Шломо Грабер е един от последните живи свидетели на зверствата на нацистите

Шломо Грабер казва, че е оцелял от преизподнята. Загубил е почти цялото си семейство в концлагера Аушвиц. Само той и баща му оцеляват. Обаче не изпитва омраза, обръщайки поглед назад, разказва „Дойче Веле". 

По темата

„Защо трябва да мразя? Днешното поколение няма нищо общо с всичко това“, казва Шломо.

От почти 30 години той живее в Базел. Роден е в бивша Чехословакия и е израснал в Унгария. Написал е много книги за преживяното по време на нацизма. И до днес обаче го мъчи фактът, че любимата му майка и по-малките му братя и сестри са избити.

„И тогава просто ни подгониха и ни разделиха. Есесовци правеха селекцията - жените и малките деца - вдясно, мъжете - отляво. И мама изчезна, просто като в копринен облак. Това беше първият удар в моя живот - да осъзная как са убили моята майка и всичките ми братя и сестри“, спомня си Шломо Грабер.

Въпреки преживяното той е жизнерадостен човек. С удоволствие рисува ярки и изразителни картини. Излага ги в галерията на приятелката си. Веднага се вижда, че обича хората, въпреки преживяното страдание.

„Има някои оцелели, които цял живот живеят с Холокоста. Те още не са се освободили, все с това живеят. А при мен е точно обратното - мога да разказвам за Холокоста, но това не означава, че трябва да живея с него“, казва той.

Шломо не е забравил нищо - униженията, насилието, глада и смъртта. Съвсем изнемощял го преместват на принудителна работа в оръжейна фабрика близо до Вроцлав, Полша. Много от лагеристите умират от изтощение. Шломо Грабер е нарисувал само една картина за Холокоста.

„Всички винаги казваха: Господ ще ми помогне. И както очакваха да им помогне Господ, така си и отидоха. А аз си казвах: Не Господ, аз сам ще си помогна. Просто имах воля за живот".

В новата си родина Швейцария Шломо Грабер е търсен лектор. Той е един от последните свидетели на онова време. Човекът, лишен от младост, иска да разкаже на младите хора своята история. Да им разкаже как нацистите дадоха номер на еврейчето Шломо. Затова говори в гимназията в старата част на Базел. 

„От днес вие не сте хора, вие сте малоценни. И ни раздадоха номера. Аз бях номер 42 649", разказва той пред учениците. 

Шломо Гарбер има всички основания да мрази и да търси отмъщение. Той обаче не иска и да чуе за това. Неговото послание гласи, че омразата разрушава живота. И вярва, че хората са се поучили от историята. Затова и не се страхува от успехите на десните популисти в Европа.

Докато има сили Шломо Гарбер ще продължи да разказва спомените си, за да не забравя никой тогавашните страдания. 

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК. Там очакваме и вашите коментари. 

Редактор: Ина Григорова