Снимка: iStock
Защо ги наричат „пълчища“, „напаст“ и група от „малки гангстери“
Американските еноти, наричани още миещи мечки, са животни, които в Германия са едновременно много обичани от едни, а от други - ненавиждани. Имаше времена, когато се смяташе, че те са пристигнали в Европа, след като били внесени от нацистки командир, но много аспекти от историята на тези животни са били погрешно разбрани.
В Германия енотите често оправдават репутацията си на нарушители. Наричани „бандити“ заради характерната черна ивица около очите им, те редовно попадат на първите страници в медиите, след като проникват в големи болници, зоопаркове и електроцентрали, оставяйки след себе си пътека от разрушения.
Вълк ухапа жена в търговски район на Хамбург
Снимка: iStock
„Те са наистина умни и могат да се катерят навсякъде“, казва екологът Берит Михлер от германския институт „Тюнен“. За някои те са известни като „умни, хитри и зли животни“.
Но учените казват, че е време митовете за енотите в Германия да бъдат разграничени от фактите. Според широко разпространена градска легенда те са били внесени в страната от нацисткия командир и военнопрестъпник Херман Гьоринг. Архивните проучвания и съвременните екологични изследвания обаче вече разказват друга история - такава, която отдава повече справедливост на тези харизматични опортюнисти, които се развиват успешно както в отдалечените гори, така и в градските дворове.
Проучване: Италианските кафяви мечки са по-малко агресивни от другите европейски популации
Истинската история за произхода на енотите в Германия
Дълго време се носеха слухове, че енотите в Германия имат мрачно минало, започнало в района около град Касел в централната част на страната, където днес тези животни са част от ежедневието на хората.
Снимка: iStock
„Сред туристическите гидове, местните политици и голяма част от населението беше широко разпространено твърдението, че самият Херман Гьоринг е наредил енотите да бъдат пуснати на свобода“, разказва Еберхард Лайхт, който е бивш ръководител на Горското управление във Фьол в централна Германия. „Някои хора дори вярваха, че Гьоринг лично е присъствал на пускането им“, твърди той.
Макар че местните горски служители поставяли под съмнение тези истории, според Лайхт твърдението постепенно се разпространило. Когато слухът стигнал чак до Ла Манша, „миещите мечки най-накрая попаднаха на първите страници на британската таблоидна преса“, спомня си той.
Глигани откраднаха сандвичи от велосипеда на полска журналистка (ВИДЕО+СНИМКА)
Лайхт решил да проучи архивите, за да разбере какво действително се е случило. Той установил, че наистина е било подадено заявление до пруското ловно управление за пускането на две двойки северноамерикански еноти в района на Едерзее - язовир близо до град Касел, с цел обогатяване на фауната. Заявлението било подадено по времето, когато Гьоринг отговарял за горското стопанство и лова, но Лайхт не открил никакви доказателства, че нацисткият командир лично е участвал в това.
Снимка: iStock
„Никъде няма данни, че политици като Гьоринг - в качеството му на член на нацисткото правителство на Райха, са оказали някакво влияние върху решението“, казва Лайхт. И допълва: „Документите ясно показват, че целият процес е бил просто административна процедура“.
Както обобщава кураторът по зоология в Природонаучния музей на Люксембург Ален Франц: „Мисля, че нацисткият аспект е нещо като британска мания“. В крайна сметка архивното проучване на Лайхт показало, че енотите са били пуснати на свобода, още преди да бъде подписано заявлението. Според документите една сутрин през април 1934 г. животните били освободени от два сандъка на южния бряг на езерото Едерзее, близо до Фьол, на около 50 км югозападно от Касел. Популацията им започнала постепенно да нараства.
Днес Касел е наричан „столицата на миещите мечки в Европа“, като се смята, че в градската зона живеят около 30 000 от тези животни.
„Миещата мечка“ на Германия
Миещите мечки се разпознават по характерните си черни окраски и сръчните лапи, които използват, за да намират храна и да я потапят в локви или потоци. Този навик е дал началото на множество европейски названия, свързани с водата - сред тях е германското Waschbär („миеща мечка“).
Снимка: iStock
Енотите край езерото Едерзее са първите, които правят плахи стъпки в дивата природа на Европа. Но скоро след тях се появяват и други.
Когато Ален Франц започва да изследва миещите мечки през 2011 г., той вече знае за друго пускане в дивата природа на животни, за което се смята, че е станало в последните дни на Третия Райх, когато съюзнически бомбардировачи поразяват ферма за кожи в Бранденбург.
Франц иска да разбере дали днешната популация наистина произлиза само от тези две малки начални групи. Толкова малобройна популация би могла с нарастването си да развие сериозни генетични аномалии заради близкородственото размножаване. Като изследва ДНК на над 400 енота в Германия, Франц открива доказателства за още две значими освобождавания на животни, довели до появата на популации с различен генетичен произход в Източна Саксония, близо до чешката граница, и в планината Харц, в Северна Германия.
Експерт: Пейте и бъдете шумни в гората, за да избегнете среща с мечка
Известно е, че германската популация се е разпространила отвъд границите на страната, като има документирани преминавания на животни в Нидерландия, Чехия и Швейцария. В Централна Европа популацията е нараснала с 300% между 90-те години на миналия век и 2018 г., като е завзела нови територии в градовете и горите. Миещи мечки са откривани дори в толкова отдалечени места като Испания, Швеция и Гърция. Освен това в цяла Европа продължават да се случват бягства от плен на еноти, включително от италиански зоопарк в началото на 2000 година.
„Като цяло те са доста добри в това да се измъкват“, казва Франц.
Снимка: iStock
Напаст ли са миещите мечки?
Където се появят еноти - обикновено настава лек хаос. В Германия те си „помагали“ сами с греяното вино, продавано на германските коледни базари, като според "Дойче Веле" едно животно дори се е олюлявало из улиците на град Ерфурт „очевидно пияно“.
Миещите мечки имат и неприятния навик да си създават общи места за изхождане, където, както казва експертът на ООН по екологични катастрофи Арне Йернелов, който е писал за дългосрочните последици от инвазивните видове, „всички те, общо взето, ходят на едно и също място“. „И това, разбира се, не е особено приятно, ако мястото се окаже таванът на къщата ви“, посочва той.
С нарастването на популацията им в Германия до два милиона вестниците започват да наричат миещите мечки инвазивни, „пълчища“, „напаст“ и група от „малки гангстери“, отговорни за щети по имуществото за хиляди евро.
Но може би хората твърде прибързано са приели, че вихрушката от разрушения, която миещите мечки оставят след себе си в градовете, означава, че те представляват заплаха и за местната дива природа. Що се отнася до вредите за местните видове, енотите са обвинени в престъпление, за което има твърде малко доказателства, че са извършили, казва Михлер.
Снимка: iStock
Тя ръководи десетгодишен изследователски проект в Национален парк „Мюриц“ - най-мащабното и най-продължителното европейско полево изследване от този вид. И стига до заключението, че няма доказателства за значителна заплаха за местното биоразнообразие в Германия. Някои природозащитници дори твърдят, че наличните екологични данни не подкрепят определянето на миещите мечки от ЕС като инвазивен вид.
Екологичното въздействие на миещите мечки в Европа все още е слабо проучено, казва Михлер. „Винаги имаме нужда от някого, когото да обвиним за всичко зло на света“, посочва тя. И допълва: „В Германия се разказват много нелепи истории за енотите - и зад тях няма достатъчно реални научни изследвания. Това е голям проблем“.
Въпреки това мащабът на екологичното въздействие на миещите мечки остава „голяма тема за обсъждане“ в Германия, казва Вера Хек, изпълнителен директор на Федералната асоциация на организациите за спасяване на диви животни в Германия.
Способността на енотите да се катерят и да плуват означава, че те могат да достигнат почти навсякъде. В САЩ, където са местен вид, увеличаването на популацията им в някои райони е свързано със спад в числеността на пойните птици. В Европа проучвания показват, че миещите мечки се хранят с яйца на водолюбиви птици и с редки европейски блатни костенурки. Те могат също да пренасят паразити, които могат да са опасни за хората.
Животно, възприемано по противоречив начин
Някои учени през последните години са положили усилия видът да бъде премахнат от списъка на инвазивните видове на ЕС, казва Михлер, но германското ловно лоби се противопоставя на това. В Германия в повечето провинции миещите мечки могат да бъдат ловувани целогодишно, а броят на убитите животни се е увеличил четири пъти от 2005 г. - до над четвърт милион.
Говорителят на Германската ловна асоциация Торстен Райнвалд казва, че някои научни изследвания противоречат на проучването в Национален парк „Мюриц“ и установяват отрицателно въздействие върху местното биоразнообразие. Райнвалд посочва изследване на Университета „Гьоте“ във Франкфурт, което установява, че миещите мечки се хранят със земноводни и техните яйца.
Снимка: iStock
Общественото мнение остава разделено, казва Хек. За някои енотите са вредители, с които най-добре е да се справят ловците - включително в случая с нещастния пиян миещ мечок в Ерфурт, за когото "Дойче Веле" съобщава, че по-късно е бил застрелян. Други ги намират за толкова очарователни, че в много градове се организират нощни акции, по време на които хората ги хранят.
Независимо от противоречивите мнения - миещите мечки са в Германия, за да останат. Общата им популация продължава да се увеличава, а тези хитри бозайници навлизат в нови райони. „В момента по тях стрелят, стрелят, стрелят, а всяка година миещите мечки стават все повече“, казва Хек. Очаква се изменението на климата да разшири глобалния им ареал към нови райони, в които те не са местен вид.
В Касел организацията на Хек се застъпва за стерилизирането на енотите и последващото им освобождаване, в комбинация с други мерки, включително лов и изграждане на огради, които да не им позволяват да навлизат в защитени територии, където биха могли да застрашат редки видове. Тя се надява, че този баланс ще даде възможност на хората в Германия да съжителстват с миещите мечки, без да им се налага да им отстъпват от територията си.
Редактор: Станимира Шикова
Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни
