"Красивата България": Гергана Малкоданска

Очарователната репортерка на Нова телевизия Гергана Малкоданска е едно от най-запомнящите се лица не само на екрана, но и на модния подиум у нас. Тя започва кариерата си на модел едва на 14, след което заснема многобройни фотосесии в цял свят. Признава обаче, че това никога не ѝ е било фикс-идея. В училище мечтата ѝ е да стане фармацевт, но през последната си година променя решението си и записва журналистика. В момента завършва продуцентство, като тепърва зрителите ще могат да се наслаждават на репортажите ѝ. Тя се съгласи да отговори на няколко въпроса за рубриката „Красивата България”, в която Ви представяме някои от най-успелите и красиви дами у нас. 

Как стигна от модния подиум до телевизионния екран?

- Кариерата ми на модел започна преди тази в телевизията – през 2004 година спечелих „Супермодел на България”, тогава бях на 14. След конкурса заминах за една седмица в Ню Йорк, където реално започнах да се снимам. Постоянно пътувах в чужбина – Италия, Франция, Турция, Гърция, Австрия. Обаче ми беше трудно да го съчетая с училището. Никога не ми е било фикс-идея. По-скоро идеята тръгна от майка ми, която искаше да имам по-високо самочувствие, да се движа изправена, стандартните неща, които една майка може да иска за своята дъщеря. Образованието винаги е било на преден план при мен. Учех в математическа гимназия с профил биология. Исках да стана фармацевт като баща ми. В 12 клас обаче промених решението си и записах бакалавър по журналистика. Вече съм и магистър по продуцентство. Още в първи курс се явих на кастинг за водеща на прогноза на времето, на който ме избраха – така започна пътят ми в телевизията. Минах през няколко предавания, работех и за онлайн издание. Накрая дойде и предложението от Нова телевизия и станах репортер за „Студио ВИП”. В момента водя и рубрика към информационния канал в столичното метро – казва се „Лайфстайл експрес”.

Кои са най-интересните теми, които си отразявала до момента?        

- За мен лайфстайл тематиката е много интересна, но предпочитам да се срещам с хора, които не са толкова медийно популярни. Харесвам самоуките творци, такива, които правят картини, бижута. Те са адски талантливи! Интересно е да разговарям с тях и да ми разказват за труда си. Разбира се, срещам се и с популярни хора, те също трябва да бъдат отразявани. Любимите ми теми са именно тези, за които хората не знаят – ти си ги открил и показваш на хората нещо, което до този момент не са виждали. Така съм се срещала с доста личности от шоубизнеса много преди да станат известни. Интервюирала съм ги с удоволствие, когато другите медии вероятно са ги отхвърляли.

Има ли човек, който да е оставил трайна следа у теб, след като си го отразила?

- Трудно е да изредя имена, защото според мен всеки оставя трайна следа у теб. За мен важното в едно интервю е да изведеш нещата, които искаш от даден човек, да покажеш различния ъгъл. Няма човек, който да не може да те докосне, дори и тези, които са „изтъркани” от медиите. Със сигурност съм почерпила по нещо от всеки срещнат, както се надявам и те са направили от мен.

А има ли някого, с когото ти е било неприятно да водиш интервю? Или такива, които самата ти не смяташ, че са заслужавали внимание?

- Със сигурност е имало много такива, не желая да конкретизирам. Въпросът е, че когато прекараш толкова много време в „хайлайф” средите у нас, аз съм там вече около 10 години, знаеш историите на повечето. Както се казва – знаеш какви са „кирливите им ризи”. Неприятно е да седнеш срещу човек, който преди 10 години примерно не е бил постигнал нищо и да ти разказва изопачена история. От уважение ти никога няма да го прекъснеш, но доста хора изолират години от живота си и все едно съществуването им започва преди 5 години, когато реално са станали популярни.

Важно ли е „фалшивото лице” в хайлайфа?

- Фалшивото лице е въпрос на избор. Избягвам да говоря с хора просто защото са известни, не ме интересува техният живот, защото няма какво да ми споделят. Спомням си конкретен пример, събитие на гримьора Кирил Чалъков. Зададох въпрос за самия грим на известна българска поп-фолк изпълнителка, която дори не разбра за какво става дума. Учуди се, че ѝ задавам въпрос, свързан с макиажа, а не с новата ѝ песен, с кого е спала или кой е новото ѝ гадже. Тези моменти не са ми приятни. Лошо впечатление ми прави, когато се държат неуважително с теб като репортер, карат те да чакаш с часове. Много ми се иска българските звезди да се научат, че изкарват пари и съществуват благодарение на нас, медиите, ние им предоставяме безплатна реклама и ги правим това, което са. Днешната слава е прекалено кратка. Можеш да я постигнеш много бързо, особено с риалити форматите, но след това може да бъдеш и също толкова лесно забравен.

Кои са звездите, които най-добре са успели да устоят на времето и са се задържали на върха?

- Може да прозвучи клиширано, но Лили Иванова определено е такъв пример, защото тя продължава да бъде „звезда” в истиснкия смисъл на думата. Възхищавам й се, защото е жертвала много, посвещавайки живота си на популярността, доказала се е многократно като талант. Медиите имат респект от нея. Има и други родни примери, но определено не са доста. За мен успели са много българи, които са в чужбина и никой не знае за тях. Има дизайнери, които са се наложили на световния пазар, много гримьори, фризьори, модели.

На какво се дължи това, че не знаем за тях?

- Всички обвиняват медиите, че налагат едни и същи лица, но според мен аудиторията също го иска. Търсенето определя предлагането. Рейтингите показват, че хората гледат конкретни неща. Не разбирам защо след това негодуват...

Смяташ ли, че възпитателната функция на медиите се е изкривила в последно време?

- Изкривена е. Малко са предаванията, които могат да породят в теб някакви ценности. Има ги, но като съотношение с останалите, са прекалено малък процент. Медиите започнаха да изкарват много простотия и пошлост. Вероятно хората ги гледат, защото по този начин разпускат и не трябва да мислят.

Като че ли някои „жълти” медии вече преминаха на ново ниво, пишейки откровени лъжи с цел сензация. Пример е грозният слух за здравето на Никол Станкулова. Как ще коментираш тези случаи?

- Това е безумно и нито един журналист не трябва да си позволява да спекулира със здравето на когото и да било. Ако засегнеш именно тази сериозни тема, вече не заслужаваш прошка. Забелязвам, че медиите явно са се изчерпали до такава степен, че слагат заглавия, които нямат нищо общо със съдържанието. Станали са много остри, пошли като език – паднаха дори под езика на народа.

„Жълтите” медии отражение ли са на моралното ниво на българите?

- За съжаление, вероятно са. „Жълтите” вестници са много тиражирани. Щом най-много се купуват, значи, че българите мислят по този начин. Явно имат нужда да задоволяват потребностите си с подобен вид „новини”. Докато хората продължават да ги търсят, няма начин да им бъде предложено нещо различно. Все пак частните медиите са зависими от рекламата. И аз самата съм попадала в полезрението на „жълтата” преса още като спечелих първия си конкурс. Никога не е приятно да четеш измислици по твои адрес, а дори не проумявам и кой го вълнува..

И разбира се – дежурният въпрос, който задаваме към всички участници в рубриката „Красивата България” – кои са най-красивите жени у нас и какво ги прави такива?

 - За мен винаги най-красивите жени и хора като цяло са тези, които се чувстват комфортно със себе си, независимо какви са, как се казват или как изглеждат. Въпросът е да се чувстваш добре в кожата си и да не се опитваш да налагаш пред обществото образ, който не съответства с теб самия. Това са най-красивите хора - когато си определен тип човек и знаеш каква е природата ти, не бягай от нея, защото тя ще те догони, дори и след години. За мен това е значението на „Красивата България”.

Автор: Рой Хил