Тревожна статистика има в Международния ден за повишаване информираността за аутизма
През 2050 г. половината от населението на планетата ще страда от заболявания, подобни на аутизма, гласи тревожната прогноза. По неофициални данни обаче само децата, които страдат от това заболяване, са 20 хиляди.
През последните години проблемът е сериозен и у нас и въпреки това няма официална статистика за болните от аутизъм. Днес светът отбелязва деня за повишаване на информираността за аутизма. А в подкрепа на децата аутисти тази вечер сградата на президентството ще грейне в синьо.
А в същото време българският трудов пазар се оказва затворен за младежите с аутизъм. Повече от месец Митко стажува в айти компания. Под зоркото око на своя ментор Бранимира усвоява основите на информационните технологии. „Много съм доволен”, казва Митко пред Нова.
Тази фирма е една от малкото у нас, които имат опит в обучението и наемането на младежи с аутизъм. „Имахме осем човек, трима от тях, които бяха на стаж във фирмите, останаха на работа”, казва Бранимира от Европейския софтуерен институт.
След като стажът приключи, Митко ще се радва да остане на работа тук. А айти сферата е областта, в която аутистите могат да се развиват професионално. Изисква се доста око към детайла и това са някои от силните качества на младежите с аутизъм.
Големият проблем е, че след като завършат училище, почти всички врати пред аутистите се затварят. „За съжаление, в България бизнесът не е отворен за хората с увреждания, а и има някакъв страх на тези хора да не им се случи нещо, да не навредят”, казва Ани Андонова от Центъра за социална асоциация и рехабилитация.
И докато Митко се надява да получи работа, борбата на Борис и неговите родители тепърва започва. „В първия момент те обзема отчаяние, че не знаеш колко е страшно, как можеш да го пребориш. Лъчезарно дете, усмихнато и за нас е най-хубавото дете”, казва бащата на Борис Генчо Данабашев.
Терапията в дневния център вече дава резултати. „Вече ходи много по-добре, моториките му се подобриха, прави много неща сам, говори”, казва Генчо.
Голямата мечта е петгодишното момченце да учи в обикновено училище. „Желая един ден да излезе от диагнозата...”, казва Генчо. И въпреки диагнозата Борис да има пълноценен и изпълнен с щастие живот.
