Какво може да видим там?
След няколко години разкопки и съпътстващи скандали комплексът „Антична Сердика” е вече готов. Броени часове преди официалното му откриване екип на „Здравей, България” влезе в най-големия музей на открито на Балканите.
Тръгваме по градските му улици, още от II век, наречени декумануси. За „Антична Сердика” през IV век император Константин Велики възкликва, че е неговият Рим. С частта ѝ, в която ще се влиза само с билети, ни запознава археологът Марио Иванов.
"Най-голямата и най-добре запазена структура в комплекса е абсида от раннохристиянска базилика. Тя е с височина три метра, запазен оригинал. Това е най-ранната и вероятно най-голямата раннохристиянска сграда в Сердика, тоест, би могло да се каже, че оттук е започнала християнизацията на града", обясни археологът.
Равенството между религиите виждаме и днес в квадратното сърце на София, поделено между православния храм „Света Неделя”, джамията „Баня Баши”, синагогата и католическата катедрала „Свети Йосиф”. Сега очакванията са стъпките на многобройните посетители да изравнят разликата между древните и днешните плочи.
Управлението на „Антична Сердика” е много подобно на съвременното – с общински съвет, не така многоброен и все така натоварен със същите задачи. Сред тях - градският водопровод открай време е обект на обществен интерес. Според надпис от 580 година местната власт е ремонтирала водопровода по имперско поръчение.
Днес разкриването на хилядолетна история, достъпна за живеещите в ХХI век, вече е на етап рязане на лента. Под стъкления купол акустиката е повече от добра. Според информация пространството ще бъде отворено за минувачи. Сред забележителностите, които ще могат да се видят, е част от олтар на средновековна църква. В нея специалистите отличават шест стенописни слоя.
Всеки метър под краката представлява пласт вековна история. Според Марио Иванов тя е представена по приемлив, отговарящ на световните практики начин. Останалото като пейките е злободневен проблем.
