Британски учени разработват терапия с нанодиаманти, която може да подобри шансовете за оцеляване на бебета с вродена диафрагмална херния

Майката на бебе, чиито стомах и черва са се преместили в гръдния кош заради рядко заболяване, приветства ново изследване, което дава надежда за по-успешно лечение. Това съобщи Sky News.

Амелия Търнър претърпяла животоспасяваща операция в болница Great Ormond Street (GOSH) само дни след раждането си. Тя страдала от тежка вродена диафрагмална херния (CDH) – фатално състояние, което засяга едно на всеки 3000 новородени.

Интелигентна грижа за здравето AI-базирани препоръки, създадени специално за вас

При CDH диафрагмата – мускулът, който разделя коремната от гръдната кухина – не се развива напълно. Така органи, които обичайно трябва да са в корема, могат да се изместят в гръдния кош и да притиснат белите дробове. Това пречи на нормалното им развитие.

Настоящото лечение при тежки случаи включва вътреутробна операция – хирурзите поставят малък балон в трахеята на плода, за да стимулират растежа на белите дробове. Дори тогава шансът за оцеляване се увеличава едва до 50%.

Майката на Амелия – 26-годишната Джорджия Търнър от Лондон – разказва, че бременността е била „пълен водовъртеж“ заради диагнозата. „Екипът се надяваше състоянието на Амелия да не бъде толкова тежко. За съжаление, след раждането лекарите ми казаха колко сериозно е положението – червата и стомахът ѝ вече бяха преминали в гръдната кухина“, сподели тя.

Амелия прекарала четири месеца в неонатологичното отделение на GOSH, след което още три месеца в местната болница, преди за първи път да се прибере у дома. Днес тя е на 17 месеца и вече е претърпяла втора операция, след като хернията се появила отново.

Новите изследвания, проведени от екипи на GOSH и University College London заедно с университета KU Leuven в Белгия, предлагат нов метод, който може да се прилага още в утробата на майката.

Терапията използва нанодиаманти за пренос на хормон, наречен съдов ендотелен растежен фактор (VEGF), който стимулира развитието на белите дробове. Тя вече е тествана върху лабораторно създадени „мини-бели дробове“ с помощта на 3D принтиране, както и върху животински модели.

„Нанодиаманти, 3D принтиране и растежни хормони в утробата – всичко това звучи като научна фантастика. Но това изследване наистина показва какво е възможно“, коментира д-р Ставрос Лукогеоргакис, хирург в GOSH.

По думите му, лечението може да бъде достъпно за семейства в рамките на пет години.

„Чудесно е да се вижда как експертите работят, за да направят лечението на CDH по-успешно за всички деца и по-малко инвазивно. Надявам се по-добрите терапии да предотвратят и повторни случаи като този на Амелия“, казва майката на момиченцето.

Редактор: Мария Барабашка
Източник: БГНЕС