Ашрамът ни позволява да контролираме хаоса в ежедневието си

Един от начините да се научим да се контролираме в хаоса на големия град е набиращото все по-голяма популярност уединение в индийски ашрам.

Ашрамът е изолирано от цивилизацията място, където група хора живеят в общност. Обединява ги желанието да променят качеството си на живот чрез духовни практики, на които ги обучава учител.

„Имахме задачи в различни области, всеки имаше строго определена дейност. Бяхме задължени да следваме една изключително стриктна дисциплина. Това беше „мауната”, или мълчанието. Продължава 16-18 часа дневно, което те поставя в ситуация където разчиташ единствено и само на себе си”, казва Димитрина Спасова.

Характерно за ашрама, е че всеки един член извършва нещо, което никога преди не е правил. Това, учи на търпение. През 1998 г., след дълго проучване на различни ашрами и духовни учители, Димитрина намира най-подходящия за себе си. И въпреки, че семейството ѝ е против,тя заминава за Индия, където прекарва 7 години.

„Това, което ме отведе към ашрама, беше моето огромно желание да се променям за да мога да живея по-добре и да бъда по-полезна за хората, с които съществувам в момента”, споделя тя.

Обяснява ни, че ашрама не решава проблемите ни, но ни учи как да ги разрешим сами. Описва ни го като място, където човек надгражда качествата си и започва да се справя с всичко сам.

„Когато излязох от ашрама аз нямах пари, нямах работа, нямах жилище, но пък имах огромното желание да разпространявам тези неща, което на мен ми помогнаха”, допълва последователката на движението.

След като се завръща от Индия, Димитрина основава издателство. Превежда книги, с които дава кураж на хората за промяна. Помага на хора, които искат да променят живота си, но не знаят как. А в личния си живот печели най-голямата битка. След като губи най-ценното в него - дъщеря си, успява да се вдигне на крака и да продължи това, което е приела за своя мисия.

Репортер: Ева Костова