„Никога с гръб към противника”: Българският контингент в една от най-горещите точки на Балканите

Как се пази мирът в една от най-горещите точки на Балканите - Косово. Екип на NOVA посети българския контингент по време на мисия. От Косово разказват Стоян Нешев и операторът Димитър Василев.

В Деня на храбростта и празника на Българската армия ви срещаме от близо с нашия контингент по време на мисията на НАТО в Косово KFOR. Разделени от семействата си, но в името на България, те си пожелават да се върнат живи и здрави и с чувство за изпълнен дълг. Кои са смелите мъже и жени в униформа и какви задачи изпълняват те без отстъпление?

6 май - Ден на храбростта и Българската армия

Сред тях са редник Лаура Христова от Плевен, ст. сержант Огнян Костадинов - зам.-командир на втори маневрен взвод на рота KFOR, ст. сержант Величко Славков - военнослужещ към 4-ти механизиран батальон към 5-то бригадно командване - град Плевен, Емил Бешев - от 3 г. е в МО и служа във ВФ, капитан Георги Вълканов - командир на маневрената рота БРАВО в състава на кинетичния батальон на РК „Запад”.

Мирът в Косово е крехък. Напрежението между Прищина и Белград остава високо. А само преди няколко години то ескалира и в Северно Косово имаше барикади, сблъсъци и ранени. Българските военнослужещи заемат ключово място в операцията на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово, изпълнявайки задачи с висока степен на отговорност заедно с водещите нации.

Подполковник Филип Христов - командир на българския военен контингент в Косово, разказва: "Разполагаме с маневрена рота в многонационален батальон в база до град Печ. Те основно поемат задачите на българския контингент в Косово чрез патрулиране, също така охрана на манастира Високи Дечани".

Над 1800 български военнослужещи са участвали в операцията на НАТО KFOR  в Косово от 2000 година досега.

Ст. сержант Огнян Костадинов споделя: "За мен това е допълнителен професионализъм. Всяка една мисия занапред за мен е отговорност – първо, да представя българския войник. Второ, нашата държава".

Към днешната дата най-младата република на Балканите е в плен на тежка политическа криза. За по-малко от година Косово отива на трети парламентарни избори. Най-голямата заплаха за мира в Косово са вътрешните размирици и етническите конфликти затова една от основните задачи на нашия контингент е борбата с безредиците. В извънредни ситуации на преден план е желязната дисциплина. Но и решителност при изпълнение на задачите, посочва командирът на контингента ни в Косово подполковник Филип Христов. Срещаме се с него в сградата “Плиска“ в сърцето на базата “Филм сити“ в Прищина.

"За мен най-важното в една мисия е човешкият фактор, тоест вечерта, когато всичките патрули са се прибрали да няма пострадали или нещо друго. Това означава, че денят е завършил успешно", споделя Христов.

За мнозина военнослужещи KFOR е първата мисия зад граница. По-опитните разказват, че успехът идва, ако си отдаден към дълга още от ранните си години.

"Това ми е първа мисия, реших да участвам, защото смятам, че мога да се развия в професионален план занапред", казва Емил Бешев.

Капитан Георги Вълканов посочва: "Най-силното ми качеството е мотивацията и че съм принципен. Отговори като „не може” и „няма как да стане” не съществуват за мен. Това беше моята детска мечта от съвсем ранна възраст да стана офицер. Постигнах го".

Редник Лаура Христова пък казва: "Аз съм първата военнослужеща в семейството си. Тук съм да представя родината си, а не себе си".

"Моето попадане в армията е като всяко едно момче. Служил съм наборен войник и малко преди да се уволня, прецених и реших какво ще работя. Запалих се по военната служба", разказва още Костадинов.

Изборът им да станат военни се дължи на чувството за родолюбие, възпитано както в часовете по история, така и в семейството.

"Моят дядо е завършил през 1948 година военното училище, когато е било в София. Той е бил армейски офицер. Избрал съм тази професия преди толкова много години и мисля да следвам този път. Ще се опитам да дам всичко от себе си, за да мога да докажа, че не съм сгрешил при избора си и същевременно да помагам за развитието на самата система", споделя Христов.

"Това беше моята детска мечта от съвсем ранна възраст да стана офицер. Постигнах го. Аз съм родом от Велико Търново. Израсъл съм с военно училище в града. Израсъл съм с това постоянно да виждам униформени хора по улиците. Винаги ме е впечатлявало - тяхната осанка. Те са хора на честа", казва Вълканов.

А Бешев допълва: "България е страната, в която съм роден, обичам я и не искам да я напускам".

По време на мисията ги крепи и връзката им със семейството.

"Изключително благодарен на моето семейство, на моята съпруга. Тя знае какво обичам да правя. Подкрепя ме. А на тръгване ми каза да се върнем живи и здрави всички", разказва Славков.

Празникът на Българската армия не е само повод за благодарствени слова, той е и време за равносметка с надеждата за едно по-добро бъдеще за българската армия.

Капитан Вълканов казва, че си представя българската армия модерна, добре оборудвана, с мотивирани военнослужещи, с ресурси, с хора, желаещи да служат. "Хората правят армията", подчертава той.

"Един военен колектив зависи от човека от до теб", допълва подполковник Христов.

Днешният 6-ти май е по-специален за командира на българския контингент подполковник Филип Христов. Той празнува своя рожден ден. Става на 50. На въпроса дали прави крачки назад той отговаря: "Понякога се налага, но никога с гръб към противника".

ВСИЧКО ЗА ЧЕСТВАНИЯТА ЧЕТЕТЕ ТУК

Повече гледайте във видеото.