Тихата болест на артериите: Как атеросклерозата застрашава здравето

Атеросклерозата е едно от най-честите и социално значими заболявания на съвремието, което дълго време протича без симптоми, но може да доведе до тежки и дори фатални последици. Това подчерта ангиологът проф. д-р Милена Станева в предаването „Пулс“.

По думите ѝ атеросклерозата представлява хронично увреждане на артериите – съдовете, които пренасят богата на кислород и хранителни вещества кръв от сърцето към органите и крайниците. В продължение на години по стените на по-големите артерии се отлагат холестерол, фибрин, калций и други вещества. Това води първоначално до задебеляване на съдовата стена, а впоследствие до образуване на плаки, които могат да причинят значими стеснения и тромбози. Когато кръвоснабдяването на даден орган се наруши, той започва да страда от недостиг на кислород и хранителни вещества.

Храненето като ключ към здрав имунитет: Как да подкрепим организма при автоимунни заболявания

Специалистът обърна внимание, че атеросклерозата е изключително разпространена, особено при хора над 50–60-годишна възраст. В ранните си стадии заболяването не дава оплаквания и създава фалшиво усещане за добро здраве. „Болестта тиктака в организма“, предупреди проф. Станева, като допълни, че често процесът е мултифокален – засягат се няколко съдови басейна едновременно. При около 20–25% от пациентите са увредени артериите на мозъка, сърцето и крайниците.

Сред симптомите, които не бива да се подценяват, са внезапно изтръпване на крайници, нарушения в говора и равновесието, които могат да са знак за засягане на сънните артерии и повишен риск от инсулт. Болка или стягане в гърдите при физическо усилие или стрес насочват към проблеми с коронарните артерии, а болка в корема след хранене може да е признак на т.нар. абдоминална ангина. Болка и схващане в краката при ходене често са симптом на периферна артериална болест.

Проф. Станева посочи, че високият холестерол и триглицеридите са сред водещите рискови фактори, но не и единствените. Захарният диабет, особено ако не е добре контролиран, тютюнопушенето, артериалната хипертония, хроничният стрес и приемът на някои стимулиращи субстанции и хранителни добавки значително ускоряват развитието на атеросклерозата. Наследствеността също играе роля, особено при фамилии с ранни инфаркти и инсулти. „Гените зареждат пистолета, но начинът на живот натиска спусъка“, обобщи образно специалистът.

Ангиологът препоръча първият профилактичен преглед да се направи около 40-годишна възраст, а при хора с наследствена обремененост или множество рискови фактори – дори по-рано. Ранната диагностика чрез ехографски и лабораторни изследвания позволява навременен контрол на рисковите фактори и предотвратяване на сериозни усложнения.