„Непознатите земи”: Австралия - страната на коалите

“Как да ти кажа - любовта ме доведе в Австралия”. Една уредена среща в София и живот на другия край на света. Запознайте се с Рени.

 “Аз бях певица в ансамбъл „Филип Кутев” от 1996 до 2001 години. Това беше, може би, моята най-голяма мечта. Много ми беше трудно да взема това решение - всъщност да напусна ансамбъла и да зарежа абсолютно всичко, което познавам в България, което обичам в България и да дойда в Австралия”, сподели Рени Божилов.

А любовта на живота ѝ е Марио. Дошъл в Австралия преди 33 години.

“Просто реших, че ще ми бъде интересно да пътувам някъде. Пробвах на няколко места и в крайна сметка се оказах в Австралия”, разказа той.

А началото е било трудно, признава Марио. Защото Австралия е била повече от непозната земя.

“Първото, което ми направи впечатление, е че тук автобусите не спират като дойдат на спирката. Трябва да им махнеш. Иначе ще подминат. И ще останеш да чакаш следващия”, каза Марио.

Без да е мечтал да живее в Бризбейн, Марио изгражда своя нов живот именно тук. Това е третият по големина град в Австралия с население около 2,5-3 млн. души.

“Най-типичното е, че през 330 дена в годината грее слънце. Което беше нещо, което ми направи впечатление веднага след като кацнах тук. Защото така ме посрещна Бризбън - това, което виждаме сега, е това, което аз видях на 18 декември 1992 година”, сподели той.

„Непознатите земи”: Австралия – коледен базар през юли и Нова година на плажа

Нека да кажем, че днес е 14 юли, което според метеорологичното време в Австралия се равнява на 14 януари, Голям Сечко.

Сред най-близките приятели на Марио и Рени е Ан Бърмингам. Ан не крие, че българите също не знаем почти нищо за родината й.

“Европейците казват, че Бризбейн е единственият град в света, в който хората излизат навън, за да се стоплят през зимата. Австралия е голяма, много различна страна. Тъй като сме колонизирана държава, ние имаме поглед върху част от историята. Различна държава сме, с много красиви места като дъждовни гори, планини със сняг. И пустиня”, каза Ан.

За Ан да види кенгуру в задния си двор е обичайна гледка. Чужденците обикновено се плашат от срещата с торбестите бозайници.

 “Кенгурата са удивителни животни. Има различни видове - по-малки и по-големи. Част от тях живеят в много сухите пустинни места на страната и е много интересно как оцеляват. Когато са бременни, ако им липсват достатъчно храна или вода, те могат да запазят плода по-дълго и да не родят, докато условията в природата не гарантират оцеляването на бебето”, разказа тя.

Днес не само кенгуру, но крокодили, различни видове птици, кучета динго, както и коали - единственото животно, което се среща само в Австралия, могат да се видят в Зоологическата градина край Бризбейн. Там отиваме с Explorers Club Bulgaria.

Според едно от неписаните правила за живот в Австралия нощем на магистралата се кара зад камион. А причината е много проста - внезапно на пътя може да изскочи кенгуру. Тежкият камион е по-малко вероятно да пострада при сблъсък с животното. А до фатален изход за шофьора да се стигне в много по-редки случаи, казват местните.

Зоологическата градина е създадена от Стив Ъруин, познат като Ловеца на крокодили. Част от приходите от билети са предназначени за различни проекти, свързани с опазване на дивата природа.

Но най-голям интерес предизвикват коалите. Тези двуутробни бозайници живеят само в Австралия и са единствените оцелели представители на семейство „коалови”.

“Те са национална икона, но за съжаление, броят им не е много голям, така че трябва да ги защитаваме. Те са красиви, нежни същества, но хората оказват толкова голямо влияние. Ние унищожаваме тяхното местообитание, уви, изсичаме техните дървета, което е начинът, по който се хранят, начинът, по който оцеляват. Така че просто е важно да се грижим за тях. И можем да правим малки неща, дори у дома”, смята Бек, служител в зоопарка.

„Непознатите земи”: Индия – страна на контрастите между духовност, хаос и хилядолетна история

Коалите се хранят предимно с евкалипотови листа и живеят по високите части на дърветата. На пръв поглед прекарват голяма част от времето си в сън.

“Те са торбести бозайници. Имат торбичка, а малкото ще расте в нея в продължение на 6 месеца, напълно в торбичката, и след това започва да се храни с листата и да напуска майката”, обясни Бек.

В зоологическата градина има и тасманийски дявол. Който, оказва се, не се движи толкова бързо. Просто не спира.

За мнозина Сидни, а не Канбера, е столицата на Австралия. Основан през 1788 година като наказателна колония, той е най-големият и стар град в страната. Столица на щата Нов Южен Уелс.

 “Намираме се пред едно от инженерните чудеса на 20-ти век, а именно - мостът „Харбърд Бридж”. Той е уникален със своята структура. Това, което предлага, е много повече от гледки. Предлага и адреналин. Можем да се качим горе. Той е един от символите на Сидни и на Австралия, но най-главният и най-уникалният - това, с което всички свързват Австралия, е Операта на Сидни”, сподели проф. Климент Найденов от Explorers Club Bulgaria

Операта е една от най-известните сгради в света. През 1957 година датският архитект Йорн Утсон печели конкурс за проект на архитектурното чудо. Идеята му е била това да не е поредната концертна зала, а нещо, имитиращо природата. Ето защо покривът й днес се оприличава или на издути от вятъра платна на кораб, или на мидени черпуки.

Сградата е официално открита от кралица Елизабет Втора на 20 октомври 1973 година.

Мостът „Харбър Бридж” е сред най-разпознаваемите символи на Сидни. Стоманеното дъгово съоръжение свързва централния бизнес район на града със Северния бряг, като преминава над залива Порт Джаксън. За любителите на екстремните изживявания, се предлагат и обиколки по върха на моста.

Животът в Южното полукълбо има своите особености, казват местните. И след като в Австралия посрещат Нова година по бански на плажа, защо пък да не си организират коледен базар пред юли?

“Това е най-студеното време на годината. Ние празнуваме Коледа точно както вие през декември. Но празнуваме и през юли, за втори път, и имаме коледни събития през юли. Сега за моя магазин е също толкова натоварено, колкото и на Коледа, точно като в цялата страна. Ние нямаме много сняг, така че затова празнуваме сега, по това време на годината”, обясни продавачът Джон.

Клиенти и посетители не липсват. Иън е родом от Сидни и за него коледния базар през юли е просто традиция.

“Забавно е да празнуваш Коледа през юли, защото тук винаги е горещо на Коледа, така че това е малко забавление. Просто е различно. Във всичките филми е зима, така че е хубаво да опитаме това”, смята той.

В самия център на Австралия, насред пустошта е скалата Улуру, или Айръс Рок.

“Ние уважаваме първо нашите аборигенски хора. Ние идваме и казваме: „Как си?“ Добре ли си днес?. На картината е нарисувана Улуру. Това е тази в средата. Има три. Едната е Манкона, Улуру, и онази там, Катай-Джура. Това означава много глави”, каза Шабал.

Според вярванията на аборигените, Улуру е живо доказателство за Времето на сътворението. В недрата му са запазени белезите от битките между Куния - или змията - питон и Лиру - островната змия.

“Има силни уроци за морал, които децата да научат. Сигурна съм, че всеки може наистина да отгатне, че вероятно най-големият и най-силен морал от тази история е за културното задължение и културния дълг”, обясни гидът Джесика.

„Непознатите земи”: Делхи - градът на цветовете и контрастите

В пустошта на Австралия, освен над 2400 вида отровни същества, живеят и повече от 1 милион камили.

“Той не хапе. Обича прегръдки и целувки. Мога дори да докосна краката му, без той да рита. Обича моркови, ябълки и бирен хляб. Ако е много жаден, може да изпие 150 до 200 литра за 10 минути. Това обяснява защо са толкова бързи. За разлика от тези в Африка, където всички са кръстоска, нашите са с чиста кръвна линия. Затова изпращаме повечето от тях в чужбина, защото имаме най-чистата кръвна линия в Австралия”, смята Клоуи.

“Най-голямото достойнство на капитан Кук като мореплатавател и картограф е, че успява да наложи в европейската картография това да бъдат картографирани само видени и проверени обекти. И благодарение на това и картографирането на това източно крайбрежие на Австралия, британската империя без проблем успява да завладее тази територия”, разказа проф. Найденов.

Въпреки че няма данни капитан Кук да е живял в този дом, историците смятат, че е много вероятно той да е посещавал родителите си, когато те са обитавали къщата. Ето защо се смята за последната физическа връзка с произхода му.

“Ние купихме дома му и го докарахме тук. Не беше подарък. Един мъж я купи. Един щедър мъж от Мелбърн беше дарител. Купи я по случай 100-годишния юбилей от основаването на Мелбърн. Той я разглобил тухла по тухла и така я пренесъл дотук. А след това я възстановил в оригиналния вид. Пренесъл е дори растенията”, сподели екскурзоводът Ан.

Повече по темата гледайте във видеото.