Трансатлантическата икономика между ЕС и САЩ достигна рекордните 9,8 трилиона долара през 2025 г.

За поредна година Трансатлантическата икономика, която се състои от съвкупните икономики на САЩ и на Европа (ЕС+), демонстрира ръст на икономическите показатели, с които работещите в нея индустрии задоволяват търсенето и генерират предлагане, които очертава рамките на най-голямото икономическо пространство в света. Нейната структура и адаптивност носят стабилност, въпреки глобални или регионални икономически и стратегически сътресения.

Както и през предишните 22 издания на доклада „Трансатлантическата икономика”, и тазгодишният показва, че САЩ и Европа продължават да са двата най-важни пазара и геоикономическа база един за друг. Неговите данни показват, че стойността достига до 9,8 трилиона щ. д., като в нея са заети над 16 милиона работещи от двете страни на Атлантическия океан. Това е най-големият и най-богатият пазар в света, на който се пада половината от общото световно лично потребление и близо 1/3 от световния БВП по отношение на покупателната способност.

България търси разширяване на двустранните икономически отношения със САЩ (ВИДЕО)

Тези заключения са от значение в изграждане на силни послания за важността на икономическите и политическите отношения между Европа и САЩ и тяхното задълбочаване, въпреки изтъкнатите различия в подходите и разбирането за тяхното бъдеще, които са част от публичния наратив от двете страни. В най-новото изследване авторите му Даниел Хамилтън, старши изследовател в Института за външна политика на Факултета за международни изследвания „Пол Х. Нице“ към Университета „Джонс Хопкинс” и Джоузеф Куинлан, старши изследовател в Transatlantic Leadership Network, оценяват трансатлантическата икономика на нов рекорд от 9,8 трилиона щ.д. през 2025 г., спрямо 9,3 трилиона щ.д. през 2024 г. Тази сума включва рекордните 2,3 трилиона щ.д. от търговия със стоки и услуги между САЩ и Европа (ЕС + страни извън ЕС) и 7,5 трилиона щ.д. от съвкупните продажби на регистрирани в Европа дъщерни дружества на американски компании и на европейски компании в САЩ.

Докладът бе представен на 16.03.2025 г. по време на Трансатлантическата седмица в Брюксел, като основната конференция бе на тема „Пресичащи се линии: как да възстановим траснатлантическите връзки“, организирана от Американската търговска камара към Европейския съюз (AmCham EU).

Основни акценти в доклада „Трансатлантическата икономика 2026“

Докладът, изготвен с подкрепата на Американска търговска камара към ЕС (AmCham EU) и Търговската камара на САЩ (U.S. Chamber of Commerce) представя най-актуалните данни за работните места, търговията и инвестициите между Европа и САЩ. Изданието за 2026 г. показва рекордни стойности в няколко ключови направления, включително:

§ Търговия със стоки между Европа (ЕС +) и САЩ:

► Износът на стоки от САЩ за Европа е в размер на 617 млрд. щ.д.,

► Износът на стоки от Европа за САЩ – 840 млрд. щ.д.

► Отделно износът на САЩ за ЕС – 414 млрд. щ.д.

► И износът на ЕС за САЩ – 633 млрд. щ.д.

§ Търговия с услуги: износ на услуги от САЩ към Европа са в размер на 489 млрд. щ.д. (2024 г., спрямо 275 млрд. щ.д. през 2023 г.). Европейският износ на услуги за САЩ достига до 350 млрд. щ.д. (2024 г.), като само услугите от ЕС възлизат на 206 млрд. щ.д., а тези от САЩ за ЕС – 294 млрд. щ.д.

Ще успее ли ЕС да се пребори с икономическата конкуренция на САЩ и Китай?

§ Продажбите на американските компании, регистрирани в Европа са в размер на 3,9 трлн. щ.д. (спад от 4 трлн. щ.д. през 2023 г.), а на европейски компании, регистрирани в САЩ остават непромнени спрямо предишния доклад - 3,5 трилиона щ.д. Делът на американските компании от всички продажби на чуждестранни компании в Европа е 54%, а делът на европейските компании от всички чуждестранни продажби в САЩ е 63% (2023 г.).

§ Чуждестранните дъщерни дружества на Европа в САЩ и на САЩ в Европа са сред най-напредничавите икономически сили в света. Техните брутни производства (gross product) показват стойността, която те генерират във всяка от двете икономики. Докато активите им – показват икономическият отпечатък на Европа в САЩ и обратно:

► Брутен продукт (производство) на европейски дъщерни компании в САЩ – 900 млрд. щ.д.

► Брутен продукт (производство) на американски дъщерни компании в Европа – 835 млрд. щ.д.

► Американски активи в Европа – 19,5 трилиона щ.д.

► Европейски активи в САЩ – 9,4 трилиона щ.д.

§ Енергийно партньорство: Делът на САЩ в доставките на втечнен природен газ (LNG) за Европа достига 60% (с/мо 48%), като делът на европейските инвестиции в американски проекти „на залено” са над 50% за периода 2015 – 2024 г.

§ Инвестиции: Делът на ПЧИ от Европа във всички инвестиции от света в САЩ е 56% (2009 – 2025 г.), като делът на ПЧИ от САЩ спрямо всички инвестиции в Европа е 64% (2024 г.)

§ Работни места: прека и непряка заетост, генерирана от трансатлантическата търговия – 16 млн. работни места, като европейските работни места в САЩ са 5.3 млн. души, а американските в Европа – 4.6 млн.

§ Иновации – разходи за развойна дейност на европейски дъщерни компании в САЩ – 61,2 млрд. щ.д., а на американските компании в Европа – 43,1 млрд. щ.д. (2023 г.).

Може ли да има обтягане на отношенията между САЩ и ЕС заради Гренландия

§ Дигитална търговия и свързаност – износ на дигитални услуги от САЩ за Европа – 361 млрд. щ.д., и на Европа за Америка – 202 млрд. щ.д. (2024 г.). Информационните услуги от американски компании за Европа – 422 млрд. щ.д., и на европейски компании в САЩ – 148 млрд. щ.д. (2023 г.).

Зависимост на ЕС от Китай

Въпреки тези силни резултати, докладът посочва редица рискове за 2026 г. и отчита ясните насторения сред американците, които заявяват, че има малка нужда от Европа, както и сред европейците, които искат да намалят риска от зависимостта от САЩ и да станат „автономни“ от Америка. Но и двете тенденции, преобладаващо европейската, означава, че Европа би се тласнала сама към по-значима зависимост от Китай в технологично, ресурсно и геополитическо отношение. Зависимостта на Европа от Китай в някои индустрии е крайно притеснителна – Китай внася поне 1/3 от над 200 продукта за чувствителни индустриални екосистеми, за които ЕС е зависима от трети страни; зависимостта на ЕС от Китай е над 90% за определени медикаменти, химикали и суровини. Известно е, че за продукти като магнезий, постоянни магнити, фотоволтаични клетки и определени антибиотици и хормони няма друг доставчик.

България и Трансатлантическата икономика

Според доклада инвестициите на САЩ в България възлизат на 469 млн. щ.д. (с/мо 514 млн. щ. д.). Докато българските инвестиции в Америка се увеличават на 78 млн. щ.д. (с/мо 74 млн. щ.д.). Докладът мери инвестициите от непосредственият инвеститор (страна за произход на инвестициите, а не както Докладите на Американска търговска камара в България от 2018 г. и 2023 г. – крайният собственик на капитала)

Кристалина Георгиева: ЕС губи икономическа инерция и има нужда от дълбоки реформи

Преките свързани с САЩ работни места в България са 12 827 (с/мо 12 726), а работните места, които българските компании са създали, са под 500 (без промяна).

Що се отнася до търговията, САЩ имат изнесени стоки за България на обща стойност 1,1 млрд. щ.д. (почти троен ръст с/мо предишния доклад). Делът на американските стоки, внесени в България е 1,1% от общия внос, но достига до 2,8%, когато от общия обем се изключи търговията в рамките на ЕС. (спад спрямо доклада от 2025 г.).

От друга страна, вносът в САЩ от България е на обща стойност 1,5 млрд. щ. д. (без промяна). По този начин САЩ получават 2,7% от общия обем на стоките, които

България изнася за света. Този дял нараства до 7,2% при отчитане на търговията в рамките на ЕС от общия брой (ръст с/мо предишния доклад).

И двата показателя показват стабилни икономически отношения в търговията между България и САЩ, докато износът на България - пряк и чрез партньори от ЕС - се е увеличил през изминалата година.

„Продължаващото позициониране на България като стратегически партньор на САЩ, както в двустранните отношения, така и като част от ЕС-27, създава условията за задържане на инвеститори у нас и демонстирране на качествата на нашите индустрии и работна сила. Структурата на износа ни към САЩ (както и през европейски партньори) показва продукти и услуги с висока добавена сторйност.

Ние сме част от Трансатлантическата икономика и ако се погледнат числата от преди 20 години, ще се види, че България се облагодетелствала от членството си в ЕС, отворената си икономика и създадените условия за привличане на инвестиции и партньорства от САЩ у нас” - посочи Иван Михайлов, главен изпълнителен директор на Американска търговска камара в България.

Петте стоки с най-голям износа от САЩ за България (млн. щ.д.):

1. Транспорт и оборудване - 125 (при 161 през 2025 г.)

2. Производство на машини - 85 (при 77 през 2025 г.)

3. Производство на компютри и електроника - 81 (при 85 през 2025 г.)

4. Петролни и въглищни продукти - 24 (без промяна)

5. Химични продукти - 41 (при 43 през 2025 г.)

Данните и тази година показват структурата на вноса от САЩ за България съдържа продукти с висока добавена стойност и реално внедряване на американски технологии у нас. Въпреки, че в Топ 5 няма размествания по групи продукти, три от тях бележат спад спрямо предходната година (но все пак са на по-високи нива от 2023 г.).

Топ 5 на стоките, които България изнася за САЩ (млн. щ.д.):

1. Компютри и електронно производство - 217 (спрямо 224,4 през 2025 г.)

2. Производство на машини - 150 (спрямо 157 през 2025 г.)

3. Химически продукти - 143 (спрямо 128 през 2025 г.)

4. Производство на различни видове стоки - 134 (спрямо 266 през 2025 г.)

5. Производство на първични метали - 203 (спрямо 127 през 2025 г.)

За поредна година България изнася за Америка стоки с висока добавена стойност (компютри, електроника, промишлени изделия, химикали, първични метали). Запазва се структурата на износа, както бе посочено и в доклада от 2025 г., като прави впечатление износът на първични метал с ръст от над 60% спрямо предишните данни за периода.

Отделните щати на САЩ с най-голям износ на стоки за България са: Аризона – 66 млн. щ.д. (61.7 през 2025), Тексас – 58 млн.щ.д. (с/мо 43,9 млн.щ.д.), Калифорния – 45 млн.щ.д. (45,3 млн.щ.д.), Вирджиния – 39 млн. щ.д. (не присъства през 2025 г.) и Флорида – 27 млн. щ.д. ( 41,8 млн. щ.д.). В новите данни отсъства Канзас, както и отпадналите от Доклада от 2024 г. - т Джорджия, Айова и Илинойс.

Премахване и понижаване на мита и налози: ЕС и Индия с мащабно търговско споразумение

Щатите, които внасят най-много стоки от България са Ню Джърси – 174 млн. щ.д. (с/мо 112,5 млн. щ.д.), Ню Йорк – 157 млн. щ.д. (с/мо 140,1 млн. щ.д.),

Калифорния – 105 млн. щ.д. (с/мо 261.6 млн. щ.д.), Тексас – 101 млн. щ.д. и Мисури – 94 млн.щ.д. Отпаднали са Флорида и Масачузетс.

Що се отнася до износа на услуги, САЩ са изнесли за България услуги на обща стойност 1,1 млрд. щ.д. (с/мо 475 млн. щ.д. в доклада от 2025 г.), докато България е изнесла за Щатите услуги на стойност от 427 млн. щ.д. (с/мо 664 млн. щ.д.)., което е спад и заврщане към нивата от 2024 г.

Забележка: При сравнение между доклада „Трансатлантическата икономика 2026” на AmCham EU с доклада „Икономическото партньорство между САЩ и България 1990 – 2023”, изд. от 2023 г. на АТК), ще се забележи разлика в обема на американските инвестиции в България. В българския доклад използваната методология проследява крайния собственик на капитала на набор от идентифицирани и анализирани редица компании, които оперират в България, докато този на AmCham EU – проследява настоящият източник на капитал.

За доклада

Тази година се отбелязва 23-ото издание на Доклада „Трансатлантическата икономика“ - годишното проучване на трансатлантическите работни места, търговия и инвестиции. Автори на награждаваната публикация са Даниел Хамилтън и Джоузеф Куинлан от Института за външна политика, Училище за напреднали международни изследвания, Университет "Джон Хопкинс", САЩ и Трансатлантическата лидерска мрежа.

Проучването е подкрепено от Американските търговски камари в Белгия, Финландия, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Испания и Швеция. Източници на данните за България са Бюрото за икономически анализи, Министерството на търговията на САЩ, Международният валутен фонд и Службата за търговия и икономически анализи.