Санкции, натиск и глобални интереси: Ще издържи ли Техеран на нарастващата изолация

През последните дни обществеността вижда два различни образа на Доналд Тръмп. Единият дава да се разбере, че войната в Иран може скоро да приключи. „Кампанията е „почти напълно приключена“. Другият настоява, че САЩ няма да се задоволят с нищо по-малко от „безусловна капитулация“ от страна на Техеран и предупреждава, че ударите ще продължат, докато Иран не бъде напълно разгромен.

Тръмп е изправен пред стратегическа дилема. Два часовника тиктакат. Единият отмерва времето до краха на иранския режим под военен и икономически натиск. Другият - нарастващото глобално сътресение, в лицето на покачващите се цени на петрола, изчерпващите се запаси от противоракетни системи и натискът от съюзниците и пазарите да се сложи край на конфликта. Ако вторите условия се изпълнят - САЩ биха могли да обявят примирие, преди Техеран да бъде принуден да се предаде.

Шефът на Центъра за борба с тероризма на САЩ подаде оставка, не одобрява войната в Иран

Снимка: БГНЕС

Събитията в Иран дават представа за опасностите, свързани с този сценарий. Преди седмици се случи нещо необичайно. Докато американците и израелците бомбардираха Иран, иранският риал се засили спрямо долара, като се повиши с около 13%.

Може да се предположи, че централната банка на Иран е инжектирала чужда валута на черния пазар, за да подкрепи своята. От друга страна резервите на банката са ограничени. Това повдига тревожна възможност - един или повече от съседите и съюзниците на Иран тихо помагат за стабилизирането на валутата. Служители на голяма западна банка казват, че подозират Катар, който е готов на всичко, за да предотврати по-нататъшни атаки срещу газовата си инфраструктура. Китай или Русия също биха могли да помагат.

"Би Би Си": Русия търси дипломатически и икономически ползи от войната в Иран

Подобно поведение не е характерно само за Катар. Всички държави от Персийския залив имат традиция да се подсигуряват. Те си купуват временно изключване от списъка на Иран за цели посредством дронове и ракети чрез дискретни финансови трансфери и икономически отстъпки към Техеран.

Принуждавайки държавите от Персийския залив да се „отбраняват”, Иран ги тласка към Китай. Докато тези нации търсят сигурност в Пекин, силата на Китай, в ролята на посредник, нараства. Междувременно Пекин укрепва Техеран, като улеснява производството на ракети и купува петрола, който е обект на западни санкции, с голяма отстъпка. Ракетите и дроновете на Иран служат като мускул, позволяващ на Китай да упражнява по-голямо влияние върху енергийния пазар на Персийския залив и пазара на оръжие.

Заради конфликта в Близкия изток: ЕС облекчава вноса на неруски газ

Този цикъл помага на Китай да изгради мрежа от сенчести банки през съюзниците на САЩ. Когато Китай купува петрол от Иран, той не плаща директно на Техеран. Вместо това плаща на фиктивни компании, които пренасочват средствата към банкови сметки в Обединените арабски емирства, които са ключов американски партньор. Според Министерството на финансите на САЩ фирмите от ОАЕ обработват най-големия обем сенчести средства на Иран, възползвайки се от непрозрачни регистри и нестроги правила, за да поддържат платежоспособността на Техеран.

Снимка: Associated Press

Ако войната приключи преди тази система да бъде разрушена, Пекин отново ще се намеси, за да помогне на Техеран да възстанови своите съоръжения за производство на ракети. Поради тази причина начинът, по който войната ще приключи, е от изключително значение.

Най-добрият изход би бил трайното унищожаване на ракетните и дроновите възможности на Иран. В това число са ликвидирането на неговата инфраструктура за изстрелване, производствените съоръжения и подземните арсенали, заедно с пълното прекратяване на ядрената му програма и систематичното разбиване или решителното поражение на неговите проксита в региона. Но ако глобалният икономически натиск наложи предсрочно примирие, президентът Тръмп все още разполага с инструментите, за да гарантира, че Техеран никога няма да може да се възстанови загубеното.

Това ще изисква нов етап на икономическа война - кампания „Максимален натиск 3.0“ — продължение на първоначалната кампания от 2018–2021 г. (1.0) и нейното възобновяване и засилване през 2025 г. (2.0). Целта на тези действия трябва да попречат на Иран да възстанови военния си потенциал след евентуално прекратяване на огъня. С рухналата си валута, парализирания банков сектор и разрушената критична отбранителна инфраструктура иранската икономика е по-близо до колапс, в сравнение с годините след Ислямската революция през 1979 г. „Максимален натиск 3.0“ трябва да гарантира, че този колапс ще продължи, докато режимът вече не е способен да възстанови своята принудителна власт.

Цената на конфликта: Какви ще бъдат ефектите върху световната икономика

Ограничаването на петролните приходи на Иран е от решаващо значение. Това е само първата стъпка, пише Wallstreet Journal. Вашингтон трябва да окаже натиск върху самата търговия. Техеран ще се опита да продължи да използва посредници, за да продава суров петрол на Китай, при това с големи отстъпки. Всеки етап от тази търговия – от транспортирането и застраховането до крайните купувачи, трябва да бъде обект на вторични санкции от страна на САЩ.

Снимка: Associated Press

Вашингтон трябва да разбие и иранската сенчеста банкова система. През последното десетилетие Техеран е изградил сложна мрежа за заобикаляне на санкциите, използвайки фиктивни компании, регистрирани в страни съюзници на САЩ, като ОАЕ. Затварянето на тези канали и замразяването на средствата, които те държат, би нанесло пряк удар по финансовата жизнена линия на режима.

САЩ ще трябва да приложат икономически натиск, насочен срещу способността на Иран да внася машини и технологии, необходими за възстановяването на военната му инфраструктура. Компаниите, които доставят промишлено оборудване, електроника или специализирани материали на Иран, трябва да бъдат изложени на риск от загуба на достъп до западните пазари.

Вашингтон ще трябва да „дисциплинира” своите съюзници, ако те подпомагат иранския режим. Никоя страна не трябва да отпуска заеми на Техеран или да освобождава замразени активи, които биха могли да стабилизират финансите на режима. Ако преждевременното примирие стане неизбежно, то не трябва да дава на Иран възможност да стабилизира икономиката си, придобивайки ресурсите, необходими за възстановяване.

НАТО разполага втора ПВО система „Пейтриът“ в Турция

Президентът е на прага да възроди Доктрината Картър - на никоя враждебна сила не трябва да се позволява да използва Персийския залив като лост срещу западните икономики. Това, което изглежда като регионална война, всъщност е борба за стратегическата архитектура на Персийския залив. На карта е заложено не само бъдещето на Иран. Изходът от тази война ще определи дали регионът ще остане свързан със САЩ и техните съюзници, или постепенно ще премине в икономическата и сигурностна орбита на Китай.