Да преминеш планината по скалист и заледен път

Видео: Facebook Himalayan Roads

 

Петима души в една кола, привлечени от смела цел - обещание, което са си дали един на друг…да преминат един от най-екстремните пътища в Индия и то през зимата! Пътят до Панги през Кищуор минава през два усамотени района - Джамму и Кашмир, пише BBC Travel. Мистичната долина Панги се простира скришом от областите Пир Панджал и Занскар на Западните Хималаи, до външната част на традиционния път (през Саач Пас), който е блокиран от натрупани снежни маси.

 

Приключенецът Химаншу Кагта разказва личната си история за това необичайно пътуване:

 

"Обикновено през ноември времето е променливо. Нужен е един снеговалеж и долината Панги остава напълно изолирана месеци наред. И все пак, нямаше сила, която да ни откаже от авантюристичната дестинация. Започнахме пътуването си през една от водещите шестлентови магистрали в Индия, която води до промишления град Чандигарх. За изненада обаче, след като отминахме града, видяхме, че пътят постепенно се стеснява и в края си е почти непроходим. Така започна нашето двудневно изкачване по планинския склон. Само няколко години по-рано пътят до Панги бил взривен и в момента представлява една „черна” планинска отсечка.

 

Местните легенди разказват, че хората от Чамба бягат от недобронамерени нашественици, които обитават скритата долина Панги. В миналото аристократските семейства изпращали жените и децата си в мистериозната земя, за да се отдадат на обет за спокоен и уединен живот. По-късно - през 16 -и век, когато долината се управлява от Кралство Чамба, служителите, назначени там, получили разрешение за погребение на квоти, тъй като не се очаквало някой от тях да се завърне вкъщи. Според друга легенда кралят на Чамба системно изпращал престъпници в долината, за да изтърпят доживотната си присъда.

 

Пътят до Панги през Кищуор е прекъснат от планински "изрезки" и отам може да мине само една кола. И въпреки това понякога се намират храбри шофьори на бусове и камиони, които се осмеляват да поемат по щекотливата отсечка. Ако две коли се засекат една срещу друга, един от шофьорите трябва да кара с обострено внимание, да се върне стотици метри назад, за да достигне достатъчно широка част от пътя, подходяща за колите да се разминат. Целият път е противоречив - в един момент скалите те стрелкат право към върха на планината. Секунди след това се озоваваш рязко надолу – на хиляди метри от предишното си положение, до разрушените брегове на река Ченаб. Пътят е толкова скалист и стръмен, че за да преминем отсечка от 30 километра, ни бяха необходими 4 часа.

 

По време на пътуването се срещнахме с местните жители, които са свикнали с коварните пътища и спиращите дъха пейзажи около тях. Първите заселници на долината са потомците на Пангуал. Те се занимават с традиционен поминък – поддържат малки земеделски ферми. В частите с най-голяма надморска височина живеят хората от племето Бхот – те говорят тибетски езици и се препитават с пастирство на животни. Метеорологичните условия са подходящи за запазването на сурово месо и съхранението на ечемик. Местните построили пиворавна и от ечемика произвеждат твърд алкохол - наподобяваща ликьор напитка, известна сред локалните жители като патру или ракх. През зимата цялата долина е затрупана от снежни преспи и това е най-мъчителното време за туземците. За да стигнат до Чамба, те са принудени да прекарат цели две денонощия в пътуване. А при възникването на спешен медицински случай, правителството ангажира хеликоптер, който да обслужи нуждаещите се.

 

Когато се прибирахме обратно вкъщи, преживяхме някои от тези типични за региона трудности. Гъсти облаци образуваха дебела мъгла, която наподобяваше сиво одеяло, загърнало планината. След това лек дъждец разтопи снега до киша и се натъкнахме на всеобхватна бъркотия. А когато достигнахме стръмно изкачване по скалите, започна да вали сняг, което направи пътя ни още по-хлъзгав и рисков. Трябваше да запазим хладнокръвие, защото на 52 км от нас се намираше отсечката до Гулабгарх – една от безопасните зони, близо до реката. Може би няма да повярвате, че ни отне осем часа, за да стигнем дотам. Ако не си бяхме тръгнали от Панги два дни след престоя си, щяхме да прекараме още време в този планински рай, от който, няма да крием - искахме да избягаме час по-скоро". 

 

Стажант-репортер: Мария Ивайлова