Живи роднини на Леонардо да Винчи дават ключа към мистерията около неговия гроб

В продължение на векове автентичността на реликви и дори гробове се е основавала почти изцяло на експертно мнение. Днес обаче ДНК и лабораторните тестове предлагат научна сигурност. Именно това е целта на Проекта за ДНК на Леонардо да Винчи, който се стреми да отговори на въпроса: наистина ли костите в замъка Амбуаз принадлежат на Леонардо?

Екипът възнамерява да сравни ДНК от предполагаемите останки на художника с профили на живи роднини и, ако пробите съвпадат, да реконструира част от генома му. Тъй като Леонардо няма преки наследници, изследователите Александро Вецози и Аньезе Сабато започват с генеалогия, проследявайки мъжката линия на рода чрез бащата и полубрат му до 1331 г.

AI „съживява“ Лувъра: Туристите разговарят с Мона Лиза, Наполеон и фараона Рамзес

Проектът използва Y-хромозомата, която се предава непроменена от баща на син. Установени са 15 мъжки потомци от фамилията да Винчи, шестима от които вече са дали ДНК проби. Анализът е показал съвпадение в сегменти на Y-хромозомата, което потвърждава генетическата приемственост поне от XV поколение.

Генеалогичното изследване е помогнало и за идентифициране на гробове на близки роднини, сред които вероятно дядото и полубратя на Леонардо. Там са открити костни фрагменти, подложени на радиовъглеродно датиране и палеогеномно изследване. Ако техният генетичен профил съвпадне с този на живите наследници, учените ще получат още по-солидни доказателства за автентичността на останките в Амбуаз.

Проектът цели и анализ на произведения на изкуството, приписвани на Леонардо, за откриване на биологични следи, които могат да бъдат сравнени с неговия ДНК профил.

Секвенирането на ДНК няма да разкрие „гения“ на Леонардо, но може да даде информация за произхода му, пигментацията, определени здравословни рискове и други физически характеристики. Така науката добавя биологичен контекст към живота и творчеството на един от най-вдъхновяващите умове в историята.