Страхът от имиграцията подхранва кризата на западните демокрации

В момента една тема доминира в политическия дебат на най-големите западни демокрации и същата тема поражда разногласия сред страните, дори сред отдавнашни съюзници: имиграцията.

"Има взаимовръзка между имиграцията и възхода на популизма и национализма. Това се вижда в Европа, с Брекзита и италианските избори, също както се видя в САЩ с победата на Доналд Тръмп", казва пред АФП Ерол Яйбюке от Центъра за стратегически и международни изследвания.
Заглавията на новините говорят сами.

В името на "нулевата толерантност", провъзгласена от Доналд Тръмп, за да спази предизборните си обещания преди предстоящите през ноември избори в средата на мандата му, деца бяха разделени от семействата си на границата между САЩ и Мексико, често след като са избягали от насилието в Централна Америка.

Новото популистко правителство на Италия от своя страна забрани на кораб с мигранти, спасени от неправителствена организация, да акостира в негови пристанища.

Приемането на бежанците заплашва да срути управляващата коалиция в Германия. Срещу канцлерката Ангела Меркел, която управлява заедно със социалдемократите, в крайна сметка се обявиха собствените й десни съюзници, които искат втвърдяване на миграционната политика.
В същото време броят на хората по цял свят, принудени да напуснат домовете си, достигна ново рекордно равнище за пета поредна година. Според ООН през 2017 г. в света е имало 68,5 милиона бежанци и разселени, бягащи от конфликти или преследване.

Върховният комисар на ООН за бежанците Филипо Гранди призова към "сътрудничество", смятайки, че решението не може да се търси "страна по страна". Но изглежда е настъпил часът на националното отдръпване.

"Хората проявяват тенденция към опростено виждане на сложни проблеми и по отношение на имиграцията това се изразява в мисли от рода на "тези хора искат да откраднат нашите работни места, да всяват хаос. . .", обяснява Ерол Яйбюке. "Популистките лидери обличат в думи това, което хората усещат, опростяват до крайност тези сложни въпроси и си служат с тях като аргумент, за да печелят гласове".

Проблемите започват след идването на власт, както констатира президентът на САЩ Доналд Тръмп, принуден от протестите да отстъпи по въпроса за разделянето на семействата. "Администрацията на Тръмп разбра, че тези въпроси са много по-сложни, че предизвикват емоции", твърди изследователят.

В Италия, от друга страна, влиятелният вътрешен министър Матео Салвини, лидер на крайнодясната партия "Лига", за момента изглежда печели популярност с твърдата си линия.
Докато Европа се опасяваше, че Рим може да постави под въпрос еврото, италианското правителство "в крайна сметка се зае с въпрос, по който европейската върхушка е по-уязвима: миграционните въпроси", написа тази седмица Уолтър Ръсел Мийд във в. "Уолстрийт джърнъл".
Според американския професор по международни отношения, това е "тройно печеливша" тема за Матео Салвини: "Тя разделя левите сили и обединява десните сили в Италия; тя се противопоставя на консенсуса на европейския елит и се налага на международната сцена".
Не е ясно дали общественото мнение няма да се промени, когато трудните за понасяне сцени се увеличат. "Политическите представители от цяла Европа ще следят внимателно случващото се. Ако миграционния гамбит на Салвини продължава да работи, ще има подражатели", предсказва Уолтър Ръсел Мийд.

Докато се очаква развръзката, конфликтът с ЕС, започнат вече от една от страните основателки, а не от млада демокрация от Централна Европа, показва, че освен вътрешните за всяка страна дебати, западните правителства са по-разделени от всякога, сочи анализът на АФП.

Споменаването на "ос на желаещи", състояща се от министрите на вътрешните работи на Италия, Австрия и Германия, които подкрепят силовите решения на този наболял въпрос, предизвика полемика, която припомни и "оста Рим-Берлин" от Втората световна война. Но тя е свидетелство, че има сериозно разклащане на традиционните съюзи.

В този експлозивен контекст трансатлантическите отношения също са в процес на промяна. В САЩ Доналд Тръмп, опитващ се да спечели по-голямо влияние пред разделения Конгрес, не се поколеба да заклейми Ангела Меркел и Германия, която е съюзническа страна.
"Хората в Германия се обръщат срещу ръководството си", заяви той в Туитър, твърдейки, че престъпността в Германия е нараснала, след като канцлерката отвори вратите за над милион бежанци през 2015 година.

Няма значение, че статистиката показва обратното.

"Там, където се намеси популизмът, и стане опасно, изглежда има все по-слаба толерантност дори към изолирани инциденти", анализира Ерол Яйбюке. "Достатъчен е един отрицателен пример, за да се правят заключения и обобщения". 

Автори: Франческо Фонтемаджи и Дейв Кларк, "Франс прес"

Превод и редакция: Асен Георгиев, БТА

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК