Снимка: Shutterstock
Резултатът от вота преди няколко дни носи облекчение, но не и еуфория
Облекчение, но не и еуфория - това изпита Европа след първия тур на президентските избори във Франция. Макрон може би е бъдещият президент. Определят го като харизматичен и обещаващ млад политик. Неговият опонент Марин льо Пен, от друга страна, не се радва на толкова ласкателни епитети. Смятат я за твърде крайна, понякога дори жестока. Наричат я матрьошката на Путин, а тя самата не крие симпатията си към руския президент. Още отсега повечето световни медии я гилотинираха, определяйки като нулеви шансовете й да спечели.
При Макрон е друго. Според FAZ той ще продължи старата френска традиция да се дава шанс на младите таланти. Луи Наполеон Бонапарт е бил 40-годишен, когато е бил избран за президент през 1848-а година. Неговият чичо, Наполеон Бонапарт, е бил 30-годишен, когато е поел властта в Париж през 1799-а година.
Младият Макрон отговаря на всички характеристики, за да се превърне в лястовичката, която ще донесе пролетта във Франция, а и в Европа. Не бива обаче да възприемаме появата му като пенкилер. Защото той тепърва ще трябва да се доказва.
Франция се разкъсва от структурни проблеми, заради които лидерите в Елисейския дворец си изгризаха ноктите. Нивото на безработицата се катери нагоре. Всеки четвърти младеж няма работа, подчертава Berliner Morgenpost.
Тъй като френските компании много трудно могат да съкращават персонал, те създават нови работни места, но само временни. А скоро няма изгледи за обрат в социалната политика от калибъра на "Дневен ред 2010" на бившия канцлер Герхард Шрьодер. Мнозина знаят, че има нещо гнило в страната. Но малцина искат да разклащат вярата в държавата.
Още един рисков фактор – Макрон идва от редиците на движението "Напред!". Но не разполага с партия, която в парламента да му осигури подкрепата на мнозинството, от каквато подкрепа се нуждае. Затова евентуалният президент ще трябва тепърва да си търси партньори, което не е стабилна основа за смели реформи.
Затова не ликувайте предварително. Когато президентът на САЩ Барак Обама дойде на власт през 2009-а, целият свят сънуваше в розово. Осем години по-късно… дойде Тръмп.
На първия тур французите избраха със сърцето, а на втория – с ума. Никога преди в петата република неудовлетвореността от системата не е била толкова ясно изразена, коментира Die Presse. Сега почти всички партии се обединиха зад Макрон - както през 2002 г. го сториха за Жак Ширак на балотажа срещу Жан-Мари льо Пен.
А сега Марин Льо Пен почти достигна портите на Елисейския дворец. За нея се изписа и изговори много. Чешкият Svobodné fórum припомня, че тя подкрепя партньорството с Русия, особено от гледна точка на „френските интереси в областта на енергийната безопасност”. С други думи – „може би имаме нужда от руския газ, така че трябва да се държим добре". Казашкият кон няма да пие вода от Сена. А фактът, че той ще пие от някъде другаде, не е толкова важен, коментира изданието.
Льо Пен не се безпокои от порочните навици на Москва. В свои интервюта тя е казвала, че до известна степен се възхищава на Путин и на начина, по който се справя със сложната ситуация в страната си. А той е научил принципите си в КГБ. На власт е вече 18 години. Русия се издига и пада заедно с цените на петрола. Малко време ли имаше той, за да овладее това? Госпожа льо Пен или е наивна, или е безпринципна, коментира Svobodné fórum. Има и трети вариант – тя просто не е добър политик.
Автор: Гергана Тенева
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК. Там очакваме и вашите коментари.