Учени откриха ключов фактор за по-точното датиране на морските фосили

Международен екип от учени установи, че скоростта, с която седиментите покриват останките на морските организми, е ключов фактор за определяне на възрастта на фосилните находки, съобщи АПА, позовавайки се на резултатите от изследване, публикувани в сп. Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS).

Повечето запазени фосили произхождат от морски организми като миди, стриди и охлюви. Датирането им обаче често е затруднено, тъй като една проба може да съдържа останки от организми, живели през различни исторически периоди.

Учени откриха едни от най-старите следи от живот на Земята

„Можете да сравните фосилните проби с гробище“, казва пред АПА Рафал Наврот от Виенския университет, един от авторите на изследването. По думите му, подобно на гробище, фосилната проба събира останки от различни епохи, а периодът, който тя обхваща, може да варира значително.

Фосилите предоставят ценна информация за развитието на екосистемите както в далечното геоложко минало, така и за по-новите промени, свързани с човешката дейност. За да бъдат надеждно използвани в научни анализи, е необходимо да се установи какъв времеви интервал обхваща всяка проба.

Учените определят това чрез т.нар. времева резолюция. При висока времева резолюция фосилната проба съдържа останки, натрупани в рамките на няколко години или десетилетия, докато при ниска времева резолюция тя може да обхваща период от стотици или дори хиляди години.

Откриха огромно гробище на китове насред пустинята

За целите на изследването международният екип е анализирал 7593 организма от 384 фосилни проби, събрани от различни морски райони по света. Възрастта на най-старите образци достига около 40 000 години. Изследователите са използвали радиовъглеродно датиране, а в проекта са участвали 18 научни институции.

Анализът показва, че времевата резолюция на фосилните проби варира в много широки граници. Според Наврот някои находки могат да бъдат сравнени с древния Рим, където съжителстват постройки от различни епохи, а други наподобяват Помпей, запазил картина на един конкретен момент от историята.

Основният извод от изследването е, че времевата резолюция може да бъде установена чрез един основен показател - скоростта на натрупване на седименти. Колкото по-бързо останките са покрити с пясък и кал, толкова по-кратък период от време обхваща съответната фосилна проба. Според учените влиянието на други фактори като устойчивостта на черупките и костите или степента на размесване на седиментите, е значително по-малко.

Откриха останки от непознат досега древен хищник с размери на леопард (ВИДЕО+СНИМКА)

Наврот отбелязва, че пробите с ниска времева резолюция не са по-малко ценни, а тяхната научна значимост зависи от конкретния изследователски въпрос. „Това, което винаги ме очарова, е, че когато вземете една черупка на плажа, тя е като призрак от миналото. Може да е от времето на Римската империя или от Средновековието и въпреки това да е отлично запазена“, казва още палеонтологът, цитиран от АПА.