Тайните на изоставения нацистки подземен град, скрит под красива природа

На пръв поглед няма нищо необичайно в пейзажа около малкото полско село Пнево. Той е типичен за Любушко войводство - обширни полета с жълти култури под широко небе и малки горички тук-там. Изглежда спокойно, но под тази идилия е скрита мрачна история - подземен нацистки град.

Festungsfront Oder-Warthe-Bogen или Оствал (Ostwall) е укрепен подземен комплекс, построен преди Втората световна война, докато Адолф Хитлер се стреми да осигури източната граница на Германия спрямо Полша и Съветския съюз. Между реките Одер и Варта, които днес са част от германо-полската граница, съоръжението до голяма степен е непокътнато - лабиринт от тунели, подземни железопътни станции, бойни съоръжения и масивни шахти с дължина около 32 километра.

Бивш нацистки бункер от Втората световна война стана стилна морска резиденция (ВИДЕО)

Днес посетителите могат да се спуснат в това до голяма степен забравено постижение на военното инженерство. Войниците, които някога обитавали бункерите, отдавна са изчезнали, както и партитата от 80-те и 90-те години, които са оставили пъстро наследство от графити.

Снимка: iStock

След като нацистите изоставят мястото през 1945 г., прилепите откриват тунелите, намирайки ги за идеални за зимен сън. Всяка есен пристигат до 40 000 прилепа от цяла Централна Европа, което прави подезмния град дом на една от най-големите колонии от прилепи в Европа.       

Историята на Oствал започва през 30-те години на ХХ век, когато Хитлер - вече твърдо установен на власт, стартира мащабна програма за милитаризация в нарушение на договорите, сложили край на Първата световна война. Той насочва вниманието си към Любушката порта. Територията между реките Одер и Варта по онова време все още е част от Германия, като място за укрепване. Според неговите стратези защитата на този коридор е ключова за опазването на Берлин.

Oперация „Мляно месо“: Невероятният заговор, който измами Хитлер (СНИМКИ)

До 1935 г. плановете за „Укрепената дъга“ са завършени и самият Хитлер пътува до близкия град Висока, за да одобри проекта. Строителството започва на следващата година. Инженерите планират отбранителна линия, простираща се на близо 50 мили, като работата трябвало да приключи до 1951 г. Въпреки че никога не е завършен, проектът се нарежда сред най-модерните укрепления в света. Само за централната част са използвани повече от два милиона кубически фута бетон, като това помещение можело да побере десетки хиляди войници, но приоритетите се изместват. До 1938 г. вниманието на Германия се насочва на запад към Франция и строителството спира. На следващата година, след нахлуването в Полша, което поставя началото на Втората световна война, стратегическото предназначение на Оствал приключва.

Комплексът остава част от нацистката военна машина, докато войната бушува в цяла Европа. През януари 1945 г., докато Червената армия нахлува, съветските сили превземат линията само за три дни. Подземният град е изоставен. За известно време полската армия го поддържа, но до 60-те години на миналия век разходите се оказват твърде големи и тунелите отново са почти изоставени.

Най-дръзката свръхсекретна военна операция по време на Втората световна война

XXI век обаче дава втори живот на Оствал. С подкрепата на Европейския съюз и местния ентусиазъм комплексът е превърнат в мрачна туристическа дестинация. През 2011 г. е открит Музеят на укрепения регион Мендзижеч, включващ 19 мили тунели в централната част. Отвън бункерът изглежда почти карикатурен - покрит със зелени куполи с формата на гъби. Вътре въздухът е студен и влажен, но има условия за живот. „Нацистите са планирали този комплекс за дългосрочен престой на войници, така че всичко е построено така, че да го направи по-обитаем“, казва екскурзоводът в музея и любител на местната история Миколай Викторовски.

Животът под земята е частично пресъздаден - манекени в униформи стоят на пост в административни помещения и легла, дори пред тоалетна, напомняйки за ежедневието на отдавна вече изчезнал гарнизон. Най-поразителният момент идва при главната шахта - зееща пропаст, която се спуска дълбоко в земята. Комплексът е впечатляващо инженерно постижение. Стълбището е построено с прецизността, с която са известни много нацистки мегаструктури. То води надолу към широк централен тунел, облицован с железопътни релси и тръби.

Дебнещ в сенките

Да стоиш на 40 метра под земята в коридор, достатъчно обширен за влакове и военни превозни средства, е сюрреалистично - едновременно вдъхновяващо и обезпокоително. Колкото по-навътре навлизаш, толкова по-студено става, а атмосферата напомня на сериалите "Последните оцелели" и „Fallout“. Тук няма мутанти или зомбита, но крилати същества дебнат в сенките. Никой не знае точно кога прилепите за първи път са колонизирали тунелите, но до 70-те години на миналия век учените започват да регистрират колонии. Днес там зимуват 12 вида. „Прилепите откриха тези тунели и харесаха стабилната температура. По време на периода на хибернация в края на есента и зимата броят им може да надхвърли 40 000", обяснява Викторовски.

Кой е военният магьосник, успял да измами германската армия през Втората световна война (СНИМКИ)

За посетителите е трудно да игнорират присъствието им. Прилепите излитат внезапно от тъмнината, а писъците им отекват в бетона. Други висят неподвижно, докато спят. По време на зимен сън музеят ограничава достъпа, за да им даде възможност за почивка.

Хора от бункера

Прилепите не са единствените, които са обитавали през годините Оствал. В края на ХХ век тунелите стават дом на субкултура, известна като Хората от бункери. Движението се заражда точно там. Започва в началото на 80-те години и достига своя връх в края на 90-те, разказва Миколай Викторовски. Там се провеждат рейв партита, сватби и срещи. Хората от бункера оставят и следи след себе си - безброй графити с различни послания.

Лабиринтът от тунели обаче е и опасен. Най-малко петима души загиват при инциденти - или при падане в шахти, или при пожар, предизвикан от цигари.

Музеят

Посетителите на музея могат да избират от три обиколки - кратка (час и половина), дълга (два часа и половина) и екстремна (от 3 до 8 часа). Те могат също да изберат пътуване с подземен електрически влак и возене в БТР-152, който е съветски бронетранспортьор от 50-те години на миналия век, за допълнителна доза атмосфера. Музеят сега е най-посещаваното място в Любушкия регион на Полша.