Необичайната историята зад една от най-обичаните песни на Доли Партън

Доли Партън оставя след себе си не само десетки хитове, но и послания за любов, приемане и човешко достойнство. Една от най-известните ѝ песни - „Coat of Many Colors“ - има необичайна история. Първите ѝ стихове са написани не в студио или у дома, а на гърба на бележка от химическото чистене.

Певицата винаги държала наблизо химикал и някакъв лист хартия, защото знаела, че вдъхновението може да дойде във всеки момент.

„Обичам да седя с часове сама с хубава чаша кафе. Тогава наистина мога да пиша сериозно. Просто влизам в моето „Божие пространство“, разказва Партън в книгата си „Dolly Parton: Songteller“.

„Тя беше чиста светлина“: Светът се сбогува с Доли Партън (ВИДЕО)​

Тя описва писането на песни като духовно преживяване. „Повечето текстописци имат зона, в която влизат. Аз я наричам духовната си зона. Когато пиша, се чувствам най-близо до Бог. Трябва да оставя себе си отворена за песните, които идват“, казва тя.

По думите ѝ понякога вдъхновението идва напълно неочаквано: „От време на време се случва нещо специално. Някой страхотен стих просто ми идва наум и аз си казвам: „Хей, благодаря ти, Господи. Знам, че това не го измислих аз“.

Историята на Партън обаче е и история за начина, по който тя успява да достигне до хора с различни убеждения и от различни общности.

Преди седем години „Ню Йорк Таймс“ публикува материал за певицата със заглавие: „Има ли нещо, за което всички можем да се съгласим? Да: Доли Партън“.

Според автора на публикацията тайната на дългогодишната популярност на Партън се крие в мистерията около личния ѝ свят. Но според разказа, който я представя, причината може да е друга - в ценностите, които тя открито заявява и следва.

През 1997 г. Партън е попитана как успява да има почитатели както сред религиозната десница, така и в гей общността. „Това са два различни свята и аз живея и в двата, обичам и двата и разбирам и приемам и двата“, отговаря тя.

Именно приемането на различията е една от основните теми в „Coat of Many Colors“. „Тази малка песен е като цял свят от неща. Тя учи за тормоза, за любовта, за приемането… че е напълно нормално да си различен. И че не трябва да се подиграваш на другите хора. Трябва да приемаш всичко и всички“, казва Партън.

В речта си пред завършващите студенти на Университета на Тенеси през 2009 г. тя отново говори за отношението към другите. „Ако наистина ти пука за хората, няма да ги съдиш и ще се научиш да цениш уникалността във всяка човешка душа“, казва певицата.

След това тя говори за това, което нарича своето „Божие ядро“: „Този духовен център, който всички имаме в себе си… аз го наричам моето „Божие ядро“ - по някакъв начин именно там се срещат земята и небето. Винаги трябва да се вслушваш в Божието ядро и да се грижиш за другите, а тогава наистина ще бъдеш нещо специално“.

Именно това послание - за достойнството, приемането и любовта към другия - се превръща в една от отличителните черти на публичния образ на Доли Партън.