Чарли Дюк - най-младият човек стъпил на Луната пред NOVA

Той е гласът, който Нийл Армстронг чува при историческото кацане на Аполо 11. Той е човекът в Хюстън, който поема контрола, когато астронавтите от Аполо 13 изричат фаталното „Имаме проблем“. И е най-младият астронавт ходил по Луната. Днес, на 90 години, генерал Чарли Дюк споделя спомените си за величието, страха и конспирациите, които и до днес обгръщат мисиите до Луната. С него разговаря Йоана Георгиева.

„Малка стъпка за човека, голяма стъпка за човечеството"

На 20 юли 1969 г., по време на първото кацане на Луната, Чарли Дюк е в наземния контрол. Докато светът затаява дъх, компютърът започва да излъчва аларми. Нийл Армстронг поема ръчен контрол, за да избегне опасен терен.

„Те имаха 30 секунди за кацане и щяхме да обявим прекратяване.“, спомня си Дюк. "Бяхме насочили Нийл Армстронг на грешното място. Той трябваше да лети над него, и извиках: „Орел”, 30 секунди”. Дори и да бяхме обявили прекратяване, Нийл Армстронг имаше последната дума. Той можеше да продължи и да кацне. И така, на 6 метра от Луната: „Не прекратявате. Кацате, дори и да ви свърши горивото", разказва астронавтът.

Moonwalkers: Кои са астронавтите, стъпили на Луната (СНИМКИ)

"Хюстън, имаме проблем": Спасяването на Аполо 13

Чарли Дюк е ключова фигура и при кризата с Аполо 13. След експлозията на кислородния резервоар, екипът в Хюстън трябва да направи невъзможното – да превърне 8-часов капацитет на батериите в 90-часов ресурс за оцеляване.

„Трябваше да направим всички тези процедури като да включим това, да изключим онова и да намалим захранването на командния модул, който никога не е бил проектиран. Героите на всяко Аполо бяха хората в контролната зала. Те спасяваха деня на почти всяка мисия", спомня си Дюк.

Семейната снимка върху лунната повърхност

През 1972 г., като част от мисията Аполо 16, Чарли Дюк става най-младият човек на Луната, едва на 36 години. Дюк успява да донесе от естествения ни спътник най-тежкият камък събиран от мисиите - "Big Muley". Той оставя нещо дълбоко лично на Луната – снимка на семейството си.

„Оставих я, за да кажа на децата си, че и те са били с мен. Повърхността беше 130 градуса по Фаренхайт и снимката започна да се свива веднага. Днес вероятно е само купчинка пепел, но символът остава", разказа астронавтът.

Снимка: NASA

"Лунните олимпийски игри" и моментът на страх

Докато на Земята текат Олимпийските игри, Дюк и командирът Джон Йънг решават да направят „лунен скок на височина“. Заради ниската гравитация Дюк отскача близо метър, но губи баланс.

„Това беше единствения момент на страх в цялата мисия. Помислих си, „в беда съм, обърни се надясно”. Завих надясно и паднах на дясната си страна и отскочих на гърба си. Това беше достатъчно, за да смекча въздействието на падането ми върху моята животоподдържаща система, която е на раницата ми. Сърцето ми бие, все още съм жив. Проверявам всички измервателни уреди. Скафандърът, раницата се задържаха и не бяха повредени изобщо“, разказва той с усмивка.

Отговорът към скептиците: Холивуд или реалност?

На въпроса кое е физическо усещане, което е почувствал на Луната, което филмовото студио никога не би могло да възпроизведе, генералът е категоричен:

„Една шеста гравитация. Дори в скафандъра ви, имате това чувство за лекота и можете да отскачате. На Земята с космическия костюм тежах 150 кг.,на Луната - 25 кг. И имате тази способност да отскачате. Не можете да повторите това тук долу на Земята, освен ако нямате много, много леко оборудване"

„Ако сме го фалшифицирали, защо ще го правим девет пъти? Правиш го веднъж и млъкваш. Мисиите донесоха над 300 кг камъни и оставиха апаратура, която предаваше данни години наред.“

„Днешните спътници заснемат местата на кацане – там още стоят модулите, лунната кола и дори нашите отпечатъци.“

Снимка: NASA

Вярва ли в извънземни?

„Мисля, че няма чужд живот, имам предвид, човешки живот, какъвто сме ние, навън в Космоса. Мисля, че проявленията на това, което си представяме, са демонични имитации на чужди същества.“, завършва астронавтът.

"Разходката с Господ беше по-важна от тази на Луната"

"Исус беше в ума ми, но не беше в сърцето ми. Години след като отидох на Луната бях на библейско изучаване и тогава си помислих, че това или е вярно или е най-голямата лъжа. Тогава си казах, Господи, вярвам, че ти си Спасителят на света, ела в сърцето ми. И така Исус отиде от ума в сърцето ми и тогава започна моята разходка с Бог. Жена ми беше дошла няколко години преди това и започнахме да споделяме нашата вяра и ходенето с Исус", споделя Дюк.

Гледайте целия разговор с Чарли Дюк във видеото.