрият съвет или препоръка, която бихте дали на българските зрители относно здравето им и грижата за мозъка и телата им?

О, аз съм бил веднъж в България! Беше по повод работна среща и страната ви много ми хареса, макар да я видях за кратко. Имам и приятели от България.

Какъв съвет бих ви дал? Независимо от културните и езикови особености, хората сме едни и същи, както и ценностите ни. Мисля, че най-важното е да поддържаме активни мозъка и тялото си, както и максимално да избягваме бича на днешно време – стреса. Често се тревожа за високите му нива, особено сред младото поколение.

Ще ви споделя нещо лично. Когато бях в университета в Кардиф, а впоследствие специализирах в Лондон, обожавах да чета всякаква литература. Често пътувах с влак между двата града и прекарвах времето си в задълбочено четене. Попивах всяко едно медицинско списание, което ми попаднеше. На всеки няколко месеца отивах в библиотеката на университета в Кардиф и си правех фотокопия на любимите медицински журнали, които съм пропуснал да прочета. Поглъщах всеки ред, знаех, че напълно си струват пътуването и ги наизустявах.

А в днешно време можеш да достъпиш всичко от мобилния си телефон. Прекрасно е да имаш лесен досег до всякакъв вид информация, но така мозъкът ни не се развива. Понякога ни залива толкова голямо количество информация, че умът ни често не успява да асимилира важното. Технологиите претърпяха стремглаво развитие, но умовете ни са същите. Трябва да ги тренираме, за да са по-гъвкави и адаптивни на всички новости, които се появяват ден след ден. Хипотетично, огромният обем информация може да е нездравословен за мозъка, затова призовавам да умеем да отсяваме същественото и да не го натоварваме излишно. Затова мисля, че най-добрият ми съвет е да опитате максимално да ограничите времето пред екраните на устройствата си и бъдете по-активни физически. Това ще поддържа и умовете ви във форма. Разбира се, четенето е много важно за мозъка, както и разговорите с интелигентни и смислени хора.

Много благодаря за страхотните съвети и за възможността да се срещнем!

И аз благодаря!

Автор: Цветина Петкова