Бизнесът и финансистите срещу бюджета: Целта е неефективно харчене на пари в частна полза

Бюджетът, предложен от управляващите, предизвика остри реакции от експерти и представители на бизнеса. В „Твоят ден” по NOVA NEWS банкерът и финансист Левон Хампарцумян и изпълнителният директор на Българската предприемаческа асоциация Добромир Иванов бяха категорични, че финансовата рамка за 2025 г. е нелогична, лишена от ясна цел и носи риск от дългосрочни щети за икономиката.

„Ако слушаш тези хора, има три страшни злодеи в българската история – хан Аспарух, че е направил България тук, а не по на запад, Иван Костов, че е приватизирал активите на комунистическата държава, и Асен Василев, че е вдигнал пенсиите и заплатите. Това не е сериозно“, заяви Левон Хампарцумян.

Бойко Борисов: Бюджет 2026 е коалиционен, а не само на ГЕРБ

По думите му политиците се крият зад оправдания, вместо да представят ясно целите на бюджета. „Един бюджет винаги се прави с някаква цел. Аз не намирам отговор на въпроса каква е тя”, посочи банкерът. Той предупреди, че план-сметката изглежда „нелогична и предвестник на трудности в икономиката“. Според него зад непоследователните мерки може да стоят други мотиви.

Хампарцумян добави, че в основата на проблемите стои „неефективно харчене на пари в частна полза“, докато задачата на държавата трябва да бъде да ги използва „в обществена полза – да подреди институциите и да направи нужните реформи“.

Иванов беше категоричен, че проектобюджетът цели да удовлетвори политически интереси, а не икономическа логика. „Видимо целта е за пореден път просто да се пускат „хеликоптерни пари”, които се взимат от работещите и се раздават на тези, на които партията разчита, че може да купи гласовете им“, твърди той. По думите му подобна политика подкопава доверието в държавата и демотивира частния сектор. „За бизнеса това е огромен стрес. Ние, за да станем по-богата държава, трябва да подобряваме условията за тези, които изкарват парите – инвеститорите и хората, които работят, а не да им се взимат средствата, за да се разпределят към потребители“, категоричен е изпълнителният директор на Българската предприемаческа асоциация.

Министерството на финансите публикува законопроекта за Бюджет 2026

Иванов подчерта, че увеличаването на осигурителния таван и на данъка върху дивидентите пряко ще натовари работещите семейства. „Едно младо семейство, което се осигурява на максималния праг, губи годишно около 3200 лева - пари, които биха отишли за памперси, храна, лекарства. Вместо това държавата ги взима и ги разпределя“, даде пример той.

И двамата експерти бяха единодушни, че чрез подобни политики държавата ограничава стимулите на работодателите и наказва успешните.

Хампарцумян сравни ситуацията с „псевдокомунистическа автокрация“, при която „държавата взима оборотните пари на фирмите и ги разпределя според политическа целесъобразност“. „Ние в момента се опитваме да се равняваме по най-непродуктивните и най-слабо образованите, които карат всички останали да им плащат сметките. Това дългосрочно няма как да стане”, смята експертът. Банкерът цитира и данни, според които 9 милиарда лева български капитал вече са напуснали страната.

В заключение Добромир Иванов посочи, че „най-големият проблем е липсата на каквато и да е цел и визия за развитие“. Според него обаче има реални реформи, които могат да подобрят състоянието на бюджета. „Може да се направи реформа в мултифондовете, за да влязат парите от пенсионните фондове в реалната икономика. Може да се приеме закон за публично-частното партньорство, да се приватизират през борсата публични предприятия и бизнесът е готов да помогне и с преквалификация на хора от администрацията“, предложи той.

В предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS народният представител от групата на „Продължаваме Промяната - Демократична България“ Йордан Иванов коментира мнението на опозицията за предложените сметки.

Той посочи три ключови направления, които предлагат за промяна. Първата и най-важна мярка е съкращение на държавната администрация с 15%. „Това е първото нещо, което трябва да се направи“, категоричен бе Иванов. Той обвини ГЕРБ, че през годините са си „отгледали партийна номенклатура“ в лицето на администрацията, на която разчитат за гласове, докато почтените и способни служители са потиснати и не получават адекватно възнаграждение.

Втората важна мярка, за която настояват от опозицията, е освобождаването на пенсионерите от системата на МВР. Според Иванов предвиденото увеличение на заплатите в сектора ще достигне общо 70%, което налага реформа.

Третото предложение е държавните служители да започнат да си плащат осигуровките.

Йордан Иванов подчерта, че въпреки идеологическите си разминавания с Асен Василев, който е по-вляво от тях, той не може да бъде „универсално оправдание“ за неспособността на управляващите да предложат нормален бюджет. 

В заключение народният заяви, че този подход ще доведе до свръхдефицит, дългова спирала и в крайна сметка - риск от фалит за държавата. 

Темата в „Твоят ден” по NOVA NEWS коментираха и политологът Теодор Славев и изпълнителният директор на „Галъп Интернешънъл Болкан” Петко Петков.

„Бюджетът е най-политическият закон – през него трябва да прозира визията на управлението за следващата година“, каза Теодор Славев. По думите му настоящият проект е „кърпено“ решение, което се опитва да удовлетвори противоречиви интереси между бизнеса и синдикатите, но без ясна философия. „Опитали са се вътре да спогодят различни конфликтни интереси – от една страна бизнеса, от друга синдикатите и работниците. Получило се е изливане на средства, взети от икономиката, за да се дадат на администрация, която трябва да върне електорална любов“, заяви той.

Славев остро критикува липсата на реформи в системите, където се предвиждат нови увеличения на заплати. „Каква е логиката да вдигаме с 15% заплатите на полицаите, след като миналата година им увеличихме с 50? Съдебната власт е презадоволена, а няма никаква реформа. Доклади за върховенството на закона ни поставят между Уганда и Кения, а ние там наливаме още пари“, коментира той.

Петко Петков изрази по-умерен, но също критичен тон, акцентирайки върху липсата на стратегическа визия в бюджета. „Ние тръгваме в посока на повече разходи и повече дефицит. Аз съм привърженик да сме на плюс – ние сме малка страна и трябва ясно да изберем посока“, посочи той. По думите му обществото получава „на хапки“ отделни увеличения на данъци и осигуровки, без да му се обясни цялостната рамка на икономическата политика. „Политиците трябва да изговорят с обществото дали ще харчим повече и ще правим по-малко, или ще сме по-консервативни, за да спестим и имаме повече привилегии след време. В момента не чуваме такава посока“, категоричен е той.

Относно наложеното вето на президента Румен Радев върху промените в Закона за насърчаване на инвестициите, Славев определи хода като „логична контрареакция“ след ограничаването на президентските правомощия по отношение на контрасигнатурата при проверки на ДАНС. „Когато президентът няма доверие към самата институция, е логично да наложи вето“, коментира политологът и допълни, че най-вероятно Конституционният съд ще бъде сезиран, ако парламентът отхвърли ветото.

Той предупреди и за рисковете около дерогацията за „Лукойл“. „Действа се твърде бавно и няма план Б какво ще се случи, ако отпадне дерогацията. Има много лоши сценарии“, смята политологът.