За забавната алгебра и геометрия ни разказва Едуардо Саенс де Кабесон

За три дни София се превърна в столица на науката, приютявайки на свой терен учени от няколко европейски страни. Това, което ги обедини, беше Фестивалът на науката, а целта е да се събуди любопитството в децата към света на химията, биологията, математиката и въобще към природата, която ни заобикаля. 
„Важно е децата да разберат, че математическите задачи всъщност ни помагат в живота”, казва испанският математик Едурдо Саенс де Кабесон, който прелетя хиляди километри, за да представи своя монолог за огромните числа – тези, които дори най-мощният компютър не може да изчисли. 
Той не застава за първи път пред публика, защото го прави от 22 години, привличайки хората към забавната математика, представяйки сложните теореми чрез обикновените задачи от всекидневието ни и то поднесени с голяма доза хумор. Прави го и за своите студенти в университета в Ла Риоха, където преподава информатика повече от десет години. 
Досега Едуардо е участвал в редица научни конкурси, представяйки своите монолози пред многохилядна публика, а монологът му „Пътищата на вода” печели голямата награда на конкурса на Фондация „Акуае” през 2013-а. Част от краткото време, в което математикът беше в България, той отдели за читателите на NovaNews.bg, за да разкаже по какъв начин магията на математиката е вплетена в природата. 

 

Едуардо, Вие си преподавател по компютърна алгебра. Как се решихте да застанете пред публика и да водите тези забавни монолози? 

Аз се въприемам по-скоро като изследовател, отколкото преподавател. Въпреки че преподавам компютърна алгебра в университета, от 22 години водя лекции за хора, които не се занимават с математика. Заставайки пред публиката в различни заведения, имах възможността да пробудя любопитството на хората към математиката, и то по забавен начин, чрез хумор.

Коя публика въприема по-добре тази забавна математика – студентите в университета или останалите хора? 

Различно е. Студентите възприемат доста добре математиката, преподадена по този начин, а на останалите хора, които предварително не са имали контакт с изчисленията и трудните формули, им допада да получат нови знания по този забавен начин.

Коя е теоремата, която остава в паметта на хората цял живот? 

Вероятно Питагоровата теорема е тази, която се помни най-много.

А кое е най-голямото число? 

Няма да ви откривам тайната на своя монолог. Но има числа, които компютрите никога не могат да изчислят, независимо от капацитета си.  

С монолога „Пътищата на вода” спечелихте голямата награда на конкурса на Фондация „Акуае”. Разкажете как магията на математиката е вплетена в природата. 

В този монолог разказвам какво е общото между числото Пи (π) и съставянето на реките. Дистанцията, която реките преминават заедно със завоите спрямо правата линия от мястото, където се ражда реката до нейното вливане в морето, е обусловено от числото Пи (π).

Публиката участва ли в монолозите Ви?

Аз съм в група с други учени - физици, биолози, математици и много често публиката участва в монолозите ни. Зрителите винаги могат да ни питат каквото поискат, нали заедно участваме в един спектакъл. Най-странният въпрос от публиката беше какво е едно число. Отговорът не беше лесен, защото съществуват много неща, които назоваваме „числа”, но числата са различни – числа за броене, числото Пи (π) и те са различни по своя характер.

В каква посока са насочени Вашите изследвания?

Аз работя в областта на компютърната алгебра и в момента с моите колеги обучаваме самите компютри как да правят алгебра, за да може след това тя да се използва в индустрията и в биологията.

Втората Ви специалност е теологията. Къде са допирните точки между религията и числата?

Теологията се опитва да ни приближи към нещата, които не можем да видим. Науката също иска да постигне знание, но по един различен начин. Мисля, че хората, които се занимават с наука и тези, които се занимават с религия, имат много общи теми.

Имате три деца. Кое от тях върви по Вашите стъпки?

Те са много забавни и им харесва науката, така че мой последовател може да бъде всеки един от тях.

Коя математическа теория Ви харесва най-много? 

Много харесвам теорията на групите, която е част от математиката, защото предполага една абстракция за идеята за числата, а това е много силен инструмент в математиката. Тя идва от френския математик Еварист Галоа, който е загинал на 20-годишна възраст при дуел. Това младо момче по абсолютно пълен начин е успял да реши задача, която с векове не е могла да бъде решена и благодарение на която математиката се е развила.

Защо забавната математика често остава извън класните стаи и аулата в университета?  

В програмата, която е заложена в училище, математиката е обяснена като инструмент за други неща. Зададени са по-механичните неща като събиране, изваждане, процесът на смятането като цяло, а най-красивите неща от същинската математика преподавателите не ги обясняват. Това е все едно учителят по език да преподава само граматиката и да остави поезията и литературата вън от класната стая. Това става с математиката днес.

А как успявате да възбудите любопитството на своите студенти?

Учителят трябва да събуди любопитството на учениците си. Затова аз представям математиката по такъв начин, така че тя да има нещо общо с техните лични интереси и света, който ни заобикаля. Ключът е в начина, по който е поднесена информацията. Според мен е важно те да разберат, че математическите задачи всъщност ни помагат в живота.

Представял ли сте математиката през призмата на спорта?

Понякога съм правил подобно нещо, едно сравнение с леката атлетика неведнъж ми е служило като добър пример, за да могат задачите да бъдат по-добре разбрани. В моят град например има много известен и силен отбор по хандбал, чийто терньор е математик. Той често ми е казвал, че математиката му е влизала в употреба, когато трябва да планира играта на спортистите. 

Какво смятате за изтичането на учени и високо образовани хора в чужбина?

Това е загуба на богатството на една страна и в Испания проблемът е доста актуален. Според мен е хубаво учените да излизат навън и да работят с други учени, но трябва да има добра работна мрежа за практиците, за да може държавата да развива своя научен потенциал, а не да изпраща своите най-добри кадри в чужбина. Аз например направих своята докторска теза по математика в Германия, но след това се върнах да работя в Испания и харесвам работата си в родината.

Автор: Анелия Тодорова